Най-високият баскетболист в Русия Николай Рогожкин почина на 5 май. Кариерата му преминава през Волгоград, Химки, Екатеринбург, Тамбов и др. След това започва да играе в турнири 3x3 и постига успехи на световно ниво.
Негови съотборници и треньори споделят за 222-сантиметровия гигант, че винаги се е раздавал до краен предел на тренировките и в официалните мачове.
На едно от заниманията обаче му прилошава, а обстойните прегледи показват, че е болен от менингит. За съжаление заболяването е в много напреднала фаза и един голям човек и спортист си отива само на 29 години.
Коля Рогожкин от Вишневка
Коля, както го наричат близките и приятелите му се ражда в малкото село Вишневка във Волгоградска област на 21 декември 1993 г. Той е единственото дете на Александър Рогожкин и съпругата му Ирина. Цялото си детство момчето прекарва в родното си село, където помага на роднините си в земеделската работа и учи в местното училище.
В свободното си време играе футбол с останалите местни момчета, като предпочита да е на вратата. Коля е висок от малък, а на 17 вече е прехвърлил двата метра. Кракът му е огромен и носи обувки №49, които му се правят по поръчка.
Между другото, рожденият ден на Николай на 21 декември е и Международен ден на баскетбола. Така съдбата сякаш предсказва бъдещия му път.
Започва да се занимава по-сериозно със спорта на 17, а няколко години по-късно е привлечен от московския Химки, където треньорът на младежкия отбор Олег Резви се захваща да работи индивидуално с бъдещия звезден център.
"Разбира се, Коля се озова късно в баскетбола, така че за него беше по-трудно, отколкото за останалите - разказва Резви. - На 19 години с него започнахме да преминаваме през това, което момчетата на неговата възраст отдавна знаеха. Работех индивидуално с него и той се справяше страхотно.
Стараеше се да научи всичко, показвайки мъжки характер. Спомням си, че в началото имаше проблеми с хващането на топката. Поради липсата на баскетболни умения ръцете му постоянно бяха отпуснати надолу. Но измислих един трик: когато някой му подадеше и Коля нямаше време да хване паса, го глобявах с по 10 рубли. Той винаги беше много целеустремен, с твърд характер, ако говорим за битката на паркета. В живота беше много общителен и голям добряк."
В Москва Николай достигнал ръст от 222 сантиметра и е привлечен от испанския Мурсия, където в продължение на две години усъвършенства уменията си в Испания.
Успоредно със спорта следва психология и учи старателно испански език.
След завръщането си в Русия е чест гост на телевизионни предавания, в които споделя опита си от чужбина.
Всички очакват, че ще направи голям трансфер и ще играе в Евролигата, но предложение така и не идва.
Събитията около него търпят неочакван обрат през лятото на 2018 г.
Николай играе стрийтбол на една от площадките в Екатеринбург, когато е забелязан от основателя и играещ треньор на баскетболния отбор Dirty Boys 3x3 Сергей Вяткин.
"Видях двама много високи да играят баскет, като единият имаше вид да е към 2.30 м. Напомняха ми на герои от филма "Аватар". Беше ясно, че по-високият има сериозен опит", спомня си Вяткин. Той кани Коля в отбора си и гигантът започва да жъне успехи в баскета по тройки.
През 2019 г. Рогожкин постъпва в икономическия факултет на Уралския федерален университет и има планове да се захване с частен бизнес, когато приключи със спорта.
Междувременно отборът му е напуснат от спонсорите и започва да изпитва трудности. Въпреки това Коля тренира усърдно до самия си край.
Във фаталния ден се обажда на баща си и му казва, че се чувства много зле.
Когато линейката пристига той вече е почти в безсъзнание. В болницата е диагностициран с вирусен менингит, а в лечението се включват и специалисти от московски клиники. Спортистът е въведен в изкуствена кома, но така и не успяват да го спасят. Три дни по-късно той си отива без изобщо да дойде в съзнание.
Стотици пристигат в родното му село за погребението.
"Улиците бяха задръстени от коли, а върволицата от хора се точеше далеч от гробището. Цялото село дойде да го изпрати - разказва през сълзи бащата на Николай. - Дойдоха и момчетата, с които играеше. Имаше много приятели, състезатели, треньори, фенове. Коля игра за различни клубове и навсякъде го обичаха."
