Всяка зима коледните базари носят настроение из малки и големи населени места навсякъде в Европа. Блестящи светлинки, тематични дървени колиби, ароматно греяно вино, сладкиши и какво ли още не на фона на празнични песни и весели усмивки.
Зад всичко това се крие богата история. В България коледните базари са популярни от сравнително скоро, но на Запад те са институция на повече от 600 години.
Първите следи от такъв тип места се появяват през късното Средновековие в някогашната Свещена Римска империя и по-специално в нейните немскоезични територии.
Тогава хората са живели предимно в разпръснати общности на пешеходно разстояние от някоя църква, която е организирала пазари в дните около всеки религиозен празник. Това е било и повод да се привличат повече хора на службите.
Зимният базар логично е бил най-голям, тъй като е служел като момент за запасяване с продукти преди началото на най-студените месеци през януари и февруари. Основните стоки са били най-вече керамика, дрехи или вълна, месо, печива и може би дори сладкиши, ако захарта не е била твърде скъпа в конкретния период.
Виена е първото място, където официално е дадено разрешение за провеждане на "Декемврийски базар".
Това става през 1296 г., когато херцогът на Австрия Албрехт I Хабсбургски позволява на местните търговци да се разположат в центъра на града за период от няколко дни в началото на месеца.
Впоследствие това се случва и на други места, където се организират някои от най-популярните и до днес базари.
В Мюнхен още през 1310 г. си имат един за празника на Св. Николай, докато този в Дрезден се появява през 1434 г. Нюрнбергският от своя страна е официализиран през 1628 г., макар данни за него да има от поне столетие по-рано.
Кога и как обаче фокусът преминава конкретно към Коледа - не е много ясно. Предполага се, че е станало някъде по време на Реформацията, когато немският духовник и теолог Мартин Лутер смята, че раждането на Христос е по-добър повод за подаръци и празненства. По това време и култът към светците е ограничен.
При всички положения е ясно, че към началото на XIX век базарите вече са станали коледни, като са предлагали играчки и украса.
Тогава е и разгарът на Първата индустриална революция - производството се индустриализира, градското население се увеличава, а обществата из континента придобиват по-консуматорски характер.
Сергиите, които някога са били смятани за селски, се превръщат в дестинации за достъпни подаръци и социални събирания. Този растеж обаче не е бил без противоречия - заможният елит често не е одобрявал това, че ще трябва да бъде заедно с простолюдието, което на места става причина базарите да бъдат изместени в покрайнините на градовете.
В Германия те са възродени от нацистката партия, когато Адолф Хитлер поема пълен контрол над държавата през 1933 г.
Коледните базари се вписват в пропагандните кампании на нацистите и усилията им да пришият най-популярния празник в страната към тяхната идеология. В Нюрнберг например, нацисткият кмет Вили Либел връща базара обратно в центъра на града като "начин да се заличи това, което негерманските и расово-чужди влияния са причинили на традициите".
Нацистите изменят религиозния характер на Коледа с националистически, който възхвалява немската история. За щастие, всичко това приключва с края на Втората световна война и падането на Хитлер.
В следващите няколко десетилетия историята на коледните базари навлиза в своеобразна златна епоха и те се прерастват от местни немски празненства в международен културен феномен.
Днес са хиляди из цяла Европа и Америка.
