Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

25 години след появата на овцата Доли: Какво е бъдещето пред клонирането

Процедурата се прилага, но не в автентичния си вариант Снимка: Getty Images
Процедурата се прилага, но не в автентичния си вариант

Преди 25 години науката роди сензация, която не спира да отеква - светът се запозна с първия клониран бозайник - овцата Доли. Един пробив, който отвори големи възможности пред биологията и медицината.

Информационната бомба е пусната от списание Nature през 1997 г., а самата Доли е родена година по-рано - през 1996 г. като научен експеримент в института "Розлин".

Обширната статия на Nature е съпроводена със снимки на овцата и подробно описание за метода, по който генетичното ѝ копие се появява на бял свят, но това не е достатъчно за медиите.

Още на следващия ден екипи с журналисти и камери окупират института в търсене на интервюта с учените, участвали в процедурата. За всички тогава е ясно - 22 февруари 1997 г. е повратна точна в историята, защото нагледно показва, че създаването на клонинги от клетки на бозайници е постижимо начинание.

А въпросът е - щом науката може да клонира овце, каква е вероятността в следващите години да видим и първият клониран човек?

За съжаление, Доли не живее достатъчно дълго, за да остави нужните данни, че технологията е напълно безопасна. Овцата умира през 2003 г. след боледуване от артрит и рак на белите дробове, което отпушва редица слухове, че клонирането ускорява процеса на остаряване.

25 години след като Доли е приспана, препарирана и изложена като експонат в Националния музей на Шотландия в Единбург за страничните ефекти на генетичните двойници почти не се говори.

проф. Иън Уилмут, ръководил екипа, създал Доли Снимка: Getty Images
проф. Иън Уилмут, ръководил екипа, създал Доли

Но въпреки това медицината е обнадеждена, че усъвършенстването на технологията ще обещае нов вид терапии за хората страдащи от инвалидизиращи болести.

"От медицинска гледна точка, едно от най-важните събития беше Доли да се появи на бял свят и да ни даде материал за проучвания, над които да работим в бъдеще", твърди Алън Арчибалд, участвал в клонирането на овцата през 1996 г., в документален филм на BBC.

Тоест, Доли вече е изиграла ролята си на пионер. Нейното съществуване е извело изследването на стволови клетки до ново ниво. Но ако говорим за клониране и на човешки органи, има още много какво да се надгражда.

Да се върнем към самото начало на историята. Зачеването на Доли, както може да се предположи, не е протекло по естествения начин.

Животното има, така да се каже, три майки. Едната е починалата овца, чиито клетки дублирани в пълната им идентичност. Втората е овцата с яйцеклетката, чиито генетични маркери са отстранени, за да направят място на клонираните соматични клетки.

И последната майка на Доли е овцата, износила и родила ембриона. Така на 5 юли 1996 г. идва първият клониран бозайник.

"Това промени възгледите на научния свят за развитието на клетките. Оказа се, че е много гъвкаво. Преди мислехме, че само оплодена яйцеклетка на многоклетъчно животно може да развие чернодробни клетки, кръвни клетки и мозъчни клетки. Наложи се да изхвърлим тази догма от главите си. Доли ни даде друга алтернатива чрез откриването на iPS клетките ", казва д-р Робин Ловел-Бадж, ръководител на лабораторията по стволови клетки и генетика на института Франсис Крик, пред DW.

Неговите проучвания над iPS клетките дават основа за биологични изследвания, насочени срещу преждевременното стареене, раковите и сърдечните заболявания. Освен това Бадж твърди, че по технологията на Доли е извършена първата трансплантация на сърце от прасе към човешки организъм, осъществила се през януари тази година.

Това обаче съвсем не означава, че за човешкото клониране е дадена зелена светлина. Стъпки в тази посока се правят с клонирането на човешки ембриони през 2013 г., но забележим напредък не е постигнат, тъй като ООН и Европейския съюз обявяха процедурата за хора като неетична.

В България също не е разрешено репродуктивното клониране, както и всякакви опити с човешки клетки в тази насока. Страната ни, като членка на ЕС, попада под законодателство, което забранява възпроизвеждането на животински клонинги и използването им за хранителни цели.

На други места като Китай и страни от Източна Азия обаче нямат проблеми да клонират животни и го правят. В някои китайски провинции дори се е създала малка пазарна индустрия, която предлага клонирането на починал домашен любимец с уговорката, че няма да е напълно сходен с оригинала.

Снимка: Getty Images

Дублирането при тях не повтаря едно към едно метода, по който е клонирана Доли. В процеса е използвана една и съща ДНК от идентичен потомък, но с различни митохондриални нишки. И въпреки че митохондриалната ДНК е малък фрагмент от генома, тя играе важна роля при някои съществени разлики оригинала и неговия клонинг.

Но и тяхната работа все още не може да отговори и на главната мистерия при създаването на копия на бозайници - как да се гарантира, че няма да се появят тежки жизнени усложнения след няколко години.  

Клонирането на Доли повдигна и много социални въпроси, като например дали армия от клонирани, подобна на тези от фантастичните романи и филми, няма да завземе планетата. Ако теглим чертата до момента, даденият отговор от науката и медицината засега е неоспорим - ордите от клонирани животни и хора засега са невъзможен, или най-малкото - много далечен сценарий.

   

Най-четените