Езерата са задължителна част от представата ни за Швейцария, както са планините, часовниците и банките. Виждаме в тях идиличната алпийска красота на страната, спокойствие и особен чар.
Част от тях обаче крият проблем, който не кореспондира особено с привидното спокойствие на повърхността. Десетилетия наред те са били използвани като гробище за боеприпаси, които още си стоят под водата и пораждат опасения за безопасността.
12 000 тона стари муниции и боеприпаси от армията и военните заводи има в езерата Люцерн, Тун, Бриенц и Ньошател.
В първите три от 1918 г. до 1964 г. са изхвърлени огромни количества неизползвани снаряди - съвсем официално и с разрешение на правителството. Тогава се е смятало, че това е безопасно сметище за стари муниции. Само в Люцерн те са около 3300 тона.
Край огромното Ньошател пък има военно стрелбище и то е използвано от военновъздушните сили на Швейцария за тренировъчни бомбардировки чак до 2021 г. Там се смята, че има около 4500 тона муниции.
Периодично представители на властите проверяват загробените под водата муниции, за да се уверят, че те не представляват непосредствена заплаха. И установяват, че такава няма.
Сега обаче властите ще опитат различен подход - Министерството на въоръжените сили на Швейцария предлага 50 000 франка (над 52 000 евро) награда за предложения как военният боклук да се махне от езерата.
Офертата е за трите най-добри идеи, които ще си поделят сумата. За целта обаче те трябва да са както безопасни, така и съобразени с опазването на околната среда.
Задачата изобщо не е лесна. "Има опасност от експлозия, когато се местят боеприпасите", цитира Swissinfo Константин фон Гунтен, научен ръководител на проекта за премахването на старите мини и бомби. Видимостта е лоша, работи се на дълбочина от 150 метра и повече, допълва той.
От 40 години геологът Маркос Бусер. настоява за почистването на езерата от оръжейния боклук.
"Днес хората клатят глави и се чудят как е било възможно подобни материали да се изхвърлят в езерата", коментира той.
Според Бусер и понастоящем липсват достатъчно добри техники за изваждане на подобни останки от водата. Той е проучвал въпроса и е съветвал властите за проблема с боеприпасите във водата. Бусер смята, че има два риска. Въпреки че мунициите са под вода, опасност от експлозии има, тъй като в доста случаи детонаторите им не са премахвани.
Другият риск е от замърсяване на водата и почвата, включително с тротил, който е силно токсичен.
Конкурсът за идеи за възможно най-щадящи и безопасни техники е отворен до февруари. След това властите в Швейцария ще преценят как и дали е възможно да извадят безопасно боеприпасите от езерата.
Възможните решения се очакват най-вече от индустрията или научните среди, обясняват от швейцарската агенция по въоръжението към военното министерство, която отговаря за проекта.
Сред възможните техники са минни магнити, механично захващане и подводни вендузи, смятат военните. Вариант са и подвижни кутии, които да събират мунициите заедно със тинята и седиментите, в които са потънали.
През 2005 г. оценка на възможните към онзи момент решения гласи, че всички те ще доведат до завихряне на седименти и тиня от дъното на водните басейни, което е потенциален риск за екосистемите на езерата.
Смята се, че изхвърлените боеприпаси са покрити с до 2 метра тиня. Ако тя се надигне и завихри, това ще доведе до опасно намаляване на кислорода в дълбоките части.
Видимостта долу е лоша, проблем е и опасността от експлозии, както и големината на мунициите - някои тежат до 50 кг. Повечето са направени от желязо, но при някои детонаторите са от мед, алуминий или месинг.
Има и още един съществен проблем - къде да отидат тоновете бомби след като бъдат извадени от водата.
Неслучайно швейцарските власти нямат намерение да вадят мунициите.
Периодичните оценки на риска на изхвърлените боеприпаси досега не са показвали наличие на сериозни заплахи. Последният доклад на министерството на отбраната гласи, че не е открито негативно влияние на мунициите върху качеството на водата. Подобни са заключенията е през 2012 и 2016 г.
Така смятат властите и сега, затова и не планират да вадят "боклука". Търсенето на предложения как да стане това цели военните да имат възможности за по-бърза реакция, ако обстановката се промени, водата се замърси и подобна операция се наложи в бъдеще. Събраните идеи също така може да се ползват за база за допълнителни проучвания и проекти.
Съвсем не е изключено ситуацията да се промени. Още е пресен примерът от 2020 г., когато селцето Митхолц беше евакуирано за цели до 10 години - жителите му го напуснаха докато военните разчистват заровени в планината наоколо муниции, които може да избухнат.
Проблемът бяха 3500 тона боеприпаси, заровени в скалите по времето на Втората световна война. Част от тях дори са експлодирали през 1947 г., убивайки 9 души. Едва през 2018 г. обаче властите установиха, че рискът от нов взрив е бил подценяван десетилетия.
Така че, ако случайно имате нестандартна, екологично съобразена и безопасна идея как се вадят бомби от езеро - сега е моментът да опитате да я продадете.
