Когато висотата на изкуството срещне висотата на актьорския талант, се стига до химическата реакция, създала "Върховният Марти" (Marty Supreme). Новият филм на Джош Сафди, който е от малкото почти безгрешно изваяни произведения, пуснати в кината в последно време.
В такава продукция е вложен и труд, и желание и поглед на човек, отдал душата си на прецизността.
"Върховният Марти" ще ви накара да намразите посредствеността. Да ви е противно всичко, направено през пръсти, и да гледате с презрение на хората, които се ангажират с дадена задача, колкото да не си стоят вкъщи.
Режисьорът Джош Сафди, в комбинация с Тимъти Шаламе, е произвел постижение на седмото изкуство. И както при много други велики произведения, за качеството му се съди по педантичността в уж незначителните подробности. Дяволът винаги се крие в детайлите, а във "Върховният Марти" тази изпипаност бълва на няколко нива.
Трейлър на "Върховният Марти" гледайте тук:
Историята се фокусира върху Марти Маузер (Шаламе) - самоуверен младеж от Ню Йорк, който мечтае да стане най-добрият играч по тенис на маса в света.
В името на целта си той буквално е готов да направи всичко - да пренебрегне семейството и приятелите си, да напусне надеждната си работа, да нарушава закона и моралните норми, да приема унизителни за достойнството му предложения.
Сюжетът е отчасти вдъхновен от легендарния пинг-понг състезател Марти Райзман, посветил почти целия си живот на този спорт. Но макар и импулсът за историята да тръгва от реална личност, при Сафди конкретната биография няма тежест. Значение при него има темата.
Следвайки стъпките си от Uncut Gems, режисьорът отново разглежда тъмната страна на амбицията и целеустремеността през историческата призма в Щатите, която ги е поощрявала.
Действието на "Върховният Марти" се развива през 50-те години, малко след края на Втората световна война, когато патриотизмът и вярата в личните възможности в САЩ са достигнали върховата си точка. Мисленето рязко се променя и от "мечтите са безплатни" философията се трансформира в "можеш да постигнеш всичко, за което мечтаеш".
Реформацията във виждането ражда илюзията, че абсолютно всеки е способен да превърне фантазиите си в реалност, стига да притежава талант и дисциплина в равни количества.
Действителният свят обаче не работи така. Още повече когато действителният свят е САЩ в разцвета на капитализма. Тъжната истина е, че човечеството е разпределено пирамидално и на някои им е съдено никога да не напуснат основите, независимо от количествата им талант и дисциплина.
Сафди тества тази теория през Марти - както разбираме от заглавието на филма - "Върховният". При него не може да има и капка съмнение, че играта му е изпипана до съвършенство. И заради времето, в което живее, той напълно се отдава на идеята да бъде най-добрият играч на пинг-понг.
Конструкцията на целия сюжет върви като надбягване. Марти тича в посока към целта си, а Сафди спомага за настроението, като прави действието да тече максимално раздвижено и напрегнато. Атмосферата е атмосфера на преследване, на зарязване на питомното, за да се гони дивото.
Сцените са натоварени с динамика и експресия, а камерата работи като нервна система, която реагира на всеки порив на героя.
Най-големият принос за филма обаче идва от Тимъти Шаламе - в най-добрата роля, която някога е играл. Определението е смело за 30-годишния актьор, защото той няма филм, при който да е изпуснал топката. Но това, което прави с Марти, е нещо, което не се вижда всеки ден в киното.
Шаламе отлично е разбрал болната амбиция на героя си и желанието му да успее, независимо колко шамара му удря животът - и напълно е стопил границата между тях. За разлика от Шаламе обаче, Марти няма и една десета от признанието, с което разполага актьорът.
В света на филма има пазачи на портата - хора с пари и влияние - които, щом видят даровит и уверен в себе си човек, изпитват инстинктивното желание да го смажат до размерите на амеба. За тях Ню Йорк не е градът, в който мечтите са на една ръка разстояние. За тях е площадка, в която им е позволено да си играят в чуждото достойнство.
Музиката от 80-те години в лентата допринася за емоционалната среда, а финалното послание е изненадващо меко: най-големият дар е самият живот, а не постиженията, които натрупваме, докато го живеем.
"Върховният Марти", обратно на името си, е балада за смиреността.
Сафди се опитва да влезе в спор с аргументите на егото, което ни насърчават да търсим "повече": по-хубава къща, кола, професия, мъж, жена. И чрез филма си опрости вечния философски въпрос за смисъла на живота до едно-единствено изречение: животът ни е даден, за да го живеем, а не за да се борим за нещо, което често се оказва плод на мираж.
Още в Uncut Gems режисьорът беше започнал да рови около тази тема, но сега, със силното рамо на Шаламе, впечатляващата атмосфера на следвоенна Америка и напрегнатото действие на спортен филм за пинг-понг, Сафди е постигнал своя Magnum Opus. Истински шедьовър, който ще живее вечно.
ОЦЕНКАТА ЗА "ВЪРХОВНИЯТ МАРТИ": 5 от 5 кафенца
"Върховният Марти" излиза по кината на 16 януари.
••• Кои са останалите кино премиери за януари вижте тук:
