В речта, с която отбеляза 40-годишнината от възкачването си на трона, британската кралица Елизабет II безцеремонно описва 1992 г. - годината, белязана от два кралски развода и детайлните мемоари на принцеса Даяна, както и от опустошителния пожар в замъка Уиндзор, като "annus horribilis" - ужасна година.
Предстоят обаче и по-лоши времена. Пет години по-късно, на 31 август 1997 година, принцеса Даяна умира в автомобилна катастрофа. Забавената реакция на кралицата към случилото се и фактът, че тя не успява да се върне веднага от шотландския замък Балморал, карат пресата и обществото да я разпънат на кръст, а доверието в британската монархия достига най-ниската си точка.
22 години по-късно обстоятелствата са различни - скандалът винаги е на една ръка разстояние от кралското семейство, както стана ясно и от интервюто на принц Андрю във връзка с дружбата му с обвинения в секс трафик Джефри Епстийн.
Що се отнася до кралицата обаче, 93-годишната Елизабет II е вероятно най-популярният член на кралското семейство. Тя е описвана като "крайна феминистка", включвана е в списъци като "25 причини да обичаме кралицата", а нейните дрехи, шапки и брошки са обсъждани до детайл от новото поколение.
Какво води до тази промяна? Отчасти това е въпрос на дълголетие. В рамките на своите 67 години на трона кралица Елизабет II е понесла смърт, разводи и национални трагедии. Самото й съществуване за много хора дава усещане за стабилност - увереността, че докато кралицата е жива, нищо прекалено страшно не може да се случи.
Другият фактор за отношението към нея е "Короната" (The Crown). Сериалът на Netflix за живота на британската монархия вече е в своя трети сезон - вероятно най-добрия досега. В него кралицата, вече играна от носителката на "Оскар" Оливия Колман, се бори с възрастта и с натиска, провокиран от сблъсъка на дълга с реалността.
"Повечето от нас познават единствено свят, в който кралица Елизабет седи на трона. Мисля, че всички се надявахме, че "Короната" ще разкрие още няколко пласта, що се отнася до нейната личност", казва Хедър Кокс, американска журналистка и модна блогърка, която през 2015 г. написа в съавторство роман за фикционално британско кралско семейство.
"Тя е човек, видял невероятно много история и промени, и сътресения, и лудост, и радост, и трагедии. В продължение на седем десетилетия, през безброй премиери, президенти и други световни лидери, тя е била константа", казва Кокс.
Именно идеята за кралицата като непоклатима скала в центъра на все по-бурен свят е повтаряща се тема в новия сезон на "Короната", докато гледаме как Елизабет II се справя с новия премиер Харолд Уилсън (изигран от британския актьор Джейсън Уоткинс), националната катастрофа Аберфан, при която загиват 144 души (116 от тях - деца), проблемите на най-големите й деца - Чарлз и Ан, както и недоволството на сестра й Маргарет (Хелена Бонам Картър). Оливия Колман в ролята на кралицата успява да изгради образ на жена, която поставя дълга на първо място, решена никой никога да не разбере какво всъщност чувства самата тя. Доколко е вярно обаче това?
Както обикновено, невъзможно е да се каже. Онова, което е ясно, е, че "Короната" ще продължи да ни носи усещане и за живота на кралицата, и за останалите членове на кралското семейство, карайки ни да се чувстваме сякаш ги познаваме, докато всъщност не знаем нищо.
"Короната" несъмнено промени разбирането ни за монархията", казва историкът и специалист по кралското семейство Робърт Лейси, който е консултант на сериала, а последната му книга - "Короната: историята отвътре" (The Crown: The Inside History) - е създадена като допълнение към сериала.
"Превърна го в забавление, каквото не е било преди, но мисля, че така позволи и на хората да оценят и предизвикателствата пред това да си част от кралското семейство, и плюсовете", казва той. Най-положителното въздействие на сериала обаче е това, че дава възможност членовете на кралското семейство да бъдат видени като хора, често - по изненадващи начини.
"Има огромен елемент на жестокост в отразяването на кралското семейство от страна на британската преса", казва Лейси. „Кралицата е пощадена, но е ясно, че Меган беше посечена от всички страни на острието й. Това, което сериалът прави, е да ни напомни, че те са хора. Вторият епизод от новия сезон "Маргаретология", се съсредоточава върху принцеса Маргарет и наистина представя нейнтата дилема - това винаги да е оставяна настрана и да няма истинска роля, но по начин, който хората усещат близък ", допълва той.
"По същия начин [в трети епизод], в който кралицата избягва емоционално обвързване след Аберван, със сигурност ще има въздействие, защото показва едновременно нейните сила и слабост. Наистина се вижда как тя се е формирала през годините на Втората световна война с чувство на дълг и хладнокръвие във всякакви моменти", отбелязва Лейси.
Същевременно е интересно да се проследи дали и това "хуманизиране" на кралското семейство не ги свежда до статута на звезди, докато доскоро сякаш те обитаваха собствено пространство над този образ.
"Короната" подчертава колко отстранен и непознаваем е животът на монархията, но и в някаква степен го изобразява като сапунена опера, което от своя страна ни кара да вярваме, че знаем повече за кралското семейство, отколкото всъщност знаем, и ги кара да изглеждат повече като звезди", казва историкът Грег Дженър.
Същевременно Бъкингамският дворец запазва дистанция от "Короната", без да дава сигнали какво мисли кралското семейство за епизодите, нито дали ги гледат, но и в двореца си дават сметка, че самото съществуване на шоуто полира кралския образ.
Според Дженър има нещо пристрастяващо в това да си представяш живота в Бъкингамския дворец отвътре и това вероятно събужда у зрителя симпатии към кралицата и принцеса Маргарет. "Ще бъде интересно да видим дали това ще промени и вижданията за принц Чарлз - може би една по-противоречива фигура", казва той.
Дали обаче сериалът ще има продължително въздействие върху начина, по който хората виждат английската монархия, Лейси отбелязва, че в шоуто има един ключов елемент, който критиците не трябва да забравят: през цялото време виждаме как силни, властни и амбициозни фигури се покланят на жена. Независимо колко са силни, всички опират до нея, говорят с нея, изслушват мнението й.
