Словосъчетанието "Британска кухня" поражда смесени и разнообразни реакции по цял свят. От висок смях, през насмешка, погнуса, учудване и отрицание до гордост и слюноотделяне.
"Не можеш да имаш доверие на хора, чиято кухня е толкова лоша", е казал френският президент Жак Ширак, събирайки в едно изречение това, което милиони европейци мислят за храната на британските острови.
Доста хора смятат, че английска кухня няма - всяко традиционно днес ястие е внесено от някой край на Британската империя. Други пък ще наблегнат на ястия като йоркширски пудинг, които - предвид името - са с очевидно английски корени. Трети пък ще отбележат, че независимо от произхода, британската храна просто е безвкусна и синоним на лоша кухня.
Лошата слава на английската и изобщо британската кухня съвсем не е безпочвена. Самите британци твърдят, че наследството на порционите след Втората световна война действително води до спиране на кулинарното развитие - малко хора могат да си позволят да вечерят навън и съответно просто няма готвачи, които да предлагат добри вкусове.
Тенденцията започва да се обръща през 70-те години на миналия век и постепенно днес във Великобритания може да се намери буквално всичко и на всякакви нива. От закусвални за риба и картофки до звезди Мишлен и от фалафели и нудълс до ресторанти с традиционни за Великобритания храни.
Всеки, който е бил във Великобритания, знае, че в тази страна можеш да намериш както наистина най-безвкусната и отвратителна храна, която някога си опитвал, така и изумителни ястия, приготвени с качествени продукти и умение, при това без да са сервирани в безумно скъпи ресторанти.
И, да, в страна, била столетия начело на огромна империя, традиционно британско ястие е условно понятие. Ако у нас например под традиционно разбираме характерна за региона кухня - мусака и баница, то във Великобритания просто става дума за друг мащаб.
Например популярното по цял свят пиле тика масала не е точно индийско ястие. Макар да няма пълна яснота за произхода му, се смята, че то е измислено във Великобритания от готвач от Бангладеш. Днес се приема за почти традиционно ястие на Острова - още преди 20 години външният министър на страната Робин Кук го определя като "истинско британско национално ястие".
И все пак, тук предлагаме някои още "по-истински" британски класики.
Риба с картофки
Ако по въпроса откъде идват панираната риба и пържените картофи може да се спори - едните от Пиринейския полуостров, другите от Белгия, то поне комбинацията между двете си е британска. Първите будки се появяват през 60-те години на XIX век, заедно с индустриализацията, и дълго време това е била храна за на крак. Обичайно се е продавала, увита във вестник.
Тази храна е икона за британската кухня. Тя е била толкова важна, че е изключена от порционите по време и Първата, и на Втората световна война.
Днес магазините, които продават риба с картофи са намалели на едва около 10 000 - при 35 000 преди 100 години, но ястието си остава абсолютна класика.
Начините за приготвяне са много, но за традиционен се смята използване на треска, изпържена в дебела панировка от брашно, бира и малко бакпулвер. Към тях може да се добавя и газирана вода, царевично нишесте или сода за хляб. Картофите са нарязани на по-дебело.
Готовото ястие се подправя със сол и оцет, а в пъбовете може да се сервира с грах и сос тартар.
Точно като всяко просто ястие тайната на рибата с картофки е в продуктите и приготвянето. Из Великобритания човек може да попадне на наистина отблъскващи варианти, както и на такива, които да обяснят защо това е толкова любима храна на всички на Острова.
Неделно печено
То все още се яде в неделя в много британски домове. Няма точна рецепта - под това ястие се разбира печено парче месо, обикновено на фурна - телешко, свинско, агнешко или дори пиле или патица. Върви с печени картофи и други зеленчуци. Те са или варени, или печени с месото.
Задължителен е сосът грейви, които се прави от сока от печеното месо, който се сгъстява с брашно или нишесте, може да се добавят вино или бульон.
Към месото може да вървят и други сосове, според вида му - ментов или желе от френско грозде за агнешко, ябълков за свинско, хрян или горчица за телешко.
Тук е мястото и на йоркширския пудинг, който трябва да е гарнитура на месото. Това е нещо средно между палачинка и кексче, а тестото се прави от яйца, брашно и мляко или вода и се пече във фурна.
Корнуолски пасти
Това е солено ястие, което прилича на пица калцоне. Представлява затворени и изпечени в тесто месо и зеленчуци. Традиционно за Корнуол, класическата рецепта е с телешко, нарязани картофи и лук, подправени със сол и пипер.
Това е била храната на миньорите, която е трябвало хем да е засищаща, хем да може да остане топла дълго време, а също и да се яде лесно.
Ланкъшърско печено
Това ястие идва от Северна Англия и е вид печено, което се готви бавно с часове. Първоначално се е правело от овнешко месо, но днес то е заместено от агнешко.
Други задължителни съставки са лук и нарязани на филии картофи. Може да се добавят и други зеленчуци, например моркови, но основното е да се приготви в солиден съд като керамична или чугунена касерола на бавен огън.
Пай с месо и бъбреци
За основа се ползват обикновено нарязани и задушени малки парчета телешко месо и бъбреци, лук и сос грейви със сос Уорчестър. Когато са сготвени, се покриват с тесто и се пече.
Пълна английска закуска
Това си е цяло ястие, макар и се сервира на закуска - все пак Великобритания все още се води страна с по-хладен климат и подобен старт на деня трябва да осигури енергия за по-дълго. Вариациите са много, но класиката задължително трябва да съдържа бекон, наденички, яйца, пържени гъби, печени домати и печен хляб.
Към това може да се добави и боб и т.нар. черен пудинг - британският вариант на кървавица.
Овчарски пай
Ако се използва агнешко месо, паят е овчарски, а ако е телешко - селски, но и двете не са пай, т.е. нямат тесто.
Правят се от задушени кайма, лук, моркови, домати и евентуално грах. Те се покриват с картофено пюре или мачкани варени картофи и всичко се пече.
