Наричат това кътче в Хималаите "Последният Шангри-Ла". Изгубен земен рай, страна-утопия, която не съществува, но е обект на вечно търсене и копнеж.
Това е едно от най-затворените и изолирани общества в света, борещо се да запази идентичност и уникален облик. И засега се справя доста добре. Със съседи Китай и Индия, малката будистка страна Бутан все още е почти извън този свят.
За да посетиш страната, трябва да плащаш солени такси, телевизията е разрешена едва от малко над 20 години, тютюнопушенето пък е напълно забранено, в държавата няма нито един светофар, а първите национални избори са проведени през 2007 г., малко след като Бутан от абсолютна става конституционна монархия.
Освен това в страната има поверие, че мъжкият фалос пази от лоши духове и носи късмет, затова хората си го рисуват по стените на къщите.
Населението на Бутан е едва около 790 000 души, а територията - 38 000 кв. км., всеки от които в Хималаите.
Това няма как да пропусне всеки един, който пристига в страната. Единственото международно летище - Паро, е високо в планината и се слави като едно от най-опасните в света. Хората имат чувството, че крилата на самолета са прекалено близо до хълмовете и се чудят ще успее ли пилотът да уцели тясната долина между тях.
Там се каца единствено по светло и при добра видимост, радар няма и пилотите трябва да имат специално разрешение да се приземяват в толкова сложни условия.
Самото име Бутан страната означава "Страната на гръмотевичния дракон" - заради честите бури, които се разразяват в най-високата планинска верига на света.
Още с излизането от самолета чужденците усещат, че са попаднали на място, различно от всяко друго и най-вече далеч от познатия свят. Въздухът е друг, всичко е зелено, а в хората и средата няма никаква агресия, нищо забързано и гневно.
Това е страна, в която се смята, че брутното национално щастие е по-важно от брутния вътрешен продукт и развитието се измерва чрез добруването на хората, а не просто по доходите им.
Там хората препоръчват на туристите да отидат сред природата и в манастирите, а не в търговски центрове. Те са спокойни, любезни и отзивчиви и символизират идеята на това място - живот в мир и хармония с природата, вярата и традицията.
В Бутан самата конституция казва, че хората трябва да се грижат за опазването на околната среда, а целта е поне 60 на сто от нацията да остане в горски райони завинаги. Ловът и риболовът са забранени.
Най-високият връх в страната - 7 570-метровият Гангхар Фенсум е най-високият непокорен връх в цял свят. В страната има над 7-хилядника, но изборът на местните е да не допускат никого до тях, защото вярват, че те са домове на боговете и духовете и хора не бива да стъпват там.
Дори опитите за покоряване на върха от страната на Китай са били пресичани с изрично настояване от страна на бутанските власти да не допускат хора там.
Отново заради традиционните вярвания, Бутан става първата страна в света, която забранява напълно тютюнопушенето - продажбата, производството и употребата на цигари на обществени места са незаконни от 2010 г.
Възможен е обаче внос, за който се плащат солени акцизи.
Всъщност първият закон в страната за контрол на тютюна датира още от XVI век, тъй като в Бутан вярват, че той расте от кръвта на демони и на пушенето се гледа като на грях.
В Бутан обаче има пушачи и през 2020 г. законът взе неочакван обрат. Заради пандемията границите бяха плътно затворени и вносът се оказа невъзможен, което доведе до разцвет на контрабандата от Индия и черния пазар.
А покрай цигарите контрабандистите внасят в Бутан и коронавирус, което води до решението продажбата да бъде разрешена в специални държавни магазини, за да се ограничи черният пазар и контрабандата.
Властите обаче се зарекоха, чe отстъплението ще е временно.
Заради COVID страната остана затворена за дълго и ще приема отново туристи едва от тази есен. В Бутан винаги е била в сила жестока регулация на потока посетители, но сега тя е още по-рестриктивна.
Бутан приема туристи едва от 1974 г. Има обаче две условия - задължително да се наема местна туристическа агенция и да се пътува според нейната програма, както и да се плаща такса "устойчиво развитие". Дълго време тя беше 65 долара на ден, но вече е 200.
Целта е една-единствена - да се държат далеч нискобюджетните туристи и броят на хората, които посещават страната, да е под контрол. Малката страна не желае масовият туризъм да оказва каквото и да е било влияние нито на природата, нито на културата и традициите.
Затова и телевизията и интернет са разрешени едва от 1999 г., при това тогавашният крал - Джигме Сингие Вангчук предупреждава хората да не злоупотребяват, защото биха поставили под заплаха традиционните ценности на Бутан. Той е и монархът, който започва реформите в страната си и я отваря, макар и малко, за света и променя конституцията, която позволява провеждането на избори - чак през 2007 г.
И въпреки контролирания туристически поток, външният свят, макар и леко, започва да променя Бутан. Появяват се повече хотели, кафенета и магазини за сувенири. Стига се дотам да се появи и първият светофар в страната - в столицата Тхимпху, но след протести на хората е премахнат и е върнат регулировчикът.
От стените на сградите в повечето градове изчезват и традиционните фалоси.
Да, от столетия в Бутан се смята, че изобразяването на пенис върху къщите гони злите духове и носи късмет. Със същата цел в селските райони още се овесват и дървени фалоси на покривите на сградите, над вратите и дори може да се видят табелки в съответната форма, указващи посоката. Случва се жените да ги носят като огърлици.
Традицията идва от будистки монах, живял през XV век. Той бил известен като "божествения луд", защото разпространявал религията по доста нетрадиционен начин. Обожавал жените и виното и свързал вярата с еректиралия пенис.
Проповядвал разврат и почитание към фалоса и така привлякъл много нови последователи. Оттам произхожда и легендата, а пенисите по стените изобразяват неговия орган, наречен "Мълнията на пламтящата истина".
Шангри-Ла е митично място, царство на блаженство и покой, там където съвършени хора живеят в пълна хармония. Вероятно то не се намира в Бутан, но докато не се убедите с очите си, няма как да сте сигурни.
