Музеят на военната история в Брюксел беше отделил една миниатюрна стая, която разказваше много повече за кошмара на Втората световна война от подробните преразкази в учебниците по история.
Стаята беше тясна, без прозорци, бедно обзаведена с дървена маса и два стола, бюфет, радиоприемник, протрит килим, пожълтели тапети, малък портрет на стопаните, слаба светлина. Върху масата стояха две полупразни чинии, до тях - забравени очила с телени рамки. Сякаш семейството е било тук до преди минути, но нещо ги е накарало да напуснат дома си внезапно, изоставяйки всички вещи зад гърба си.
Радиото беше отговорът на загадката. От говорителя се чуваше напрегнат мъжки глас, който съобщаваше на полски език, че в този ден Нацистка Германия е обявила война на родната им страна. Съобщението се повтаряше до безкрай, прекъсвано само от вой на сирени за тревога.
Това не беше музейна експозиция, а машина на времето, която връща часовниците на 1 септември 1939 г. Всяка секунда в тази стая кара посетителя да изтръпва от вълнение и безпокойство, да съпреживява все по-силно страха от смъртната присъда на стопаните на къщата. Усещането не се забравя никога.
Това не е краят на историята, но е началото на края на десетки милиони човешки животи, погубени на фронтовите линии, смазани под руините на бомбардираните европейски градове, изгаснали от глад, болести и робска експлоатация, изгорели в газовите камери на концентрационните лагери, изхвърляни с вързани ръце и куршум в тила в масовите гробове.
Денят на Победата - безусловната капитулация на въоръжените сили на Нацистка Германия - е денят на оцелелите, които оплакват жертвите си. Денят на Европа обаче маркира нещо повече от тържеството на физическото съхранение.
Той бележи края на самоубийствените идеологии, отрезвяването и вразумяването на вечните врагове, заличаването на смисъла от съществуване на крайния национализъм.
Това е повратна точка, която обещава, че някой ден цяла Европа ще се прероди като територия на демокрация, свободна търговия, отворени граници, споделени ресурси и всеобщо разбиране, че войната тук вече е невъзможна.
Целта на тази общност не е да се изживява като незаобиколима велика сила, да конструира нова нация на юбер-човеци, да анексира колонии с "наши хора" или да смазва съседите си с агресия. Философията й се базира на простата идея, че демокрациите не воюват помежду си.
68 години по-късно това обещание продължава да се самосбъдва независимо от временните кризи. Нито колебанията на еврото, нито гръцката дългова драма, нито Брексит, нито "бомбите" на хибридната война могат да се сравнят дори за секунда с атмосферата на празнота и безнадеждност в онази полска стая, застинала завинаги в 1 септември 1939 г.
За някои Европейският съюз се изчислява в милиардите, които се преляха в българската промишленост, инфраструктура, земеделие и образование. За други - той е възможността да учат в някои от най-престижните световни университети, да работят в най-напредналите научно-технологически центрове, да се конкурират с най-добрите специалисти в своята област.
За тях ЕС е и нискотарифният полет до Рим за уикенда, безплатният билет за Националната галерия в Лондон, удобството да закусваш в Кьолн, да обядваш в Париж и да вечеряш край брега на Средиземно море в Марсилия в един и същи ден. ЕС е липсата на езикова бариера, елиминирането на усещането за пространствено ограничение.
За някои ЕС никога няма да надскочи евромитовете за диктатура на дребното чиновничество, което се занимава с правите краставици, шумните прахосмукачки, мъждивите енергоспестяващи крушки, розовите домати, етикетите на минералната вода и включените фарове на колите в ясен слънчев ден.
ЕС обаче е и една от малкото организации, които поставят опазването на човешкото здраве и околната среда преди всички други фактори на производството; той е високата енергийна ефективност на битовите уреди, жилищното строителство и индустрията, екологичният стандарт на автомобилите, ограничаването на излишните вредни отпадъци, технологиите за пречистване на водите и въздуха от отрови.
За някои съюзът е парадоксът, в който най-вресливите му врагове като Найджъл Фарадж и Марин льо Пен получават петцифрени работни заплати от Европейския парламент, за да го критикуват като излишна, вредна и уродлива организация.
За други ЕС е онзи фактор, който веднъж завинаги ликвидира удобната провинциална ленивост на националните власти, които не помръдваха нито милиметър напред без заплаха и външен натиск. Отне причината за вечното оплакване, че никой не чува гласа на "Клета Майка България / Клетия Източен блок" и че нищо не зависи от тях.
ЕС отне правото на популистите да поемат ангажименти и да не ги спазват, да се снишават и да пъплят в периферията на световните процеси.
Възможността за лично сравнение на жизнения стандарт постави много по-висока летва за политическия елит и административното управление. Вероятно затова общественото доверие на българите в европейските институции е по-високо, отколкото във вътрешната политическа система.
Той е правото да си намериш нова работа или нов дом във всяка държава-членка на съюза, без да чакаш виза или "открит лист". Той е правото да се върнеш в родината си, когато пожелаеш. Той е пълната гаранция за защита на частната собственост. Той е пълната забрана на смъртното наказание. Той е общата външна политика, той е и правото на всеки гражданин на Европа да участва вземането на решения, които засягат не само собствената му територия, но и целия континент.
ЕС е свободата да отстояваш мнението си, да се информираш и да формираш идеите си без репресивна намеса, да гласуваш независимо от границите; да живееш в пространство на сигурност, стабилни цени, конкурентна икономика, социална защита, зачитане на международното право.
Всеки може да разбере поне една от ползите и поне един от дефектите на ЕС, изброени дотук.
Но това, което никой не бива да забравя, независимо от личната перспектива, политическите убеждения, социалния си статут и неудовлетворението от битовите кризи - нищо от това нямаше да бъде възможно, ако не се беше случил Денят на разума.
Никога не бива да забравяме, че само до преди няколко десетилетия Европа беше кърваво бойно поле. Расите и нациите се деляха на "чистокръвни" и "подчовеци", столиците бяха в бомбадирани с тонове снаряди, реваншът се беше превърнал във фиксидея на болни мозъци.
Никога не бива да забравяме и белезите от Берлинската стена, тоталитарния погром над Унгарското въстание, танковете, смазали чешкият опит за "човешко лице" на режима по съветски образ и подобие, експериментите на Чаушеску, довели Румъния до глад, фалита на Народна Република България.
Колко кръв, пот и сълзи са били нужни, за да можем днес да си позволим лукса да спорим по "възмутителни скандали" като онзи с безплатните питиета и полуголите танци в паузата на младежки ведомствен форум в София по случай Европредседателството.
Достатъчно е само да не забравяме - нищо повече не изискват от нас мъдрите оцелели, които превърнаха 9 май 1950 г. в ден на свободата.
TheRock | 12.05.201820:30 Если бы не США, фашисты стерли бы Россию с лица земли https://inosmi.ru/politic/20180312/241682716.html ------------------- Абе Павенце, руснаците от руските части на Западния вал, бая накараха американците да се поизпотят .. ей за обсадата на Ла Рошел: .."Войска союзников добрались до нее только в начале сентября. В течение августа из города были отправлены все не участвующие в обороне. Остался гарнизон в 15 тысяч чел., в том числе до 30%, как указано в документах, 'иностранцев'. Вообще, регулярных полевых частей в Ла-Рошели не оказалось. Как и везде, тыловики всех мастей, плюс флотские части, которые и составили костяк обороны. С оружием тоже были проблемы. Нормальные винтовки Mauser 98k имели только подразделения Кригсмарине, все прочие были вооружены трофейными французскими винтовками, причем по большей части - древними 'Лебелями' времен Первой Мировой. Всего на сухопутном фронте в сентябре имелось 8 легких орудий, 5 САУ 'Мардер', 11 легких зениток и 26 пулеметов. ...Вот на этих условиях гарнизон и жил до апреля 1945 г..." И 1945 г. - руснаците , заедно с целия гарнизон - капитулират ! Само в твоя , доста объркан свят, Павенце .. има някакви зли фашисти, има и американци - свръхчовеци, дето тези фашисти ги страхуват и американците ги мачкат .. има и нещастни и клети руснаци, дето баш тия същите американски универсални бойци им спасяват живота . И ти, като четеш за американците и за спасените руснаци, си викаш "колко благородно" ..! Ами живей си в твоя свят - като искаш на баш на 9 май нещо да отбелязваш там и да подскачаш - ОК .. Може би деянията ти не са чак така налудни и в тях има и смисъл!
Если бы не США, фашисты стерли бы Россию с лица земли https://inosmi.ru/politic/20180312/241682716.html
ПОБЕДОБЕСИЕ (обязательно к просмотру всем Россиянам) https://www.youtube.com/watch?time_continue=62&v=T3ltJcFAbJ0
ПОБЕДОБЕСИЕ 2018. Во что превратили День Победы. https://www.youtube.com/watch?v=PE5BKf-h4-I
Когато хората ме могат да се похвалят с настоящето, то почват да си спомнят прекрасните моменти от миналото. Верно, малко поукрасено и без някой неприятни спомени - все пак по-приятно е да се помнят и разказват само добрите моменти, нали. А и нали не искаме да ставаме за резил разказвайки минали случки? Та така и с цели държави, или поне определени кръгове - създават култ към минали събития, за да не личи собствената им незначителност. За Русия и за СССР ясно, но думата ми е по -скоро за родните патреоти, дето направиха историята фентъзи роман, че и с примеси на окултизъм даже. Стивън Кинг ряпа да яде пред наште патриот - историци
Стивън Кинг го споменавам заради развинтеното му въображение - малко са авторите способни да създадат такава шантава картина и то със всичките нужни там подробности. А не защото е специалист по история ! Пояснение, да не стават грешки!
Веикато - всички хора с някаква си тяхна идея изкилифещват Историята. Ей примерно Павето .. Руснаците от Киев били ни нападнали в 10 век.. Ами нямало е в Киев тогава съвременни руснаци .. и въобще на Земята е нямало руска нация ,така както е нямало холандци и англо-сакси! Трябва да отговаряме кротичко на всичкото бръщолевене със Знание! Що се отнася до 9 май .. ами мене си ме вълнуваше мача а вие - като искате - подскачайте там за нещо си...
"Русия не прави злини, злините само други ги правят на Русия. Фактите не значат нищо и отговорността е изчезнала." Тимъти Снайдър
sim4o | 13.05.201808:30 Пак си се насмукал! Спри лъжите!
TheRock | 13.05.201812:52 sim4o | 13.05.201808:30 Пак си се насмукал! Спри лъжите! -------------------- Tъпоумната антибългарска паплач, се не спира , а ?? И след като ви треснахме с факти и данни за Светослав .. айде и за "руския език" дето е бил в Киев .. " През 1817 година е открит един забележителен ръкопис върху пергамент, съдържащ различни, предимно богословски съчинения от гръцки автори в превод на „църковнославянски език“ – поне така твърдят руските му изследователи. В него те виждат „втората по време на нейното преписване руска книга“. Това свое твърдение те обосновават с текста на посвещението „в чест на великия между князете Святослав“, когото идентифицират с княз Святослав Ярославевич (1073-1076) и по неговото име наричат този ръкопис «Изборник князя Святослава 1073 года». Последвалите проучвания на ръкописа обаче показват, че името на киевския княз е било написано върху заличеното име на българския цар Симеон, запазено върху друг по-късен препис на същия сборник. След махането на подвързията при реставрацията на ръкописа може да се установи вече със сигурност и че листът с посвещението, заедно с други 7 листа с високохудожествени илюстрации, са били допълнително прикачени към руския препис от 1073 година и първоначално са украсявали неговия български протограф от Х век – Цар Симеоновият Съборникъ. ... ... Според княз Оболенски първоначалният сборник-протограф - "Цар Симеонов Съборникъ" - е съдържал три раздела: исторически, включващ части от Библията; 4 исторически съчинения; и един летопис, нравствено-образователен и практично-поучителен. След като през 1073 г. Цариградската патриаршия поема върховенството над руската църква, българският оригинал бива унищожен, но повечето от съдържащите се в него отделни части се запазват в хиляди преписи и под различни названия. Изследването на княз Оболенски е било иззето и унищожено от руската цензура след неговата смърт през 1875 година. През последвалите десетилетия руските и съветските учени правят всичко възможно да отрекат съществуването на сборника от България. .." Отричате, ама Господ ви е създал тъпи, антибългарчета и лъжите ви се хващат с факти и данни ..
sim4o | 13.05.201815:47 Спри пиенето! Пак си пиян! Спри с лъжите!
Алкохоликът - наркоман Павето .. ми вика споменава НА МЕНЕ, който даже и не пуша .. за напиване .. Яд те е, паплач антибългарска , че ти разобличавам налудното бръщолевене, а ?? За майка си кажи нещо. С късата пола ли е?
Ето пак за "руския език" в Киев .. да беснее Павето антибългарско .. " През 1817 година е открит един забележителен ръкопис върху пергамент, съдържащ различни, предимно богословски съчинения от гръцки автори в превод на „църковнославянски език“ – поне така твърдят руските му изследователи. В него те виждат „втората по време на нейното преписване руска книга“. Това свое твърдение те обосновават с текста на посвещението „в чест на великия между князете Святослав“, когото идентифицират с княз Святослав Ярославевич (1073-1076) и по неговото име наричат този ръкопис «Изборник князя Святослава 1073 года». Последвалите проучвания на ръкописа обаче показват, че името на киевския княз е било написано върху заличеното име на българския цар Симеон, запазено върху друг по-късен препис на същия сборник. След махането на подвързията при реставрацията на ръкописа може да се установи вече със сигурност и че листът с посвещението, заедно с други 7 листа с високохудожествени илюстрации, са били допълнително прикачени към руския препис от 1073 година и първоначално са украсявали неговия български протограф от Х век – Цар Симеоновият Съборникъ. ... ... Според княз Оболенски първоначалният сборник-протограф - "Цар Симеонов Съборникъ" - е съдържал три раздела: исторически, включващ части от Библията; 4 исторически съчинения; и един летопис, нравствено-образователен и практично-поучителен. След като през 1073 г. Цариградската патриаршия поема върховенството над руската църква, българският оригинал бива унищожен, но повечето от съдържащите се в него отделни части се запазват в хиляди преписи и под различни названия. Изследването на княз Оболенски е било иззето и унищожено от руската цензура ..." Господ така е направил да излезе ИСТИНАТА, Паве малоумно .. В една от книгите при реставрирането е излезнал надписа - Цар Симеон! Вий от мъка, нещастник тъп , антибългарски !