Между Китай и Индия, в Хималаите, е сгушено утопичното кралство Бутан. Малката планинска държава е известна като доскоро една от най-изолираните на света, както и с това, че измерва развитието и просперитета в брутно национално щастие, а не в брутен вътрешен продукт.
Затова и звучи напълно закономерно страната с под 800 000 жители да е климатичен отличник. Бутан е не просто въглеродно неутрална, тя е и първата официално призната като въглеродно отрицателна държава.
Буквално глътка чист въздух между съседите си - Китай и Индия, които са два от най-големите производители на емисии на планетата.
Будисткото кралство обаче може да си позволи далеч по-малко CO2, а благодарение на природните си дадености и липсата на големи индустрии успява да компенсира в пъти въглерода, който произвежда, т.е. абсорбира повече емисии, отколкото отделя.
••• Още за тази интересна държава:
"Улавяме около пет пъти повече въглероден диоксид, отколкото отделяме. Грижим се за биоразнообразието и за горите си. Ние сме природно положителни и въглеродно отрицателни", казва пред "Гардиън" премиерът на Бутан Тшеринг Тобгай.
Страната му произвежда около 2 млн. тона въглероден диоксид. За сравнение - в България те са около 50 млн. тона.
72% от територията на хималайската държава обаче е покрита с гори, които не само поглъщат генерирания CO2 - те имат капацитета да абсорбират три пъти повече емисии, отколкото се произвеждат в страната.
Отново благодарение на разположението си и изобилието на захранвани от хималайските ледници реки, Бутан разчита основно на чиста енергия от водноелектрически централи. Страната изнася голяма част от възобновяемата енергия, която произвежда, което също представлява офсет, т.е. компенсация на няколко милиона тона емисии.
"Зелени заедно"... е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Традиционно почти цялото електричество на страната се генерира от ВЕЦ-ове на реките. Към тях обаче няма големи язовири, което води до сезонни спадове в производството - когато през зимата течението и обемът на реките са малки. Търсенето на електричество в страната обаче расте и през зимата от износител на чиста енергия Бутан се превръща във вносител на ток, тъй като се налага да купува от Индия.
За да осигури местните доставки на енергия, правителството се опитва да диверсифицира и в страната се инсталират соларни панели, а дългосрочната цел е да се достигне колкото може повече от потенциала за 12 гигавата слънчев ток на Бутан.
Опазването на околната среда в будистката страна не е само и основно климатична цел.
Съхранението и почитта към природата са част от културната идентичност на хората там. Бутанците вярват, че боговете обитават всички части на природата - планини, гори и водни басейни, и затова те са свещени. Затова и например алпинизмът в страната е забранен - в Бутан се намира най-високият непокорен връх на света - издигащият се на над 7500 метра Гангкар Пуенсум.
В Конституцията на Бутан пък е вписано изискване, че поне 60 на сто от територията на страната трябва да са гори. Основният закон задължава правителството и всеки гражданин да допринася за опазването на околната среда и за съхранение на богатото биоразнообразие.
На практика това значи, че защитените природни територии и резервати заемат половината от площта на страната. Те са свързани с коридори, така че животните да могат да обикалят цялата територия на страната безопасно и защитени.
Износът на дървесина е забранен, има и правителствена програма за субсидии за електрически автомобили.
За да не горят дървесина за отопление и готвене, фермерите в провинцията получават електричество безплатно.
Това пък е възможно, тъй като добиваната от буйните реки енергия е евтина и изобилна. От друга страна търсенето е ниско, тъй като няма твърде развита индустрия - около половината от населението се прехранва с фермерство, и потреблението не е голямо.
В резултат Бутан произвежда толкова много хидроток, че през повечето време от годината изнася за Индия.
Но въпреки собствения си принос, Бутан също страда от промените в климата. Страната се намира в Хималаите, а планинските вериги се затоплят по-бързо от средното за планетата. Ледниците в малката страна се топят, а езерата преливат. Наводненията от тях са наложили разселване на хора, а разходите за поддръжка на пътища са скочили двойно.
Постепенно Бутан се отваря за света и в последните години приема и се стреми да привлича туристи. Но възпира масовия туризъм с огромни такси и ограничения, за да съхрани идентичността и околната си среда.
Затова и климатичната цел на страната остава ясна и изпълнима - производството на емисии да не надвишава това, което горите ѝ могат да неутрализират.
"Дори с нашите ограничени ресурси и огромни географски предизвикателства, успяхме да приоритизираме климатичните действия, социалния прогрес, опазването на културата и защитата на околната среда, защото щастието и благополучието на нашите хора и на бъдещите поколения стоят в центъра на нашата програма за развитие", казва премиерът Тобгай.
"Щом ние можем да го направим, значи и развитите богати страни с далеч повече ресурси могат - и трябва да направят много повече, за да намалят емисиите си и да се борят с климатичната криза", смята той.
••• Съседен Китай също полага усилия:
---------
