Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Везенков мина през своята голяма гръцка криза, за да достигне до извънземните от NBA

Ако Везенков беше напуснал Олимпиакос преди няколко години, кариерата му щеше да се развие много различно Снимка: Startphoto.bg
Ако Везенков беше напуснал Олимпиакос преди няколко години, кариерата му щеше да се развие много различно

Предстоящото преминаване на Александър Везенков в Сакраменто Кингс е най-значимата новина в българския спорт от доста време насам.

България ще има своя втори баскетболист при извънземните от NBA близо 4 десетилетия след краткия престой на Георги Глушков във Финикс Сънс.

Саша Везенков, както го наричат на европейската сцена, напълно си заслужи големия пробив след фамозен сезон за Олимпиакос, при който не само стана шампион на Гърция, но и беше избран за най-полезен играч във финалите на Евролигата.

Българинът докара своя тим до финалния двубой в европейския турнир и там съвсем малко не достигна, за да бъде победен Реал Мадрид.

Днес в елитните баскетболни среди се говори за Везенков като за играч от най-висока класа и погледите разбираемо са насочени към него след чудесата, които направи с екипа на гръцкия тим. 

Но за да стигне дотук, 27-годишното тежко крило трябваше да преодолее своята голяма криза преди няколко години, когато кариерата му изглеждаше в задънена улица.

Нашият сънародник не е от типа спортисти, които искат да бъдат в центъра на вниманието и вместо това умеят да извличат най-доброто от своите съотборници. Силата на Везенков е да играе изцяло в името на отбора, но какво се случва, когато този отбор не функционира добре?

Ако днес погледнем състава на Олимпиакос от 2019 г., той ще ни изглежда впечатляващо с играчи като Кевин Пантер, Уейд Болдуин, Василис Спанулис, Никола Милутинов и Агустин Рубит. И разбира се, с Везенков.

Но тогава повечето от тях тепърва се доказват на голямата сцена и често влизат в конфликти един с друг. На тренировките се стига до големи скандали и дори до бой.

Олимпиакос се мъчи в Евролигата и записва 9 загуби в първите си 15 мача от редовния сезон, а ръководството се готви да назначи трети различен старши треньор в рамките на пет месеца.

В този зле функциониращ тим Везенков играе отчайващо малко - средно по 9 минути на мач, и постига скромните 3.7 точки на двубой.

На всичкото отгоре, след поредица от скандали тимът от Пирея обявява бойкот и се оттегля от елитната гръцка лига, а основният състав играе само в Евролигата.

Това означава само по един мач на седмица, нещо още по-болезнено за резервите като Везенков.

"Наистина беше тежко, труден момент за отбора", спомня си българинът. "2-3 години не бяхме сред най-добрите осем, а и в личен план последната ми половин година не беше добра. Опитвах да намеря отбор, в който да играя и да покажа какво мога. Проучвах какво да направя, дали да остана в тима или да заиграя на по-ниско ниво, но да имам повече игрово време".

"Просто се нуждаех от игрови минути и от увереност. Не бях позитивен, честно казано. Изобщо не гледах позитивно на себе си".

По онова време стартовата позиция на тежкото крило е окупирана от продуктивния Георгиос Принтезис. Резервният вариант пък е американецът Агустин Рубит.

Българинът започва да се уморява да чака, тъй като вече е навършил 24 години и има поредица от значими моменти в кариерата си, но тя изглежда замръзнала на едно място вече над две години.

Когато Георгиос Барцокас е назначен за треньор през януари 2020-а, той е наясно, че може да загуби Везенков.

"Беше готов да се премести другаде, за да играе повече. Обмисляше го. Дори някои хора от нашия клуб смятаха, че това е по-добрият вариант за него", признава Барцокас.

Тенерифе проявява силен интерес към Саша и до един момент и той изглежда готов на подобна стъпка.

Това са интензивни дни, в които бъдещето на Везенков е на кантар. Неговият агент Тим Лоцос решава да потърси съвета на своя баща Ник, основател и шеф на мениджърската агенция Lotsos.

"Най-тъмно е преди зазоряване. Мисля, че той трябва да прояви още малко търпение и да остане", отсича Ник Лоцос. Но даже не счита за нужно да го казва на самия Везенков.

"Саша е много зрял и има голям характер, макар че все още е млад. Вярвам, че сам ще вземе правилното решение", сигурен е Ник. И се оказва прав и за това.

Везенков наистина стига до извода, че трябва да остане, а Барцокас от самото начало възприема различна игрова философия - в която Саша идеално се вписва.

Треньорът набляга преди всичко на движението на топката, бързите пасове и отборната игра. Олимпиакос вече не разчита толкова на индивидуални проблясъци, колкото на отборния стил. 

Затова талантът на Везенков заблестява.

"Единственото, което можех да направя, беше да не се предавам и да опитам да се наложа", обяснява българинът.

Той не спира да полага усилия на тренировките, а постепенно Барцокас му предоставя все повече минути в мачовете. 14 точки срещу Барселона, 19 срещу Валенсия и 20 срещу Байерн (включително 5 тройки) го изстрелват в титулярната петица.

В последните 13 срещи от сезона, преди COVID да го прекрати, Саша вече играе по 18 минути на мач и регистрира по 10.4 точки и 2.8 борби.

"Повратната точка дойде заради увереността, която Барцокас ми даде и благодарение на работата, която свърших през лятото. Така дойдоха резултатите", отчита Везенков.

Пандемията обаче предоставя ново изпитание с паузата в спортните събития.

Тогава мотивираният Александър Везенков се прибира в България и работи много усилено в малка баскетболна зала у нас. Местни треньори, включително баща му Сашо Везенков, му оказват голяма помощ, а той използва максимално периода от май до август за усъвършенстване и развитие.

"Беше период на самоусъвършенстване, през който работих много над себе си. Без тези предпоставки, всичко можеше да се развие много различно", осъзнава Везенков.

"Заслугата е на Саша за неговата невероятна работа на игрището и извън него, с физическата подготовка, с храненето, с възстановяването и всичко останало. Той направи всичко необходимо, за да се превърне в MVP на Евролигата", казва гордият му треньор Георгиос Барцокас.

"Но в него има още потенциал. Баскетболният му интелект си остава неговото най-голямо качество".

Някои анализатори изтъкват, че Везенков не е най-атрактивният баскетболист, ставал MVP на Евролигата. Но всъщност той е символ на най-важните неща в спорта - на упорития труд, на отборната игра, на отдадеността и на високия спортен интелект. 

Олимпиакос няма да е същият без Везенков, но и самият играч нямаше да се превърне в това, което е в момента, без изпитанията в Пирея.

Сега е време сънародникът ни да се докаже и на най-голямата баскетболна сцена.

 

Най-четените