Ако се съди по социалния климат в Холивуд и настроенията, които още бушуват след вълната от разкрития за сексуален тормоз в меката на развлекателното изкуство, Кевин Спейси едва ли скоро ще види роля в някоя значителна продукция.
Нещо повече - навръх рождения му ден - 26 юли - името му е погребано в мълчание и за него се говори само през призмата на сексуалното насилие, #MeToo и разследването, което тече срещу него.
Името на актьора изплува в серия обвинения от различни мъже - че ги е опипвал, че се е държал непрофесионално и открито сексуално с тях и дори, че е опитвал да насили някои от тях.
Тъмната врата за тази страна от характера на Спейси официално първи открехна актьорът от Star Trek: Discovery Антъни Рап. Той твърди, че през 80-те, когато е бил още на 14, е станал жертва на пиянските щения на Спейси, който се е опитал да го съблазни.
Самият Кевин Спейси отрече да си спомня за случая или за самия Антъни Рап, но се извини за поведението си. И междувременно разкри хомосексуалността си.
Вече почти година мина от първите обвинения срещу него. Свидетелствата за сексуален тормоз нараснаха значително като последните три дойдоха в началото на този юли. Британската полиция дори започна разследване за сексуалните му посегателства спрямо млади мъже.
Междувременно хора от екипа на "Къща от карти" - хитовото шоу, в което Спейси беше основната звезда - коментираха, че той правел работната среда "токсична" и "отровна".
Появиха се още редица коментари, описващи как зад този актьорски талант всъщност се крие агресивен и деспотичен човек, който може да изсмуче цялата енергия от въздуха. И как се радват, че най-после той ще си получи заслуженото.
А постепенно Холивуд престана да говори за Спейси, престана и да мисли за него или поне се опита да покаже на света, че не го прави.
Ридли Скот дори го изряза от филма си, заменяйки го с Кристофър Палмър в последния момент. Това само оскъпи лентата, но спечели и много положителни заглавия за самия филм.
Другата "остатъчна" лента с наличие на Спейси в състава си и може би последното по-голямо заглавие, в което ще видим присъствието му, е Billionaire Boys Club.
Там очевидно не са имали парите и възможността да премахнат актьора от филма, заменяйки го в последния момент с някой друг. За сметка на това те дълго мислиха дали въобще лентата да излезе на екран.
В крайна сметка, след дълги творчески драми, продуцентите предпочетоха от уважение към труда на всички останали (и от страх от тежките загуби, които заравянето на филма би нанесло) да го пуснат по кината.
Разбира се, веднага се появиха и критиките срещу филма. Основната е, че е изключително неморално да се дава отново светлина и опит за излъскване на имиджа на човек, обвинен в посегателства срещу хора и срещу деца (Антъни Рап). А посланието е ясно - Кевин Спейси е отровна личност и всеки, който свърже кариерата си към него, ще поеме от отровата.
Иначе казано - Кевин Спейси е на едно от челните места в новия черен списък на Холивуд - забранено име, което за предпочитане да не се назовава, освен във връзка с делата срещу него или това, което е направил спрямо жертвите си.
Така че забравете скоро в Холивуд да се споменава талантът на Спейси. И това е големият спорен момент тук - става дума за един очевидно неприятен като личност човек със своето бреме от проблеми и травми, който обаче прави страхотни и изключително въздействащи роли във филмите си.
Защото Спейси определено е едно от най-големите имена на своето време. С филми като "Седем", "Обичайните заподозрени", "Американски прелести", "Поверително от Лос Анджелис", "Предай нататък", сериала "Къща от карти" и още редица други, Спейси създава такива образи, които просто те карат да се възхитиш.
И това е голямата дилема - трябва ли да разделяме твореца от творбата? И в случая - трябва ли да заклеймим всичко, до което този актьор се е докосвал, и да забравим филмите му, да направим името му табу, а творчеството му да остане покрито с прах? Или е нормално да продължим да харесваме богатите му персонажи, макар и да смятаме, че направеното от него е нещо лошо?
Къде е тази тънка граница на приемливото, отвъд която някой просто бива низвергнат от историята?
Истината е, че Кевин Спейси е един от многото проблемни и неприятни хора, които обаче имат таланта да правят гениално творчество. И такива историята познава с купища - всички онези откачени, социопатични гении, способни да вгорчат живота на околните, но най-накрая да изкарат от себе си нещо прекрасно, което да събуди емоции и радост у публиката.
От дивия и буен Хемингуей през Махатма Ганди, който е бил изключително жесток към съпругата си, та до Стив Джобс и Илон Мъск, за чийто лош характер се говори вече доста - някои големи умове се побират в неприятни личности, които по днешните параграфи биха били порицавани за отвратителното си поведение спрямо околните (ако въобще се обръща внимание на това). Трябва ли обаче да се отрича онова, което са постигнали?
И да, Кевин Спейси скоро няма да види голяма продукция и възможност за видима изява. Може и никога повече да не види. И това ще е наказанието му (или част от него) заради нещата, които е правил. Но нека не се преструваме, че не е страхотен като актьор, чието творчество досега си заслужава да се помни.
