Когато проф. Христо Пимпирев стига до остров Смит - най-южният и най-отдалечен от Южните Шетландски острови край бреговете на Антарктида, не знае какво ще намери. Защото досега почти никой не е бил там.
Мястото е почти недостъпно и на бреговете на острова досега се стъпвали едва 5 експедиции. Три от тях са комерсиални - с хора, които са искали да изкачат най-високия връх на това толкова изолирано и негостоприемно кътче на планетата. Другите две са на американски и на британски изследователи, които са прекарали там по по-малко от един ден.
Шестата е българска, част от 33-тата Българска антарктическа експедиция, която беше на мисия на Ледения континент през сезон 2024/25.
"Ние бяхме първите геолози, които стъпват там", допълва Пимпирев дни преди началото на 34-тата Българска антарктическа експедиция, която започва на 7 ноември.
След доста "алпийска техника" по трудния терен и срещи с не особено дружелюбни тюлени, които едва ли някога се виждали човек, геологът и ръководител на нашите мисии на Антарктида открива на това изолирано и негостоприемно място... тюркоази.
"Зелени заедно"... е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
"Това са скали, каквито няма никъде другаде. Само там те са излезли от 70 км дълбочина на повърхността", пояснява полярният изследовател.
"Така се случи, че намерихме тюркоази, но очакваме да има наличие на редки минерали", допълва Пимпирев.
Целият район - архипелагът и самата Антарктика, са богати на изключително търсените и важни в последните години редки метали.
Антарктида не принадлежи на никоя държава и статутът и управлението ѝ са определени от международни договори. По тяхната сила континентът е обявен за научен резерват, и са забранени както военната, така и други дейности. Това включва и добив на каквито и да било залежи.
Тоест - в момента учените могат да търсят какво има в недрата на Антарктида, но не и да го изнасят оттам - освен за научни цели.
Ще продължим да изследваме тези скали и близките години, въпреки че е трудно да се стъпи там, казва Пимпирев.
И допълва, че достигането до района е възможно благодарение на това, че българската експедиция вече има собствен кораб - военния научно-изследователски "Св. Св. Кирил и Методий", с който полярниците ни потеглят за четвърта година към Антарктида.
За четвърта година също така мисията е подкрепена от Kaufland България, като търговската верига осигурява хранителни и нехранителни продукти, с които се обезпечават пътуването и престоят на експедицията.
Тази година те са 27 тона, а общо за 4 години ритейлърът е дарил 100 тона в рамките на сътрудничеството с българските експедиции в Антарктика и подкрепата за научно-изследователската им дейност в търсене на устойчиви решения в борбата с климатичните промени.
На 34-тата експедиция ще се работи по 26 научни проекта, 9 от които са международни. Те са в редица области - морска биология, микробиология, космически изследвания, океанология.
Има например проект, воден от Техническия университет в София, за изследване на слънчевата активност, който продължава втора година.
Има обаче нови проекти в областта на микробиологията. В Антарктида средата и условията за уникални и съответно - там живеят несрещани другаде микроорганизми, пояснява проф. Пимпирев. Включително дрожди, от които се разработват лекарства за онкологични заболявания.
Продължават проучванията, свързани с климатичните промени.
Има например проект за изследване на морските течения и вълните, свързан с повишаването на морското равнище. Той е на института по океанология в Хамбург, Германия, но в него участват и български учени.
Заедно с учени от Обединените арабски емирства в българската база ще бъде изградена обща метеорологична лаборатория, с което ще се разширят метеорологичните и сеизмографски изследвания.
Изследванията, свързани с редки минерали, са важни и по още една причина. "2048 година не е далеч, и тогава ще падне мораторуимът за експлоатацията им", припомня геологът.
Част от международните споразумения за Антарктида е протоколът от Мадрид, който забранява всякакви дейности, свързани с добив на минерални ресурси на континента, включително търсене, проучване и експлоатация на метали, нефт, газ, въглища и други ресурси.
Единственото изключение е научната дейност - например геоложки изследвания, които не целят търговска печалба.
Този мораториум би могъл да бъде преразгледан през 2048 г., и според Пимпирев България е в добра позиция като една от 29-те страни, които участват в управлението на Антарктида.
А ако и вие искате да се докоснете до Антарктида и до дългия път от Варна до там, в Централни хали в София е открита изложба на орнитолога д-р Боян Минчев. Той е пътувал с експедицията през миналия антарктически сезон за целите на орнитололожко проучване.
В Сцена Централни хали младият учен показва 20 фотографии, с които може да се проследи както маршрутът на експедицията, така и да се види суровата и дива красота на Антарктика. И, естествено, различните птици по пътя.
Изложбата е с вход свободен.
---
