Дай на хората свобода и ги остави да си носят отговорността за нея - горе-долу така би звучала стратегията на Швеция за борба с COVID-19, ако трябва се обобщи в едно изречение.
Така я вижда и журналистът Карл-Йохан Карлсон, който живее във Франция, но е родом от Швеция.
"Като швед, живеещ в строго заключена Франция, наблюдавах с недоумение и гордост подхода на моята родина, който разчита на хората да поемат отговорност за избора си. И малко завиждам всеки ден, когато трябва да попълня формуляр за това, че излизам да си купя хляб", пише той.
Подобно на повечето страни в света, Швеция се сблъсква с втора вълна на коронавируса.
Но докато други държави обсъждат комбинации от ограничения, шведското правителство едва през ноември реши да наложи първата си забрана - барове и ресторанти да затварят в 22:30 ч.
Зад либералния подход обаче започва да прозира изпуснатия от шведските власти контрол.
Броят на жертвите надмина 6000 в началото на ноември. Леглата в интензивните отделения започнаха да се пълнят, докато шведите все така се стичат по молове и барове, без да спазват особена дистанция и не спирайки да посещават бабите и дядовците си в старческите домове.
Седем месеца след началото на пандемията най-горещо в страната се дискутира темата "Правила срещу препоръки".
"Когато попитах майка ми, която е в самоналожена карантина в един от най-пострадалите региони в страната - Сконе, какво мисли за всичко това, тя каза, че не разбира защо здравните власти са изоставили собствената си стратегия".
Готвейки се за първото огнище през февруари, главният епидемиолог Андерс Тегнел влезе в световните новини с противопоставянето си на призивите за блокиране.
Тогава обаче той подчерта дебело значението на това да се дадат ясни инструкции на обществеността, за да могат шведите да се отнасят отговорно в рамките на собствената си свобода, а здравните власти да се подготвят за прецизен отговор на кризата.
Няколко месеца по-късно обаче все повече липсата на яснота се превръща в норма в Швеция.
Докато здравните власти все още се радват на голямо доверие сред шведите (около 70% към 30 октомври), "основаният на факти" подход се превръща по-скоро в източник на объркване.
Такъв пример за объркване за разнопосочните сигнали за носенето на маски. Докато правителството казва да се прави "индивидуална оценка на риска" и спрямо това да се преценява къде да се носи маска, Агенцията за обществено здраве изтъква липсата на доказателства за нейната ефективност.
В същото време във всичките 21 региона в страната се омешват заповедите на местно и национално ниво за това колко души имат право да се събират на обществени места - първо бяха до 500 души, след това от 250 спаднаха на 50, а последно са до 8 души.
В Стокхолм, където автобусите са пълни поради намалената честота на грдския транспотр, а и шофьорите се разболяват, от пътуващите за работа не се изисква да носят маска, но пък им се препоръчва да "избягват местата с много хора".
Вярно е, че още няма единодушно експертно мнение за маските, а за вируса тепърва има да се научава още и още. Но според критиците на либералния, и по-скоро неорганизиран подход, на шведите сега им е нужна по-твърда държавна политика.
"Има постоянна оценка и преоценка на всичко. Как и кога да седнете в ресторант, как да пазарувате, колко разстояние да спазвате и къде", пише още журналистът на свободна практика Карл-Йохан Карлсон. Това според него обърква гражданите.
Със сигурност, подход като във Франция, при който страната затваря зз втори път, би означавал и удар по икономиката, но и по свободата на хората. Всъщност в много страни нарушаването правата на хората дори не стои на дневен ред.
"Но строгите мерки в крайна сметка се свеждат до това правителството да поеме своята отговорност. Вместо това шведите имат свободата си, но може би тя дойде с твърде голяма отговорност", заключава журналистът.
