Съдът във Франция отмени забраната на буркините

Ще взема предвид препоръките Ви. Да, има как в демократичните съвременни държави да бъдете подведен под отговорност дори само заради това, че сте нарекли някого по някакъв начин- но, много избирателно в подхода към наказуемостта. Пример: френският ресторантьор- той е КАЗАЛ причината за своето нежелание. И е подведен под отговорност за това. Друг пример: Бившият дизайнер на Диор ИЗКАЗА своето мнение за евреите/което аз не споделям/- и беше подведен под отговорност. Но- ако наречете някой местен бял в Германия Франция и пр.расист или фашист- той няма право да ви подведе под отговорност, да? Или поне досега не се е чуло за нещо такова. Презумпцията за слабост, малцинственост и незащитеност на определени обществени групи е загубила давност, това искам да кажа. Но те все още се ползуват със статута на такива. Нека да допълня- имам приятели и добри познати от всякакви раси, малцинства и религии. Това, което ме възмущава, е лицемерието на законовите порядки. И тяхната дискриминационна същност по отношение на носителите на културата-"домакин" в цивилизованите държави. Или на расата-"домакин". Или- на религията-"домакин". Не би трябвало да е така, нали?

Има една стара арабска поговорка, която гласи :"Благотворителността започва от вкъщи"- т.е., трябва да я проявяваш първо към своите. Мъдростта на вековете.

>Да, има как /facepalm Човек, вярвай в каквото си щеш. Писна ми всуе да ти обяснявам какви са законите, и как това, което си си въобразил, изобщо не е вярно. Не желаеш или не ти е удобно да разбереш - ок, твоя воля, ти си знаеш. Щом си избрал да вярваш, че "нема такова животно", въпреки, че е пред очите ти, ще си вярваш независимо от каквито и да било факти. >Бившият дизайнер на Диор ИЗКАЗА своето мнение за евреите/което аз не споделям/- и беше подведен под отговорност Антисемитизмът е наказуем със закон във Франция. Дизайнерът е бил осъден от държавата по този закон. Сходно в много други държави има закони, които наказват реч на омразата, подстрекаване към насилие и т.н. В почти всяка държава ще бъдеш подведен под отговорност ако кажеш, че президентът трябва да бъде убит. Все още е спорно доколко такива закони са в разрез на идеята за свобода на словото. В едната крайност защитниците на свободата на словото твърдят, че изказване на каквото и да било лично мнение не би трябвало да е наказуемо. Понеже това би означавало, че тогава мога ненаказуемо да призовавам тълпите да те линчуват като, например, ги лъжа, че си крадец, убиец, насилник и т.н., това предложение е доста непрактично. В другата крайност имаме пък хора, които искат да са наказуеми каквито и да било думи които се считат за обидни за когото и да било. Понеже "обидно" е доста субективно понятие, това предложение е също непрактично. Очевидно едно цивилизовано общество ще търси разумен компромис между двете крайност. Това, че избраният от една държава компромис не е по твоя вкус не означава нищо друго, освен точно и само това - че не е по твоя вкус. >дискриминационна същност по отношение на носителите на културата-"домакин" в цивилизованите държави. Или на расата-"домакин". В законите понятия като "домакин" не съществуват. Не знам къде ги прочете. Конкретно, законите против дискриминация не дискриминират между религията на една група и религията на друга група. Отново звучиш сякаш си си вменил някакви идеи, които са напълно несъвместими с обективната реалност - законът черно на бяло.

аба само на мене ли ми се струва , ама тая ханъма си е много секси с това буркинче

Съжалявам, но ТОВА - Щом си избрал да вярваш, че "нема такова животно"/като истинска "свобода на словото"- б. моя/, въпреки, че е пред очите ти, ще си вярваш независимо от каквито и да било факти. очевидно ПРОТИВОРЕЧИ на ТОВА -Сходно в много други държави има закони, които наказват реч на омразата, подстрекаване към насилие и т.н. Съответно: -Все още е спорно доколко такива закони са в разрез на идеята за свобода на словото. Именно!-Това казвам и аз-щом се води спор по въпроса, значи нещата не са еднозначно в полза на свободата на словото. Същевременно, или имате свобода на словото, или нямате- ограничената и наказуема свобода не е истинска свобода, нали? А ТОВА пък Ви твърдение, смятам, съдържа false premise: -В законите понятия като "домакин" не съществуват. Не знам къде ги прочете. ...Отново звучиш сякаш си си вменил някакви идеи, които са напълно несъвместими с обективната реалност - законът черно на бяло. Забележете, НЕ законът е обективната реалност, а общественият живот, когото въпросният закон се опитва да урежда. В обективната реалност съществува такова явление като страна-домакин, с всичките нейни културни ипр. особености. А дали Негово Величество законът го припознава, е въпрос на абстрактна договорка. НЕ непременно на отчитане на реалността. ------------------------------------------------ Освен това , в САЩ няма приемна култура-домакин / индианците са били съвсем недискриминационно избити и изселени/, докато в Европа не е така. Ето защо, привнасянето на подобни идеи е доста чуждо за Стария контитент. Тук има Host Cultures , неизтребени, все още. И те имат право да изискват своето културно и популационно оцеляване. Нали?

Драги Иване, Преди това ще препрочета романа на А. Кристи "Десет малки афроамериканчета". Защото сме почти в сезона на Ромското лято и на човек му се приисква да се порадва кротко на последните топли, слънчеви дни- книжка и сандвич "ромска баница"...

Dear Ivan, все още ти убягва бруталното двуличие на това хем адски да мразиш САЩ, хем да си се кръстил "Dear Ivan", да препоръчваш щатски филми и сериали, и прочие. За хора като теб това е типично, просто го посочвам за пореден път. >като истинска "свобода на словото" Дефинирай "истинска свобода на словото". Не е зяждане - дефинирай го така, щото хем да позволява безнаказна реч на омразата, призоваване към насилие и прочие, хем да се чувстваш комфортно със всички последствия и, в частност, последствията върху твоите свободи заради това, че други хора ще се възползват от тъй дефинираната от теб свобода на словото. Вече споменах някои подобни начини за възползване. Безброй други съществуват - например, за теб приемливо ли би било да имам пълното законово право да се влача постоянно след теб и по цял ден да ти крещя обиди, да призовавам околните да те пречукат, като ги лъжа, че си педофил, и прочие. Това би било абсолютно безнаказна свобода на словото. Това ли предлагаш или имаш по-добра идея? Според моята дефиниция (и тази на законотворците в западните държави), свободата на словото не отменя нуждата да поемаш отговорност за това, което казваш. Да, имаш пълното право да казваш каквото си искаш, но също така има закони, които установяват определени последствия от изказване на определени видове мнения. Конкретно, ако призоваваш към насилие, саморазправа, или убийство на президента, то това е вредно за обществото, и едно рационално такова би предпочело да има закони, според които да носиш отговорност за такива думи. Вкратце, струва ми се, че в случая точно ти бъркаш слободия - липса на отговорност за действията ти - пълна свобода без законови последствия - със свобода - имаш избор за действията и думите си, но също носиш лична отговорност за тях според установени правила и закони.

>НЕ законът е обективната реалност Законът е обективна реалност - записан е черно на бяло, наблюдаем е, измерим е. Това, което не е обективна реалност, е, например, обидната същност на думата "дебил", тя е субективна. >дали Негово Величество законът го припознава В случая говорим за законите, а не за каквото и да било друго. По-точно говорим за свободата на словото и ограниченията му според закона, а не според мнението на бай Величко от Чуйпетльово, който се дразнел адски от думата "патладжан", и се чувствал в правото си да наказва изричането й с удар с права лопата по главата.

Драги Иване, Връщам жеста с благодарност- препоръчвам Mind Your Language -особено сезон 1. Има го в Тубата.

Dear Ivan, вероятно и това неудобно наблюдение ти убягва, но елементарната ти тъповата апологетика, на която липсва дори капка въображение, интересува и успява да излъже единствено теб.

Деоуин, >" ти бъркаш слободия - липса на отговорност за действията ти - пълна свобода без законови последствия - със свобода - имаш избор за действията и думите си, но също носиш лична отговорност за тях според установени правила и закони. " Действия или думи? -Това са различни категории. Ако някой ме преследва, ако ходи след мен, това е действие. Но ако си стои някъде и си говори- в Хайд Парк, например, какво ми пречи? Минавам и заминавам, да си говори. Ако призовава към действия, е едно, но ако заявява въздържане от действие в собствения си ресторант, е друго. Той може да бъде морално порицан от тези, които го слушат, но не и подведен под отговорност- ако има свобода на словото... Също така, отговорността би трябвало на практика да се носи от всички социални групи, малцинствени или мнозинствени, и ако някой човек от друга култура или религия ми каже нещо неуважително за мен или моята религия или култура, или откаже да ме обслужи в ресторанта си - аз, като белокож християнин да имам пълното право да го подведа под отговорност именно за расизъм, сексизъм и нарушаване на религиозните си права. В своята страна, при това. >"Законът е обективна реалност - записан е черно на бяло, наблюдаем е, измерим е. Това, което не е обективна реалност, е, например, обидната същност на думата "дебил", тя е субективна." Не, обективната реалност е триизмерна. Законът е абстракция, регистрирана в двуизмерен, писмен вид, върху триизмерен, реален носител. Хората в една страна са реални, триизмерни. Техните сгради, облекло,вещи ипр.-също. И те имат право да искат да запазят тази реалност. На базата на законовия принцип за "заварено положение". Иначе- навлизаме в хаоса на културната експроприация...

Драги Седмак, Има едно оригинално определение за свободата на словото от един американски съдия през 30-те. "Свободата на словото не значи свобода да викаш "Пожар" в претъпкан киносалон". Само не е уточнил как да предупредиш хората в салона. Законите, в идеалния случай, се правят от хората и за хората. (Реално от някои хора за някои хора) Една домакинска нация или общност може и трябва да си направи закони, които я утвърждават като домакинска, както един хазаин прави правилник за квартирантите си. Ако не го направи се оказва недостойна за домакинство и при определени обстоятелства може да го загуби. Това обаче не се харесва на господарите на Прасчо. Те не признават на никого правото на домакинство в противоречие с тяхната воля. И имаме майдани, преврати, граждански войни и други подобни благини. Лично гледах по телевизията един американски посраник, не помня вече Монтгомъри или Пърдю, на не лош български език да иска да отпадне от конституцията забраната за етнически партии. Тя още не е паднала, но партията с топ не може да се разбие и при всеки намек се чува вой за недемократичност. Не е само у нас. В Англия, страната, която е дала поговорката "Домът на човека е негов замък" осъдиха едно 12 годишно момче задето нарекло съученика си paki (пакистански) bastard. Aко беше го нарекъл само bastard, може би щеше да му се размине. Пак там уволниха една учителка задето отказала да си свали кръстчето, а то дразнело учениците й. Последно чувах, че води дело в Страстбург. Може би ще спечели обезщетение, което обаче ще плати не дирекът, който я е уволнил а данъкоплатците. В цяла Европа, САЩ и Канада те чака дебела глоба и/или затвор ако изкажеш съмнение в броя на евреите избити от нацистите. Има закони против антисемитизма, няма против антигерманизма, антирусизма, антифранкизма и т. н. Има закони против белия расизъм, цветния все едно, че не съществува. Това е картинката. След като разпусна колониалната система, защото й дотежа да носи "товара на белия човек", западноевропейската христианска цивилизация ляга по гръб и вдига лапички. Е трябва да си луд да не се възползваш. Впрочем, тези,които целенасочено и упорито насърчават самоубийството ги чака същата участ. Падне ли Европа океанът няма да ги спаси.

ПП Сетих се за примера на Прасчо, че е подсъдно да кажеш, че президентът трябва да бъде убит. Дали ще е подсъдно да кажа, че няма да съжалявам ако застрелят президента? (не нашия, той не струва колкото един куршум) По подобен начин може да се извърти и холокостът. Вместо 6 милиона да кажеш, че в хитлеристките лагери са намерили смъртта си милион и половина евреи и много други.

7, привършва ми търпението за твоя тип реторика. Ако искаш да дадеш конкретна дефиниция на "свобода на словото", дай. Ако държиш вместо това да заобикаляш проблеми, да се фокусираш върху отделни случаи, без да кажеш дали/как се обобщават, и прочие да играеш на дребно за да демонстрираш несъгласието си с една система, която явно работи за мнозина други, то ще се въздържа да коментирам. Личният ти вкус не ме интересува, интересуват ме публични политики и оптимизиране на цели общества, а не на вижданията и усещането за комфорт на отделни хора като теб или мен. >осъдиха едно 12 годишно момче Поредният човек, който си въобразява случки, за да поддържа илюзорни, но удобни представи за света. >Българи в Канада ми разказаха Едни жени ли бяха? Хора като теб са малоумни не просто защото не знаят, а защото доброволно се отказват да се образоват и информират, понеже им е по-лесно да се осланят на чужди мнения и преразкази, били те от тип ЕЖК (като теб в случая) или "статии" в ПИК и подобните.

Добре, Деоуин, аз пък имам търпение в изобилие. Ето, да го кажем така: Свободата е свобода, когато е пълна и безусловна. Свобода на словото е да можеш да кажеш каквото искаш, когато искаш, на когото искаш, за каквото искаш, независимо кой си и къде си. И да имаш силата и доблестта да приемеш, че спрямо теб може да се упражни същото безусловно право. Публичните политики не трябва да се спускат от голямото към малкото- от обществато към индивида, а трябва да израстват от малкото към голямото- от индивида към обществото. Т.е.- множество от вътрешно свободни индивиди, събрани на едно място, дава свободно общество. Множество от вътрешно несвободни индивиди, на които някой им "пришива" свободи отвън или им ги подава услужливо, като патерици, не е свободно общество. То е някакъв ерзац.