Ахмет изпитва пристъпи за паника и не може да си поеме въздух, когато се намира в затворено помещение. Но по-лоши са кошмарите, в които вижда своите мъртви колеги от мината, а лицата им са черни от въглищния прах.
"Вземам си лекарствата, иначе не бих могъл да се справя", казва 21-годишният миньор, който предпочита да не разкрива истинското си име. Ахмет страда от тези проблеми от година, от деня, когато беше извикан да спасява колегите си миньори от мината в Сома. 301 души загинаха в мината Ейнез в Западна Турция на 13 май 2014 г. Мината, чийто оператор е компанията Сома Холдинг, е затворена след катастрофата.
Точната причина за бедствието все още остава неразкрита. Огънят доведе до емисии на токсичния въглероден оксид, газ без цвят и мирис, който отне живота на повечето от жертвите чрез задушаване. Смяната на Ахмет била свършила, когато се случило бедствието, но когато чул за него, той се втурнал към мината, за да помага.
Той в момента отбива военната си служба, иначе щеше да бъде безработен, като повечето от хората, които работеха в мината. Държавата плаща на "семействата на мъчениците" пенсия - в зависимост от позицията на починалия сума, представляваща еквивалента на между 370 и 740 долара.
Първоначално компанията продължи да изплаща заплати на оцелелите миньори, но в края на миналата година над 2800 миньори загубиха работата си. Те бяха служители или на мина Ейнез, или на други мини, управлявани от компанията, която беше закрита като несигурна.
Турската държава плаща помощи за безработица в продължение на шест месеца, след което мъжете ще трябва да работят на полето като надничари.
Фети Акън, бивш миньор в Сома, смята, че управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието нарочно прави така, че миньорите да не могат да намерят работа. "Има достатъчно работа в другите мини. Но те няма да ни наемат, защото сме говорили пред медиите и сме критикували трудови условия", казва той.
Акън и други като него виждат минните оператори и ПСР като едно и също нещо. Той си спомня, че миньорите често са били водени на предизборни митинги на ПСР от техните ръководители, за да подкрепят ислямската консервативна партия. Но говорител на местните власти в Кънък, село на 20 километра западно от Сома, където живеят много от миньорите, заяви, че другите мини в региона нямат възможност да вземат останалите без работа миньори.
Акън отказва да приеме, че трагедията е била дело на "съдбата", както Реджеп Тайип Ердоган, тогавашен премиер и настоящ президент, я определи. "Има хора, които са отговорни, и те трябва да бъдат наказани", казва той. Малко преди инцидента опозиционният политик Йозгюр Йозел внесе предложение в парламента мината в Сома да бъде разследвана от гледна точка на безопасността. ПСР отхвърли предложението. Но през септември миналата година правителството прокара закон, подобряващ работните условия.
Организацията Хюман райтс уоч коментира в доклад, че проблемът не е в законодателството в Турция, а в това, че то не се прилага. От април са повдигнати обвинения срещу 45 души, включително срещу изпълнителния директор на компанията. Никой от заподозрените все още не се е явил пред съда. Бившият миньор в Сома Сами Явуз пътува редовно за съдебните заседания. Той сега работи като бояджия. Явуз е убеден, че компанията Сома е спестила от разходите за безопасност, за да увеличи печалбите.
"Работехме под постоянен натиск. Трябваше да работим все по-бързо и по-бързо", казва той. "Прекарвахме обедната си почивка там, където работехме, а храната ни беше покрита с въглищен прах. Но на тях не им пукаше", казва Явуз, който смята, че той е в черния списък на работниците, които няма да бъдат назначени в мините отново. Той описва как е работил за Сома Холдинг 10 години, носейки през цялото време един и същ противогаз.
Също като други работници, той казва, че в мината било изключително горещо преди инцидента. "Тениските ни бяха целите в пот", добавя той. Но оплакванията пред ръководния персонал водели единствено до отговора: "Гледайте си работата". "Ако ни бяха послушали, катастрофата никога нямаше да се случи", казва Явуз.
