Трима души получиха Нобеловата награда за физика за 2018 г. Единият носител е американецът Артър Ашкин, а другата половина получава екипът на Жерар Муру и Дона Стрикланд. Тримата са отличени за "революционни открития в областта на лазерната физика"
96-годишният Ашкин, който стана и най-възрастният Нобелов лаурет в историята, е награден за т.нар. оптични пинцети. Французинът Муру и канадката Стрикланд получават отличието за техния метод за генериране на високоинтензитентни, ултра къси оптични импулси.
Имената на тазгодишните лауреати бяха съобщени в шведската столица Стокхолм, където е седалището на Кралската шведска академия на науките - институцията, която връчва наградата за физика.
Тазгодишната церемония беше любопитна и с друго - Дона Стрикланд е първата жена от 55 години насам, която става Нобелов лаурет за физика.
Канадката е и едва третата жена в историята, която получава отличието.
Първа е Мария Кюри през далечната 1903 г. за това, че е съавтор на теорията за радиоактивността. 60 години по-късно Мария Гьоперт-Майер става нобелов лауреат за откриването на слоестия модел на атомното ядро. Още 55 години минават до отличието за Стрикланд. На пресконференция след обявяването на лауретите тя коментира, че за нея е чест да е сред жените физици по света. Обясни и че се надява оттук насетне награждаванията на жени да зачестят.
При обявяването на лауреатите от Кралската шведска академия на науките посочиха, че и двете изобретения са довели до революция в областта на лазерната физика.
Разработените от лауреатите инструменти позволяват достъп до нови сфери за изследване, а имат и множество индустриални и медицински приложения.
Кратките и интензивни лазерни импулси, дело на Стрикланд и Муру, са позволили изключително прецизното рязане или пробиване на дупки в материали или жива тъкан. Технологията, на която двамата физици са пионери, е направила възможни операции за корекция на зрението на милиони хора по света.
В същото време оптичните пинцети, разработени от Ашкин, са дали възможност на учените по света да държат, наблюдават и преместват миниатюрни обекти с помощта на "пръсти от лазерни лъчи". Това означава, че лабораториите са се сдобили с възможността да изследват и манипулират вируси, бактерии и други живи клетки без да ги наранят.
Всяка година се дават общо шест Нобелови награди - за медицина, физика, химия, литература, мир и икономика. Освен отличието всеки от лауреатите получава 9 милиона шведски крони, които се равняват на около 867 000 евро.
