След множество опити на управляващата партия в Румъния, президентът на страната Клаус Йоханис беше принуден да подпише указ, с който освобождава началника на специализираната структура за борба с корупцията (НДБК) Лаура Кьовеши от поста й.
Действията на държавния глава са продиктувани от решение на Конституционния съд на страната от месец май, според което той беше задължен да я уволни.
До решението на конституционните съдии се стигна след като правосъдният министър подаде сигнал за нарушения срещу прокурорката.
"Корупцията засяга живота на всеки гражданин и развитието на Румъния. Обществените средства не може да се използват за лични или групови интереси, а отклоняването на обществени средства и блокирането на борбата с корупцията води до липса на болници, училища, магистрали, ефективна публична администрация. Президентът Клаус Йоханис обръща внимание, че независимо от името на главния прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията, тази институция има задължение да продължи дейността си по професионален начин, на най-високо равнище", каза говорителката на Йоханис, обявявайки подписването на заповедта.
По думите й Йоханис смята, че Румъния не може да прави крачки назад от статута на правова държава, в която господства законът и в която се спазва върховенството на конституцията.
"В една правова държава решенията на Конституционния съд трябва да се спазват, тъкмо затова при осигуряването на върховенството на конституцията, конституционните съдии имат огромна отговорност да не се отдалечат от нейния дух, който е в основата на историческите традиции на румънския народ и на идеалите на Революцията от декември 1989 г.; но решенията на Конституционния съд трябва да бъдат спазвани не само от президента, но и от политическото мнозинство, което взема решения за законодателни промени с важни последици върху правовата държава", отбеляза говорителката на Клаус Йоханис.
На уволнението си Кьовеши реагира със собствена пресконференция, в която коментира, че в Румъния все още няма политическа воля за независимо правосъдие.
"Ние, прокурорите, не можем да водим политически битки, забранява ни го законът. Нашата пледоария е за стабилно законодателство, за законодателство, в което прокурорите да бъдат независими", каза тя, изтъквайки че независимостта на прокурорите е ценност в борбата с корупцията.
"В момента политическата воля не е за ефективно, независимо правосъдие, а за блокиране на разследванията и за блокиране на правосъдието", коментира прокурорката.
Кьовеши каза също, че повече няма да работи в НДБК, но ще остане прокурор. Тя отправи послание към гражданите и обществото, в което подчерта, че корупцията може да бъде победена.
Прокурорката изтъкна и опасността от това нейните колеги в Румъния да бъдат подчинени на решенията на министъра на правосъдието, ако се съди от решението на Конституционния съд.
Именно правосъдният министър Тудорел Тоадер беше в основата на исканата оставка на Кьовеши.
Той настоява, че прокурорката многократно е превишавала пълномощията си и с действията си е навредила на имиджа на страната в чужбина. Тоадер посочи 20 отделни случая, които да послужат като доказателство за искането му.
Някои от случаите са решавани и от Румънския конституционен съд, като касаят конфликти между НДБК, румънския парламент и румънското правителство. Други от посочените случаи касаят дори интервюта на Кьовеши, които, според Тудорел, накърнявали международния имидж на Румъния.
Основната теза на правосъдния министър е, че Кьовеши е "авторитарна" в начина си на управление на Националната дирекция за борба с корупцията, че преследва "присъда на всяка цена", независимо от случая, както и че не зачита авторитета на парламента и се противопоставя на решения на Румънския конституционен съд.
Подаденият от него сигнал към Конституционния съд на страната предизвика поредна вълна от протести в Румъния, където темата за корупцията е изключително наболяла, особено спрямо управляващата Социалдемократическа партия.
Една от причините за негативното отношение на правосъдния министър и правителството на социалдемократите е, че ключови фигури от партията станаха клиенти на прокуратурата именно около разследвания на корупция и злоупотреби. Тези разследвания са проведени от службата на Кьовеши. Случилото се на практика лиши тези партийни фигури от множество политически лостове и обществена подкрепа.
Настояването на социалдемократите Кьовеши да бъде махната от управлението на Националната дирекция за борба с корупцията беше толкова голямо, че те обвиниха президента Йоханис в това, че нарочно бави заповедта за уволнението й. Дори заговориха за стартиране на процедура по импийчмънта му.
На няколко пъти за последните няколко години в Букурещ и в големите румънски градове се събират многохилядни протести с искания за оставка на правителството, именно заради темата с корупцията и опитите на социалдемократите да "отърват" партийния си лидер Ливиу Драгня, разследван за източване на пари от еврофондове и корупционни схеми.
В края на юни тази година той бе осъден на 3,5 години затвор за подстрекаване към злоупотреба с власт. Драгня бе обвинен в това, че е принудил Дирекцията за социално подпомагане в Телеорман да плаща в продължение на седем години заплати на две жени, които не са работели там, но са били служителки на Социалдемократическата партия.
Според румънското право обаче той няма да влезе в затвора, докато траят обжалванията му, а освен това ще може да остане на постовете си като партиен лидер и председател на долната камара на парламента.
Междувременно липсата на доверие в правителството, обвиненията в корупция и най-вече обвиненията във възпрепятстването на борбата срещу корупцията доведоха до няколко смени на министър-председателя на страната. От началото на 2017 г. (след като парламентарните избори в страната бяха спечелени от социалдемократите) досега трима души са минали през премиерския пост.
Корупцията е и основна причина за масовите протести в северната ни съседка, които се случват периодично.
Гражданите също са силно чувствителни към темата и именно големият граждански натиск от мащабните протести доведе до промяна на решения на правителството. Най-знаковият пример за това беше опитът за прокарване на законови промени, които да доведат до по-ниски присъди за случаи на корупция.
Протестиращите се застъпиха за Кьовеши още при първите действия на правосъдния министър срещу нея. Очаква се и сега граждани да се съберат в румънската столица и в някои други големи градове, за да изкажат подкрепата си за прокурорката.
Лаура Кьовеши се превърна в един от символите на борбата с корупцията в Румъния. На 45 години, родена в семейството на прокурор и изключително активна в борбата си със злоупотребите с власт и тъмните схеми, тя си спечели уважението на мнозина, както и образа на непримирим критик на беззаконието.
До голяма степен за това помогна и фактът, че политици действително започнаха да получават осъдителни присъди и дори да попадат в затвора - нещо, което доскоро беше по-скоро невероятно. Това доведе и до значителен ръст в сигналите към Националната дирекция за борба с корупцията, подавани от обикновени граждани - своеобразен сигнал за доверието в институцията.
Затова и уволнението на Кьовеши безспорно премахва един солиден трън в петата на правителството и на социалдемократите, стоящи зад него. Другият е президентът Йоханис. Дали ще се продължи работата и по неговото отстраняване, не е ясно още.
Управляващата Социалдемократическа партия (СДП) подготвяше започване на процедура по отстраняване на държавния глава от поста с мотив, че Йоханис бави подписването на указа за отстраняване на Кьовеши. Лидерът на СДП Ливиу Драгня свика за днес заседание на управляващата коалиция, на което да бъде взето решение дали такава процедура да започне.
В последния момент заседанието бе отложено, защото Калин Попеску Таричану - лидер на по-малкия коалиционен партньор Алианс на либералите и демократите, взе четиридневен отпуск. Снощи Таричану коментира пред телевизия RTV, че ако президентът не изпълни решението на Конституционния съд, лидерът на либералите е готов да подкрепи процедура по суспендирането на държавния глава.
И президентът, и вече бившата ръководителка на антикорупционната прокуратура обаче са единодушни, че борбата срещу корупцията в Румъния не трябва да престава. И от наследника на Кьовеши (който и да е той) ще зависи много в тази насока.
