Дана Лоури е знаела, че е осиновена, откакто се помни. И почти от толкова време - почти 30 години - е търсила своето "първо семейство". Тя рови из окръжни архиви, претърсва онлайн регистрите за осиновяване и се обръща за помощ съм специалисти за откриване на изгубени семейни връзки.
На 10 януари тя създава страница във Facebook и моли приятелите си, които си е създала в общността на занимаващи се с осиновявания, да й помогнат в търсенето. След 24 часа Лоури вече е във връзка с родната си майка - Мери Старк. И на 15 януари вече се е свързала и с биологичния си баща - Кени Морз.
Когато поглежда към миналото, 41-годишната медицинска сестра Лоури, която отглежда две собствени деца в Роузвил, Калифорния, не е сигурна защо й е било необходимо толкова много време, за да прибегне до социалните мрежи, за да открие родителите си. През 2008 г. тя използва MySpace, за да се свърже със сина си Тим Дохърти, оставен от нея за осиновяване преди 19 години.
Голямата промяна
От всички човешки взаимоотношения, променени от Facebook и други сайтове, които печелят от събирането на хора заедно, трудните и деликатни връзки, които свързват това, което е известно в кръговете на осиновителите като триадата - биологичното семейство, детето и родителите-осиновители - може би са най-фундаментално променени.
За други осиновени като Лоури, израснали в ера, когато разговорите за "истинските" родители са били като цяло табу, социалните мрежи са божи дар, друг начин да сглобят пъзела на биографията си - защо не и на своето "аз".
Но методите, които Лоури е използвала, също толкова лесно биха могли да бъдат приложени от любопитен осиновен тийнейджър, или родна майка, която съжалява, че е изоставила детето си. Това поражда опасения сред някои осиновители и агенции за осиновяване.
"Още не сме започнали да си изграждаме представа какви са последиците от това," казва Адам Питърман, изпълнителен директор на Института за осиновяване "Евън Доналдсън" - изследователска и лобистка организация в Ню Йорк.
Последиците? Наясно ли сте
Повечето деца и възрастни осиновени са научили, или могат да намерят имената на биологичните си родители - и това е началната точка на техните търсения във Facebook. Контактът може да бъде направен - често внезапно, без напътствията на родители или специалисти по осиновяването.
И доколкото уменията на тийнейджърите в Интернет често са на светлинни години от тяхната емоционална зрялост, нещата могат да се провалят много скоро. "Дори в най-добрите случаи, първо човек желае да научи малко повече," казва Пъртман за събирането с биологичните родители. "Човек иска да го направи внимателно и методично. При Facebook липсва и едното, и другото."
В някакъв смисъл Лоури е извадила късмет. "Обещах си, че няма да се свързвам със сина ми, докато той не стане на 18 години," разказва тя. "Когато за първи път ми мина през ум да се опитам да го открия, моментът щеше да бъде неподходящ, защото майка му е имала сериозни здравословни проблеми." Тя се сдържа още година-две и след това изпраща съобщение през MySpace. Той отговаря след по-малко от седмица. Два месеца по-късно двамата се срещат на живо.
Някои не са готови - и никога няма да бъдат
Някои хора не са готови за този вид контакт - и никога няма да бъдат. "Биологични родители са ми се обаждали, плачещи и боящи се" да не би да бъдат открити, казва Чък Джонсън, изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Националния съвет за осиновяване в Александрия, Вирджиния. "Те не знаят какво да правят."
Последиците от контакта през социалните мрежи за децата, родителските права на биологичните родители над които са отнети, са дори още по-сериозни. Във Великобритания, където осиновяванията по-често се оспорват, се съобщава, че родните майки използват Facebook, за да се свържат с децата, които са им били отнети от властите за закрила на децата.
В стандартните случаи на осиновяване през последните 20 години е все по-честа практика осиновителите и биологичните родители да поддържат контакт. Повечето агенции насърчават някаква форма на комуникация, а повечето родни майки изискват - като условие за осиновяването - неща като изпращане по електронна поща на снимки, годишни писма или често обновяван уебсайт. Но социалните мрежи отварят широко врата, която някога е била само открехната.
Отворена широко врата...когато си готов
"Искам синът ми да се срещне с родната си майка," казва осиновител, който живее в предградие на Ню Йорк и не иска да се споменава името му. "Когато той е достатъчно голям, всички ние ще заминем за там." Всяка година тя изпраща писмо и снимки на родната му майка, но се притеснява, че член на биологичното му семейство ще се свърже с 12-годишното й дете във Facebook, преди тя да реши, че той е достатъчно зрял, за да се справи с това. "Никой от нас още не е готов," казва тя.
Имайки предвид какво може да се обърка, няколко агенции за осиновяване са издали препоръки как да се подхожда към социалните мрежи. Най-лошото, което може да се направи, според тях, е да се опитвате да държите децата настрана от Интернет.
По-добра стратегия е да държите под око поведението онлайн на децата и да им помагате да разберат последиците от това да открият биологичните си родители, казва Марта Хенри, директор на службата за приемна грижа и осиновяване в медицинския факултет на университета на Масачузетс.
"Родителите би трябвало да преценят какви стъпки могат да предприемат, за да се включат в това - и да се опитат да създадат среда, където децата им се чувстват в безопасност да говорят за това."
Защото...
Хенри казва, че това помага да се разбере защо едно дете търси своето биологично семейство. Някои родители се боят да не бъдат заместени в емоциите на детето си, особено по време на безмилостните сблъсъци на юношеството и трудния пубертет.
Други смятат, че детето им ще бъде съкрушено. Каквато и да е причината, ситуацията се посреща по-добре, подобно на Деня на благодарността, като едно семейство - при нужда и с професионална помощ. "Търсенето на биологичния родител не засяга само детето," коментира Хенри. "То засяга всички в семейството."
През януари, когато Лоури открива самоличността на родния си баща, в крайна сметка първия контакт прави посредник. "Разкъсвах се. Казах си: "Ще се въздържа от това," разказва Морз, бивш музикант и шофьор на камион. "Обадих се на човека отново пет минути по-късно. Радвам се, че се оказа нещо добро," завършва той.
Лоури все още поддържа връзка с тримата наскоро открити членове на семейството си. Основно тя разговаря с тях по телефона, но Дохърти й е направил няколко изненадващи посещения. И благодарение на Facebook сега вече те всички знаят къде точно да се открият един друг.
