Washington Post публикува последната статия на Джамал Кашоги: "Арабският свят се нуждае най-много от свободно изразяване". С тези думи започва черновата, която журналистът е изпратил на редактора си в изданието, в същия ден, в който изчезва.
Самата статия започва с бележка от Карен Атия, редактор на колонката Global Opinions в Washington Post:
"Получих този текст от преводача и асистент на Джамал Кашоги, ден след като беше обявено, че Джамал е изчезнал в Истанбул. The Post се въздържаше досега да я публикува, защото се надявахме, че Джамал ще се върне при нас, така че той и аз да я редактираме заедно. Сега трябва да приема: Това няма да се случи. Това е последната му статия, която ще редактирам за The Post. Тя напълно показва отдадеността и страстта му към свободата в арабския свят. Свободата, за която очевидно даде живота си. Ще бъда винаги благодарна за това, че той избра The Post като свой финален дом като журналист преди една година и ни даде възможност да работим заедно.
In his last Post column before his disappearance, Jamal Khashoggi wrote about the Arab world’s need for a free press. Read it here. https://t.co/L80fitlJZT
— Washington Post (@washingtonpost) 18 октомври 2018 г.
***
Наскоро гледах в интернет доклада от 2018 г. за "Свободата в света", публикуван от Freedom House и стигнах до сериозен извод. Само една държава в арабския свят е класифицирана като "свободна". Това е Тунис. Йордания, Мароко и Кувейт идват след това, определени като "частично свободни". Останалите държави от арабския свят са класифицирани като "несвободни".
Затова и арабите, живеещи в тези държави са или неинформирани, или дезинформирани. Те не са в състояние да се справят адекватно, много по-малко публично да обсъждат въпроси, които засягат региона и ежедневието им. Държавният наратив доминира в обществената психика и макар мнозина да не вярват, голяма част от населението се оказва жертва на този фалшив наратив. За съжаление тази ситуация е малко вероятно да се промени.
През пролетта на 2011 г. в арабският свят назряваше надежда. Журналистите, академичните среди и населението бяха изпълнени с очаквания за светло и свободно арабско общество в своите страни.
Очакваха да бъдат освободени от хегемонията на техните правителства и последователните интервенции и цензура на информацията. Тези очаквания бяха бързо разбити, тези общества или се връщат към старото статукво, или са изправени пред още по-сурови условия, отколкото преди.
Скъпият ми приятел, прочутият саудитски писател Салех ал-Шехи, написа една от най-известните статии, публикувани някога в саудитската преса. За съжаление понастоящем той излежава присъда от пет години затвор за предполагаеми коментари, противоречащи на саудитското статукво.
Египетското правителство е завладяло цялото печатно издание на вестник "ал-Масри ал Юм", но няма гневна реакция от страна на колегите. Такива действия вече не водят до ответна реакция от международната общност, вместо това могат да предизвикат едно бързо осъждане, след което следва мълчание.
В резултат на това арабските правителства имат свободата с все по нарастващи темпове да заглушават медиите.
Имаше време, когато журналистите вярваха, че интернет ще освободи информацията от цензурата и контрола на печатните медии. Но тези правителства, чието съществуване разчита на контрола на информацията, агресивно блокираха интернет. Те също така арестуват местни репортери и принуждават рекламодатели да вредят на приходи за конкретни публикации.
Има няколко оазиса, които продължават да въплъщават духа на Арабската пролет. Катарското правителство продължава да подкрепя отразяването на международни новини, за разлика от усилията на техните съседи да поддържат контрола върху информацията, за да подкрепят "стария арабски ред".
Дори в Тунис и Кувейт, където пресата се смята за поне "частично свободна" медиите се фокусират върху вътрешни проблеми, но не и върху проблемите, пред които е изправен по-големият арабски свят.
Те се колебаят да осигурят платформа на журналисти от Саудитска Арабия, Египет и Йемен. Дори Ливан, короната на арабския свят, когато става въпрос за свободата на печата, става жертва на поляризацията и влиянието на Хизбула.
Арабският свят е изправен пред собствена версия на Желязната завеса, наложена не от външни актьори, а от вътрешни сили, които се борят за власт. По време на Студената война радио "Свободна Европа", което през годините се превърна в критична институция, изигра важна роля в насърчаването и поддържането на надеждата за свобода. Арабите се нуждаят от нещо подобно.
През 1967 г. New York Times и The Post заедно придобиват вестник International Herald Tribune, който се превърна в платформа за журналисти от цял свят.
The Post пое инициативата да преведе и да публикува на арабски език много от моите статии. За това съм благодарен. Арабите трябва да четат на собствения си език, за да разбират и обсъждат различните аспекти и усложнения на демокрацията в САЩ и Запада.
Ако египтянин прочете статия, излагаща действителните разходи за строителен проект във Вашингтон, тогава той или тя би могъл да разбере по-добре въздействието на подобни проекти в неговата или нейната страна.
Арабският свят се нуждае от съвременна версия на старите транснационални медии, така че гражданите да могат да бъдат информирани за глобалните събития. По-важно е, че трябва да осигурим платформа за арабски журналисти. Страдаме от бедност, лошо управление и лошо образование.
Чрез създаването на независим международен форум, изолиран от влиянието на националистки правителства, разпространяващи омраза чрез пропаганда, обикновените хора в арабския свят биха могли да отговорят на структурните проблеми, пред които са изправени техните общества.
