През 2005-а безизходицата става повод на студента Алекс Тю да му хрумне идея за милиони.
20-годишният младеж обмисля варианти как да си плати висшето образование, което току-що е започнал. Той вече се притеснява, че студентският заем, който е изтеглил, няма да му стигне за всички разходи. Докато обмисля какво да прави, драска на един лист изречението "Как да стана милионер?".
Двадесет минути по-късно стига до идеята, която се оказва отговорът на въпроса му.
Тю създава сайт, наречен Million Dollar Homepage. Сайтът функционира по почти неприлично елементарен начин - на него има милион пиксели, разпределени като място за реклама. Могат да се закупи блок от до 100 пиксела като всеки пиксел струва 1 долар. Веднъж закупени, пикселите са ваши завинаги.
Когато се продаде и милионният пиксел, Алекс би трябвало да е буквално милионер. Поне такъв е планът. Million Dollar Homepage започва да функционира на 26 август 2005-а, след като Тю дава 50 евро, за да регистрира домейна и да заплати хостинга. Рекламодателите, които закупуват пиксели, трябва да предоставят линк към страниците си, миниатюрно изображение и кратък текст, който се показва, когато курсорът е върху изображението.
След малко повече от месец, благодарение на информация, предавана от уста на уста, и повишаващо се медийно внимание, страницата на Тю събира 250 хил. долара. През януари 2006-а последните 1000 пиксела са продадени на аукцион за 38 100 долара.
Алекс действително печели мечтания един милион.
Million Dollar Homepage все още може да бъде намерена онлайн - над десетилетие след създаването си. Много от клиентите, сред които са британският вестник The Times, онлайн порталът Yahoo! и рок дуетът Tenacious D, имат вече почти 15 години реклама с едно-единствено плащане. Сайтът все още събира по няколко хиляди посещения на ден, което означава, че инвестицията най-вероятно е била наистина добра.
Тю, който в момента работи по мобилно приложение за медитация и душевен покой, наистина става милионер. Но страницата, която създава, се превръща и в нещо друго - тя е жив музей на ранната ера на интернет. 15 години може и да не звучат като адски много време, но що се отнася до интернет, сякаш са минали векове.
Около 40% от линковете на Million Dollar Page водят към вече несъществуващи сайтове. Много други насочват към изцяло нови домейни като оригиналното URL е продадено на нови собственици. Страницата показва как безшумно, но необратимо западат образците на ранния интернет. В офлайн света дори упадъкът на местен вестник понякога бива широко отразен.
Но в онлайн вселената сайтовете често си заминават без фанфари и осъзнавате, че ги няма, чак след като кликнете на линка.
Преди около 10 години журналистът Стивън Даулинг разработва свой блог за рок музика на платформата на AOL - огромният интернет пионер, който в момента е собственост на американската телефонна компания Verizon. Даулинг прекарва часове в писане и редактиране на ревюта, истории за музиканти и интервюта с артисти.
Facebook и Twitter вече привличат много потребители, първите смартфони помагат на притежателите си да са онлайн във времето между работата и дома си, а сърфирането в интернет се превръща в ежечасова дейност. Затова Стивън преценява, че скоро целият му труд ще е достъпен след само едно кратко търсене в Google. Само че се оказва, че греши.
През 2013-а AOL внезапно спира всичките си сайтове, посветени на музика, а заедно с това слага край на работата на стотици редактори. Остава съвсем малко количество архиви и още по-малко статии, спасени от неправителствена фондация в Сан Франциско.
Всички са категорични, че ако не са архивите на въпросната фондация - от тази част на AOL нямаше да има никаква следа.
Националните библиотеки имат опит в съхранението на книги, вестници и периодични издания, защото периодичният печат го има от доста време. Но идването на интернет и бързото му превръщане в средство за масова комуникация ни свари неподготвени. Опитите за "архивиране на интернет" все още не могат да догонят развитието на мрежата.
Един от огромните проблеми при опитите да се архивира абсолютно всичко в интернет е, че той никога не е в застой. Всяка минута и дори всяка секунда се добавят нови снимки, постове, истории, новини. Цената на дигиталните архиви спада драстично, но все още струва пари. Кой ще плати, след като произвеждаме много повече, отколкото можем да съхраним?
А проблемите не се отнасят само до ранните сайтове и материали. Просто по-голямата част от информацията в интернет не се съхранява никъде. Дори и първата уеб страница от 1991-а вече не съществува - страницата, която можете да видите на World Wide Web Consortium е копие, което е направено по-късно.
Ние смятаме, че всичко, което публикуваме, е на един клик разстояние и винаги ще бъде там.
Но скорошната загуба на музика и снимки, събирани в продължение на 12 години в MySpace - преди един от най-популярните в световен мащаб сайтове - показва, че дори и материали, съхранявани от някои от най-големите платформи може и да не са в безопасност.
Услугите на Google също не са застраховани. Google+, опитът на онлайн гиганта да се конкурира с Facebook, постепенно спира да функционира. Дали има бекъп на всички снимки и спомени, споделени там?
Да публикуваш снимките си във Facebook не е равнозначно на това да ги архивираш, защото един ден Facebook няма да съществува. Ако имате някакви съмнения относно променливата природа на интернет, просто погледнете Million Dollar Homepage. Страницата е свидетелство колко бързо онлайн миналото си заминава безвъзвратно.
Има и друга негативна страна на загубата на данни. Да няма архиви на абсолютно всичко, качено в интернет, може да доведе до селективно представяне на историята, например ново правителство избира да не архивира данни за работата си, за да не бъде представено в лоша светлина от наследниците си.
Само вижте сайтовете на предизборните кампании - почти всички са направени като временни.
Понякога загубата на сайтове маркира изчезването или появата на цели нации. Такъв е примерът с Югославия, в която разширението .yu е едно от най-търсените. Това се променя, след като републиката се разпада.
Въпрос на време е някой интернет гигант да последва същата съдба...
