Филмът "Уилоу" от 1988 г. е една вечна класика на онова добродушно фентъзи, в което ясно знаеш, че накрая доброто ще победи, а добрите герои ще бъдат наградени.
Имаш симпатичен протагонист, мечтаещ да изучи магията, имаш чаровен престъпник, който да открие силата на доброто, имаш и едно великолепно сладко бебе, което го очаква величествена съдба. Страхотен филм, който си заслужава да си го припомните по някое време по Коледа.
Още повече, че сега Disney+ пусна сериал по него, 24 години по-късно. Става ли обаче сериалът за гледане? Това е по-сложен въпрос.
Открай време от "Дисни" се опитват да изкарват пари от носталгията на хората по любимите им филми и сериали от детството. В което няма нищо лошо - всеки има нужда от време на време да се върне към нещо любимо, но с нов прочит.
Проблемът идва от качеството на тези нови адаптации, продължения и рестарти на проекти. Понякога те представляват просто предъвкване на добре познати моменти и мотиви, добавяне на някоя нова песен, скалъпване на някаква недомислена история и всичко това хубаво поръсено с едва завоалирани политически послания.
Сега притесненията за сериала "Уилоу" са точно такива - някой е искал да направи пари, но без да полага чак толкова много усилия. Поне това личи от първите два епизода на шоуто, които от Disney+ пуснаха на 2 декември.
Историята се развива около 20 години след събитията в оригиналния филм, като Сорша (дъщерята на злата кралица и магьосница Бавморда) управлява сама част от предишното кралство на майка си в очакване на орисаното дете Елора Данан да се завърне.
Самата Елора е била скрита заради пророчество на Уилоу, че злото ще се завърне и ще я убие. Така Сорша и няколко други временни крале и кралици управляват в мир и чакат потенциалното завръщане, докато подготвят наследниците си.
Само дето наследниците на Сорша от брака ѝ с разбойника, превърнал се в рицар Мадмартиган, са неспокойни тийнейджъри - дъщерята Кит мечтае за приключения и битки, докато синът Арик е запален фустогонец, чиято слава се носи из целия дворец.
В нощта преди сватбата на принцеса Кит за сина на съседския владетел обаче мрачни сили нападат двореца и отвличат принц Арик, който точно се е обяснявал в любов на младата, русокоса готвачка.
Това принуждава Сорша да изпрати личния охранител на принца, дъщеря си Кит, най-добрата ѝ приятелка, интровертния принц, за който Кит трябва да се омъжи, както и един много умел с меча престъпник да намерят вълшебника Уилоу от народа на Нелвините, който да им помогне да намерят отвлечения принц. Към тях впоследствие се присъединява и новата му любима, за да се получи една странна компания от приключенци, които тепърва ще видим в действие.
Сериалът има и своите интересни идеи, нестандартни решения и т.н. Опитва се да разкаже и нещо ново, а не само да припомня и пресъздава стари сцени и тропи, които вече сме видели в оригиналния филм.
Проблемът идва от изпълнението на проекта - не толкова актьорската игра, колкото дупките в сценария, плоските диалози и моментите на цялостно неудобство, което човек изпитва, докато гледа някои от сцените.
Ясно е, че при един такъв проект, който се завръща след над 20 години, сценаристите трябва да заложат някакви нерешени драми между героите, които да позволят развитието на персонажите и израстването им. Никой не иска да гледа плоски герои, които си остават едни и също от началото до края.
Залагането на такива скрити пукнатини в отношенията между героите обаче изисква и определена логическа обосновка, която да лежи в личната мотивация на героите. Докато в сериала "Уилоу" подобни проблеми изглеждат по-скоро насилени от сценаристите.
Това много ясно се усеща от предвидимостта на голяма част от заложените "изненади".
На моменти те са толкова очевидни, че започваш да се притесняваш дали с тези обрати не е маскирано нещо друго - някаква двойна игра от сценаристите, която да подведе вниманието ти и да доведе до безкрайно тъп резултат накрая.
Споменатото в самото начало скриване на Елора Данан напомня повече на мистериозното възкресяване на император Палпатин в последния филм от "Междузвездни войни", а не като нещо, което е дошло логично от развитието на историята.
Шоуто също така има сериозен проблем с титулния си герой - Уилоу. Сценаристите някак не са взели решение дали нелвинът е способен магьосник, който да бъде търсен за съвет, или неудачник, който живее на стари лаври, без да реализира потенциала си.
Липсата на героя на Вал Килмър - Мадмартиган, макар и напълно разбираема заради заболяването на актьора, се усеща силно.
Опитите той да бъде заменен с подобен персонаж не могат да се определят като най-успешните, но въпреки това въпросният заместител Тракс Бурман (в ролята Амар Чадха-Пател) е едно от свежите попадения в сериала.
Героят му е достатъчно забавен, циничен и морално сив, за да е интересен. Просто недостатъчно, за да запълни дупката от Вал Килмър и неговия Мадмартиган.
Междувременно по-младите персонажи се лутат между идеята, че са герои в приказка, и желанието да вкарат малко модерна тийн драма, за да направят сериала по-интересен за младата аудитория.
На продукцията просто ѝ липсва тази така необходима щипка автентичност, която да те накара да му повярваш.
Защото дори когато става въпрос за фентъзи с магии, джуджета, чудовища, принцове и принцеси, най-важното е способността да накара зрителя да влезе в историята и да повярва в нея.
Вместо това, поне за първите два епизода, получаваме един пъзел от герои и идеи, които са събрани заедно и видимо са нагаждани едни спрямо други от сценаристите. И липсва това лепило на самата история, което да постави всички парчета по местата им.
И все пак, въпреки тези слабости, сериалът успява донякъде да постигне основната си мисия - да върне зрителя в онзи свят от оригиналния филм, който си обичал преди толкова много години. С музика, с картини, с познати герои и с едно леко усещане за вълшебство.
Така че заслужава ли си гледането? Зависи колко обичате филма от 1988 г., колко ви се иска да се завърнете в този свят и не на последно място - с колко излишно свободно време разполагате.
Поне засега е сигурно, че "Уилоу" няма да попадне в списъка ни със сериалите на годината.
"Уилоу" е достъпен за гледане у нас в Disney+ от 2 декември.
