Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пукнатини и сблъсъци - срещата на върха за 70 години НАТО започва с разделение

Какви бяха основните проблеми, които се появиха между лидерите на страните членки на Алианса Снимка: NATO
Какви бяха основните проблеми, които се появиха между лидерите на страните членки на Алианса

Лидерите на НАТО се срещнат край Лондон за официални разговори днес, покрай отбелязването на 70-тата годишнина от създаването си. Разговорите ще се проведат в луксозен хотел до Уотфорд, след като във вторник представителите на страните членки бяха  посрещнати официално в Бъкингамския дворец и на "Даунинг стрийт" 10.

И макар организаторите да се стараят да представят всичко в позитивна светлина, до момента вече се усеща сериозно напрежение между съюзниците. Вчера президентът на САЩ Доналд Тръмп и френският лидер Еманюел Макрон демонстрираха сериозни различия и липсата на единство по редица теми.

Изключително внимателно хореографираното събитие, което имаше за цел да покаже единство в редиците на най-големия военен блок в света в момента, така и не успя обаче да скрие дълбоките разногласия между страните членки на НАТО.

Макар никой да не поставя под въпрос бъдещето на 29-членния съюз, в организацията има разногласия относно военните действия на Турция в Северна Сирия, относителното ниво на разходите за отбрана на отделните държави и направените наскоро коментари от страна на Макрон, че Алиансът е в "мозъчна смърт".

Лидерите се събраха за "семейна снимка" и тричасова официална среща, на която се очаква да обсъдят теми като кибератаките, стратегическите предизвикателства Китай, които представлява Китай, отношенията с Русия, качеството на отбраната и други.

Очаква се домакинът на срещата - бристанският премиер Борис Джонсън - да припомни на лидерите на НАТО за ангажимента им, идващ с членството в Алианса, че взаимната отбрана е в сърцето на организацията и защитата на "близо един милиард души" на принципа "един за всички, всички за един" е нещото, което задължително трябва да се спазва.

На първия ден на специалната среща на върха противоречията излязоха на повърхността. Тръмп и Макрон се срещнаха за разговори и пред журналистите показаха различията си за ролята на НАТО, Турция и заловените бойци от "Ислямска държава" в Ирак и Сирия.

Френският в. "Фигаро" пише за появилото се напрежение между двамата държавни лидери. То беше първо за самата същност на организацията, за която Макрон каза преди две седмици, че е в мозъчна смърт, което пък във вторник бе определено като много обидно от страна на американския президент.

След което американският президент подхвана темата за високата безработица във Франция, за това, че Франция не върви добре в икономически план и накрая обобщи, че когато един лидер има такива трудности у дома, той не прави такива изявления, като тези на Макрон за Алианса . Накрая Тръмп намекна, че никой няма по-голяма нужда от НАТО от Франция.

Тонът между двамата лидери поомекна, когато те разговаряха после, като американският лидер отдаде почит на загиналите в Мали френски военни. Но като цяло стана ясно, че той не споделя диагнозата на Макрон за Алианса и припомни, че преди три години НАТО може и да е вървяла в лоша посока, но сега нещата не са такива и НАТО и различна, по-голяма и по-силна организация.

Последва засягане на темата за Сирия, което отново охлади атмосферата. Когато Тръмп попита директно френския си колега дали би искал Франция да прибере заловени френски джихадисти, които са били в редиците на ИД, Макрон го призова да е сериозен и припомни, че чуждите бойци в Сирия са малцинство и че приоритетът е да се сложи край на ИД.

Тук Тръмп похвали колегата си, че е голям политик, тъй като "не е отговорил по възможно най-добрият начин на конкретния му въпрос".

В. "Монд" насочва вниманието си върху "малкото разногласие" между Франция и САЩ, а именно френския дигитален данък, породил заплахи от Вашингтон за мита върху френските стоки, който според авторите на изданието е засилил напрежението на срещата между Макрон с Тръмп вчера. Ако бъдат въведени, митата ще засегнат емблематични френски продукти като шампанското и сиренето рокфор. Дребното разногласие това са всъщност френски продукти на стойност 2,4 милиарда евро, допълва вестникът.

НАТО стартира през 1949 г. с едва 12 държави като членове, но след като се разшири до блок от 29, за съюза е все по-трудно да проектира обединен фронт. И тук не става въпрос само за търканията между френския и американския лидер, но и за няколко други, важни въпроса.

Две основни теми се очертаха на тази среща на високо равнище: разходите за отбрана - дългогодишен проблем, който тревожи САЩ, които доминират над групата във военен, и отношенията между Турция и други държави-членки.

Преди да замине за Лондон, турският президент Реджеп Таип Ердоган заяви, че ще се противопостави на план за отбрана на НАТО за Балтийския регион, ако блокът не подкрепи Турция за борбата му срещу кюрдските групировки в Сирия, които Анкара възприема като терористи.

Но други лидери, включително Макрон, ясно заявиха, че се противопоставят на подобен ход, не на последно място, защото ръководените от кюрдските сили части бяха ключов елемент в изтласкването на "Ислямска държава" от последните й територии в Сирия, с помощта на многонационална коалиция, ръководена от САЩ.

"Когато погледна към Турция, виждам как сега те се борят срещу онези, които се биеха с нас рамо до рамо срещу ИД", заяви френският президент във вторник.

Отношенията между Турция и някои от останалите държави членки на НАТО се обтегнаха, след като през октомври Анкара предприе офанзива в контролираните от кюрдските бойци райони в Северна Сирия.

Допълнително масло в огъня налива и фактът, че президентът Ердоган взе решение Турция да закупи руска система за противоракетна отбрана С-400. Това беше посрещнато отново с недоволство, включително от САЩ и от Франция, като Макрон коментира случая с думите: "Как е възможно да си част от Алианса... и все пак да купуваш от Русия."

И ако по отношение на Турция (и от турския президент) се чуват някои доста остри изказвания, големия слон в стаята със стъклената менажерия идва от темата за разходите за отбрана.

Откакто стана президент на САЩ през 2016 г., Доналд Тръмп често и агресивно критикува европейските си съюзници в НАТО заради недостатъчния бюджет за отбрана.

Макар да съществуват договорености за това всяка от държавите в Алианса да отпуска по 2% от БВП за отбрана, все още над половината от страните членки са под тази линия.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви увеличените ангажименти за военни разходи преди срещата във Великобритания и обсъди въпроса с президента Тръмп във вторник.

"Ние постигаме реален напредък, най-важното по отношение на споделянето на тежестта. И вашето ръководство за разходите за отбрана оказва реално влияние", заяви Столтенберг по време на изява заедно с американския президент.

Той каза, че Канада и европейските съюзници са добавили 130 милиарда долара в бюджетите за отбрана от 2016 г. насам и че тази сума ще нарасне до 400 милиарда долара до 2024 г.

Прогнозите на НАТО за 2019 г. показват, че към момента осем държави заедно със САЩ изпълняват целта, договорена от всички страни-членки на НАТО.

Най-четените