Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Най-лудият играч", който удължи договора си, за да не получи по-добър

Когато е на девет години, семейството на Йоанис Аманатидис товари багажа на колата и заминава да търси по-добро бъдеще в Германия. Фамилията е от северното гръцко градче Козани, в което възможността за препитание не е сензационна. И семейството се отправя на път. Това се случва малко преди обединението на Западна и Източна Германия.

"Пристигнахме в страна, чийто език не познавах. Не познавах самата Германия. В училище бях в някакъв подготвителен клас, където бяха основно деца на бежанци от Балканите, където тогава беше война - започва разказа си Йоанис. - По време на едно междучасие стоях сам отстрани, докато другите ритаха и един съученик ме покани да се включа. Бях играл в Гърция, но само на улицата. Но имах техника и моят съученик онемя. Каза ми, че ще ме заведе на проби в Щутгартер Кикерс, където той тренираше. Прибрах се вкъщи и казах на нашите, че ми трябват футболни обувки. Купиха ми такива с два номера по-големи, за да мога да играя с тях по-дълго. Но отиването в Кикерс беше облекчение и за самите тях. В тима имаше още 7 момчета от Гърция, имаше турци, деца от бивша Югославия. А пътуванията за гостуване си бяха екскурзия и за семейството ми. Освен това научих езика по-добре отколкото в училище."

А с изявите си в Кикерс Аманатидис хваща окото на скаутите на Щутгарт и след три години вече е в школата на "швабите". На 18 вече е в мъжкия отбор.

"Треньорът Ралф Рангник беше взел мен и още едно момче от младежите на зимния лагер в Португалия. Един петък вече си бяхме в Германия, а аз както винаги - на училище. Телефонът ми иззвъня и отсреща чух: "Йоанис, къде си? Рангник те е викнал в групата за мача. Стягай багажа и бързо към летището." Така тръгнах с отбора за Бремен", спомня си за първата повиквателна гръкът.

В първите години обаче Аманатидис играе повече за втория отбор на Щутгарт, тогава с аматьорски статут. А в състава са още играчи, които в последствие стават важна част от първия отбор - Кевин Курани, Андреас Хинкел, Александър Хлеб, Тимо Венцел.

А Щутгарт II пише история, ставайки аматьорският отбор с най-изразителна победа над такъв от Бундеслигата.

В мач от първия кръг за Купата на Германия Аманатидис и компания помитат Айнтрахт с 6:1. А във вторият кръг жребият ги изправя срещу... първия отбор на Щутгарт. Естествено, Ралф Рангник взема по-важните играчи от аматьорския тим и елитният печели с 3:0.

След този мач футболният съюз променя правилата, за да няма вариант един срещу друг да излязат първи и дублиращ отбор. "Бяхме много талантлив състав и кой знае докъде можеше да стигнем, ако жребият не беше си направил такава дебелашка шега с нас", размишлява Аманатидис.

Дебютът му в Бундеслигата е при Феликс Магат, известен с убийствено тежките си тренировки.

"Натоварванията бяха жестоки. Но винаги бях здрав. Феликс искаше да избягаш 100 м за 8 секунди, което е невъзможно. Искаше да опиташ - ако те види, че го вземаш за 14, но си дал максимума - тогава беше ОК. През 2002-ра спечелихме турнира УЕФА Интертото, който се играеше по време на лятната подготовка. Стигнахме до финала с Перуджа, а няколко дни преди мача Магат влезе в съблекалнята и каза: "Нали не си мислите, че ще тренираме по-малко, защото в неделя играем финал?" На полувремето на мача усетих как раменете и краката ми треперят от изнемога. Бихме Перуджа, взехме купата, а след това бяхме железни през сезона. Когато другите отбори вече нямаха въздух в края на сезона, ние продължавахме напред", добавя Йоанис.

Усилията си струват, защото в последния кръг Щутгарт изпреварва Борусия Дортмунд за второто място и влиза директно в групите на Шампионската лига.

Йоанис така и не остава за дълго при "швабите". Даден е под наем на Гройтер Гюрт, след което отива в отбора на сърцето си Айнтрахт Франкфурт.

Първо само временно. През 2004-та отива в Кайзерслаутерн, но годината е една от най-неприятните за него. В състава е за Игрите в Атина, същевременно е на път да влезе в групата за европейското, което Гърция ще спечели при Ото Рехагел, но чупи фибула на контрола с олимпийския отбор и двата големи турнира остават само по телевизията за Йоанис.

През 2005-а отново е във Франкфурт, където разгръща пълния си потенциал. Фридхелм Функел го нарича "най-лудия си футболист".

"Карахме се много често с него, но въпреки скандалите той ме направи капитан на отбора. Това показа разбирането му за психология и човешки отношения. Знаеше как да извади най-доброто от мен", разказва Аманатидис.

С Айнтрахт Йоанис достига до финала за Купата на Германия през 2006-а. При това в сезон, в който тимът е във Втора Бундеслига и печели промоция за елита.

През 2008 гъркът прави нещо, за което 99% от колегите му ще счетат виждането на Функел за вярно. Йоанис е повикан за Евро 2008 и звъни на мениджъра си с молба да удължи договора си с Айнтрахт преди първенството.

"Чувствах се много добре във Франкфурт. Бях на 26 - страхотна футболна възраст, втори голмайстор на отбора. Знаех, че ако направя добри мачове на европейското, веднага ще завалят предложения, а аз си исках спокойствието. Затова и се обадих на агента си, за да удължим контракта с четири години и да не ме изкушават с оферти. Сигурно съм единственият футболист в света, който подписва нов договор, за да избегне други предложения", смее се Йоанис.

А парите наистина не са водещото при него.

Показва го и краят на кариерата си. През 2011-а Айнтрахт изпада от елита, а Аманатидис е решен да изпълни договора си и да остане дори във Втора Бундеслига. И го заявява на шефа си още в деня след изпадането.

Няколко седмици по-късно мениджърът му звъни с новината, че Айнтрахт иска да разтрогне договора му. Получава две други оферти от елита, но отказва. И слага край на кариерата си.

 

Най-четените