В продължение на векове вярваме, че израженията на лицето отразяват най-дълбоките ни емоции. Но нови изследвания показват, че това съвсем не е така.
Докато извършват изследвания на емоциите и израженията на лицето в Папуа-Нова Гвинея през 2015-а, психолози откриват нещо изненадващо.
Те показват на тробриандци - жители на остров Тробриан - обичайното за Западния свят изражение на страх - широко отворени очи и зяпнала уста. Тробриандците са приканени да идентифицират какво виждат, но те не го определят като изражение на страх, а като демонстрация на заплаха и агресия.
С други думи това, което смятаме за универсален израз на страх, далеч не важи за всички.
Но ако тробриандците имат различна интерпретация на израженията на лицето, какво означава това?
Една нова и радваща се на все по-голяма подкрепа теория гласи, че израженията на лицето не демонстрират чувствата ни. Вместо надеждна илюстрация на емоционалното ни състояние, те показват намеренията ни и социалните ни цели.
Лицето е като "пътен знак, който влияе на движението край него". То е начин, по който насочваме траекторията на социално взаимодействие.
Това не означава, че активно се опитваме да манипулираме другите чрез изражението на лицето, въпреки че понякога може и да го правим. Усмивките и гримасите ни може да са чисто инстинктивни.
Но израженията ни са по-малко демонстрация на това, което се случва вътре в нас, и повече сигнал, който изпращаме за това, което желаем да се случи впоследствие. Вашето перфектно изражение на погнуса например може да показва, че не сте удовлетворени от начина, по който върви разговорът и искате дой да поеме в друга посока.
Според някои специалисти това е единствената логична причина лицевите изражения да еволюират. Те са на мнение, че лицата винаги издават някаква важна и полезна инфорамция и на комуникиращия, и на възприемащия.
Въпреки че звучи разумно, тази теория се развива доста дълго.
Идеята, че емоцииите са фундаментални, инстинктивни и изразявани чрез лицето, е дълбоко вградена в западната култура. Древните гърци са приемали "страстите" за противоположност на здравия разум; през XVII век, философът Рене Декарт формулира шест основни "страсти", които могат да имат отражение върху рационалното мислене.
После Шарл льо Брун ги е свързал с лицето, като е изобразил "анатомично точна и подходящо нюансирана лицева конфигурация за всяка картезианска страст.
През 60-те и 70-те години научната мисъл започва да подкрепя идеята, че няколко базови емоции могат универсално да бъдат разбрани чрез изражения на лицето.
В различни държави по света ученият Пол Екман приканва доброволци да съчетаят снимки на лицеви изражения с емоции или емоционални ситуации. Неговите изследвания показват, че някои изражения и съответстващите им емоции, биват разпознати от хора от всички култури.
Тези "базови емоции" са щастие, изненада, отвращение, страх, тъга и гняв. В наши дни заветът на теориите на Екман присъства навсякъде: от плакатите "Емоции", които виждате в предучилищните групи с карикатурните усмивки и гримаси, до програма на американското правителство, целяща да идентифицира потенциални терористи.
Но тази гледна точка винаги е имала своите противници. Някои вярват, че израженията ни са заучено поведение.
Ново проучване оспорва два от основните фундаменти на теорията за базовите емоции. Първото е идеята, че някои емоции са универсално споделяни и разпознаваеми навсякъде. Второто е убеждението, че израженията на лицето са надеждно отражение на тези емоции. Това са две различни тези, които всъщност често биват смесвани от учените.
Въпросното ново проучване са базира на скорошни разработки, направени след месеци сред културата на тробриандците от Папуа-Нова Гвинея, както и на племето мвани в Мозамбик. И сред двете туземни групи е установено, че участниците в изследването не свързват емоциите с лицата по същия начин, по който го правят западняците.
И разминаването не е било само в лицето, демонстриращо страх. Когато им е било показано усмихнато лице, само малък процент от тробриандците казват, че човекът на снимката е щастлив. Около половината от участниците, приканени да го опишат човека със собствени думи, са го определили като "смеещ се": дума, свързана с действие, не чувства.
Няколко са описали усмихнатото лице като изразяващо "магията на привличането", уникална идентифицирана от тробриандците емоция, която е описана като "възторжено очарование", усещане за позитивно влияние на магия.
Сходни рекации са открити и при други племенни групи - племето химба в Намибия и хадза в Танзания.
И двете групи, приканени да опишат лицево изражение със собствени думи, не са описвали изражението като "щастливо" или "тъжно". Те вместо това са се концентрирали върху действията на хората на снимките (като са ги описали като смеещи се или плачещи) или са екстраполирали причини за изражението ("Някой е умрял").
С други думи, никой от изследователите не е открил доказателства, че това, което стои зад лицевото изражение, включително и това дали изражението изобщо изразява дълбока емоция, е вродено или разбираемо за всички.
Допълнително усложнение е фактът, че дори когато лицевите ни изражения се тълкуват от другите като демонстриращи определено чувство, те може да посочат емоция, която всъщност не изживяваме.
В анализ от 2017 г. на около 50 изследвания, учените са установили, че ограничено малцинство от човешки лица отразяват реалните им чувства. Според съавтора на анализа Райнер Райсензайн, има едно сериозно изключение: веселото настроение, което почти винаги води до усмивка или смях.
Райсензайн се колебае как да тълкува тези резултати, защото е от старомодните учени. Той обаче смята, че има сериозни еволюционни причини за това да не разкриваме вътрешното си състояние пред другите хора: това ни поставя в неизгодна позиция.
Ако израженията ни не отразяват реално чувствата ни, последиците от това може да са огромни.
Една от тях е в областта на изкуствения интелект (ИИ), по-конкретно в роботиката. Доста хора обучават изкуствен интелект и социални роботи чрез класически "плакатни" изражения. Но ако някой, който се намръщи на робот, демонстрира нещо различно от простото усещане за нещастие, ИИ може да реагира неправилно на това.
Няма начин да се предвиди как роботите би трябвало да реагират, когато видят усмихнато лице или смръщено лице, или гневно лице.
Трябва да имате някакви познания за ролята на човека по отношение на вас, за историята ви заедно, преди да знаете какво означава това лице. Консултанти на компании-разработчици на ИИ смятат, че ИИ, обучен да извлича изводи от контекстни ориентири, ще е по-ефективен.
За повечето от нас обаче новото изследване ще има най-голям ефект върху начина, по който интерпретираме социалните взаимоотношения и комуникации. Оказва се, че вероятно ще комуникираме по-добре, ако приемаме израженията на лицата не като демонстрация на скрити емоции, а като активен опит да ни бъде предадено послание.
Хората трябва да разчитат израженията "донякъде като пътни знаци, като стрелка на железопътна линия: натам ли да поемем, или насам в разговора?"
Намръщването на лицето на ваша приятелка може и да не изразява същински гняв; може би тя просто иска да се съгласите с нейната гледна точка. Намусването на сина ви не отразява непременно тъга; той може просто да иска да му съчувствате или да го защитите от неудобна ситуация.
Вземете смеха например. Моментът и начинът, по който се смеете в социална ситуация, е от решаващо значение. Смях в подходящ момент може и да не разкрива истинска вътрешна радост от това, което се случва, а да показва, че не обръщате особено внимание на разговора, или дори да демонстрира враждебност.
Лицата ни може би дори изразяват още по-голяма пресметливост. Сравнението с кукловоди като израженията ни са подобни на невидими нишки, които се опитваме да използвате, за да манипулирате другия.
И, естествено, другият също ни манипулира. В крайна сметка хората сме социални същества.
