Някои футболисти остават в историята като чудо за един сезон, други като чудо за един-единствен мач.
Наистина понякога звездният период започва и завършва като миг - колкото да вкараш един гол и да му се зарадваш. Разбира се, ако голът си заслужава, той ще е достатъчен, за да те запомнят завинаги.
През ноември 1999 г. полузащитникът Мауро Бресан получава място в състава на Фиорентина за двубоя срещу Барселона от груповата фаза на Шампионската лига.
Италианецът е разиграващ халф, който обичайно не блести с нещо кой знае какво и няма как човек да предвиди, че ще отбележи един от най-великите голове в историята на европейския футбол. Неговата кариера започва в Милан, но той не записва нито един мач за първия отбор на гранда и после се превръща в номад, обикалящ скромни тимове като Комо, Каляри, Перуджа и Бари.
В Бари оставя прилично впечатление с умението си да задържа и разпределя топката, а му помага и наличието на доста таланти около него като Джанлука Дзамброта, Никола Вентола и Антонио Касано.
Две години по-късно Бресан е купен от Фиорентина и на 28 е в разцвета на силите си. Тогава е най-добрият му шанс да заблести на високо ниво във водения от Джовани Трапатони отбор, където водеща роля имат звездите Руи Коща и Габриел Омар Батистута.
Халфът не се превръща в основен футболист, но дава широчина на състава, който си е извоювал място в Шампионската лига с третата позиция в Серия "А" през миналия сезон.
Когато Фиорентина се изправя срещу Барса на "Артемио Франки", тимът вече си е осигурил класиране за втората групова фаза след успех с 1:0 над Арсенал на "Уембли" с гол на Батистута. Срещата е без значение и за каталунците, които са победили Фиорентина с 4:2 на "Камп Ноу" и са спечелили първото място в групата.
Мачът обаче е особено важен за Мауро Бресан, който иска да докаже, че е достоен за по-сериозна роля в отбора.
В редиците на Барселона правят впечатление имена като Луиш Фиго, Пеп Гуардиола, Патрик Клуйверт и Ривалдо, но звездата на вечерта се оказва Бресан.
Съдбата се усмихва на италианеца, който крайно рядко бележи голове, и праща топката към него след причудлива поредица от нескопосани отигравания на околните.
Кълбото отскача по изключително удобен начин и той не се разколебава от факта, че се намира на голяма дистанция от вратата. С цялата увереност на света Бресан отскача за задна ножица и реализира с фантастична парабола от около 25 метра.
Помага му и горната греда, за да стане голът още по-красив.
🔥 Best bicycle kick in history?
— UEFA Champions League (@ChampionsLeague) November 2, 2020
🤯 Mauro Bressan #OTD in 1999! #UCL | @ACFFiorentinaEN pic.twitter.com/1jhtfCjSWf
Физичните закони сякаш са опровергани от това изпълнение, а слисаният вратар Франсеск Арно успява единствено да влезе във вратата заедно с топката.
25 000 на "Артемио Франки" не могат да повярват на какво са станали свидетели и крещят оглушително, докато самият голмайстор изглежда колкото щастлив, толкова и изненадан, докато получава поздравления от съотборниците си.
Голът е удивителен не само заради техниката на удара, параболата на топката и разстоянието до вратата, но и защото не е отбелязан от изпечен голаджия, а от играч, който бележи по веднъж-два пъти на сезон.
"Сигурно е изглеждало като лудост тогава, но исках да пробвам такъв удар, защото го бях тествал няколко пъти на тренировка без особен успех", разказва по-късно Бресан.
"Беше въпрос на това как ще нацеля топката и за щастие се получи. Като се изправих на крака, директно започнах да крещя".
Впоследствие Фиорентина не успява да задържи контрола върху мача и Барселона обръща още до почивката с попадения на Фиго и Ривалдо.
Мауро Бресан обаче продължава да се забавлява в най-великата си вечер и записва ефектна асистенция с пета за Балбо, който прави 2:2.
Абел Балбо добавя още един гол за Фиорентина, а Ривалдо се разписва с воле, за да приключи двубоя с атрактивното 3:3.
Този сблъсък си остава прекрасна реклама за Шампионската лига и над 20 години по-късно, но за Мауро Бресан е нещо повече от добър момент. Това е единственият случай, в който халфът изиграва цял мач в турнира, защото после Трапатони отново го връща на пейката, а Фиорентина отпада във втората групова фаза.
И до днес Бресан е разпитван и подсещан за гола си, който неведнъж е поставян сред най-великите моменти в надпреварата. ITV даже го бяха сложили на второ място по красота във вечната класация след онзи на Зинедин Зидан във финала Реал Мадрид - Байер Леверкузен (2002).
След като големият миг на Мауро Бресан отминава, той е принуден да се задоволи с ролята на резерва през двугодишния си престой във Фиорентина. Но все пак периодът му на "Артемио Франки" достига до своеобразен хепиенд, защото там играчът печели единствения трофей в кариерата си.
Приносът на полузащитника за спечелената Купа на Италия през 2001 г. е значителен, тъй като той вкарва срещу Милан на полуфиналите и после асистира на Паоло Ваноли за ключов гол в първия финален мач срещу Парма.
Впоследствие неговата кариера не се развива никак блестящо и Мауро си остава номад с кратки престои във Венеция, Дженоа и обратно в Комо.
Накрая си устройва кратко приключение в Швейцария с Лугано и Киасо, преди да окачи обувките на 38-годишна възраст.
Е, ако историята беше свършила дотук, Бресан сигурно щеше да бъде споменаван с много повече обич като истински култов герой в родината си.
Но през 2011 г. той беше сред 16-те арестувани по подозрения за уреждане на мачове в долните италиански дивизии.
Други от обвинените бяха бившият капитан на Лацио Джузепе Синьори и някогашният национал на страната Кристиано Дони.
Арестите бяха кулминация на 6-месечно полицейско разследване, разкрило "важни и убедителни" доказателства, че арестуваните са част от цяла криминална организация за манипулиране на резултати.
През 2012-та дойде и санкцията за Мауро Бресан, който беше изхвърлен от футбола за три години и половина.
Разбира се, срамното петно от нещо такова остава за цял живот.
Но името на този футболист е символ и на нещо друго - на специфичната магия на футбола с неговите колкото кратки, толкова и неочаквани мигове на брилянтност, превръщащи го в толкова завладяващ и непредвидим спектакъл.
