Спортът изобилства от митове и легенди. Изумителни истории, на които е трудно да се повярва. Понякога те са съвсем реални, а друг път - измислени от първата до последната буква. Често истината е някъде по средата.
Австралийският супермаратон изследва границата на човешките възможности - 875 километра от Сидни до Мелбърн. На старт застават само най-подготвените атлети, които тренират специално за тази надпревара. Екипите и маратонките им са изработени от световните спортни гиганти, които търсят мащабен рекламен ефект.
Преди изданието й през 1983 г. обаче се случва нещо необичайно. Към масата за регистрация плахо се доближава възрастен мъж с работен гащеризон и галоши. "Господине, намирате се в зона, забранена за зрители", предупредили го съдиите. "Аз не съм зрител. Искам да участвам", отсякъл човечецът. Последвало няколкоминутно мълчание. А в края му 61-годишният Клиф Йънг вече бил национална знаменитост.
Телевизионните екипи го обсадили, а репортерите го питали дали не поема твърде висок риск за живота си. "Аз съм обикновен фермер и никога не съм тренирал. Зная, че трябва да тичам в продължение на пет дни. Паса 2000 овце и понякога ги търся по три дни, без да спя. Значи ще се справя и с този маратон", обяснил Клиф.
Той получил стартов номер 64. Не разполагал със спонсор, със съпровождащ автомобил, дори с нормална екипировка. Зрителите се разделили на два лагера. Едните се съмнявали сериозно в пихическото му здраве, а другите се молели на Бог да не умре по пътя.
Професионалистите се готвели за следния режим: 18-часово тичане и 6-часов сън в продължение на 5 денонощия. Фермерът обаче въобще не подозирал, че се предвижда време за спане. 24 часа след старта той продължавал и продължавал да тича, но въпреки това изоставал на километри от съперниците си. Намирал сили горещо да приветства феновете край трасето.
С всяка изминала нощ доближавал лидерите, а на последната сутрин вече водел убедително. В крайна сметка счупил рекорда на маратона с цели 9 часа и преодолял дистанцията за 5 дни, 15 часа и 4 минути!
"А стига бе, и пари ли ще ми дадете?", учудил се Клиф, когато организаторите му връчили наградния фонд от 10 000 австралийски долара. И взел решение да разпредели сумата между колегите си, завършили по-назад.
Йънг бил буквално засипан от предложения за рекламни договори, получил поздравления от президента и премиера, а чудото се превърнало в тема №1 в Австралия.
"Дори и да знаех, че имам право да спя, пак нямаше да го направя. В най-трудните моменти си представях, че пред мен има препускаща овца. Каква е тайната ми? Свежият въздух, чистата вода", споделил шампионът.
Това гласи легендата. Какво обаче се е случило в действителност? Супермаратонът се провел за първи път именно през 1983 г., а на старт застанали само 11 атлети. Само един под 30-те, останалите - над 40 и дори над 50. Финиширали едва шестима. Професионалисти нямало, само аматьори. Преди надпреварата Йънг и приятелят му Джо Рекорд провеждали съвместни тренировки, като пробягвали между 20 и 40 километра на ден.
Клиф действително не спал през първата нощ и повел колоната. Точно това била стратегията му - да излезе начело и да поддържа темпото. За цялата дистанция фермерът отделил общо 12 часа за сън. Веднъж си почивал в съпровождащия автомобил, когато Джо Рекорд почукал на стъклото и помолил за лед. Стерсаният Йънг усетил, че го застигат, и отново се понесъл по шосето.
Средното темпо на победителя е 7 километра в час. За сравнение - световният рекорд в спортното ходене на 50 километра е 3 часа и 32 минути, а това прави около 15 километра в час.
Няма как да се говори за рекорд, защото това бил първият супермаратон. А разпределянето на паричната награда има съвсем друг смисъл. Преди старта Йънг и Рекорд се договорили да си поделят сумата. Освен това шампионът се отчел и на екипа, който му помагал по време на състезанието. Поздравление имало от премиера, но не и от президента. А рекламните договори не били за милиони, а за 100 000 местни долара.
На какво се дължи митологизирането? Преди всичко на възрастта на фермера. Организаторите го използвали, за да популяризират бягането на свръхдълги дистанции. Щом той може, значи всеки може. След година Клиф участвал отново и останал седми. После не могъл да завърши.
Своеобразният Форест Гъмп си отива от този свят на 81-годишна възраст. Дори и доста украсена, историята му е меко казано впечатляваща.
