Във вторник Азербайджан обяви нова офанзива в контролирания от етнически арменци отцепнически регион Нагорни Карабах - голяма ескалация, която може да превърне тлеещия спор в Южен Кавказ в нова война.
В изявление, публикувано от Министерството на отбраната на Азербайджан във вторник, се посочва, че силите на Баку започват "антитерористични дейности от местен характер", които целят да "блокират широкомащабни провокации" на територията на Нагорни Карабах.
"В рамките на мерките с помощта на високоточни оръжия се извеждат от строя позициите на фронтовата линия и укрепените огневи точки на арменските въоръжени сили, както и бойните средства и военните съоръжения", посочват от азерското военно министерство.
ШОще веднъж подчертаваме, че цивилното население и обектите на гражданската инфраструктура не са обект на нападение. Командването на мироопазващия контингент на Руската федерация и ръководството на Съвместния турско-руски център за наблюдение бяха информирани за провежданите дейности", допълват оттам.
Тази нова ескалация на напрежението идва след месеци на безплодни преговори между Баку и Ереван. Всичко това породи множество спекулации, че азерският президент Илхам Алиев може да се опита да използва сила, за да сложи край на конфликта в Нагорни Карабах веднъж и завинаги.
В Степанакерт, де факто столицата на непризнатата държава, са задействани сирени за въздушна тревога, като местни медии съобщават за масиран обстрел.
Пред "Политико" Хикмет Хаджиев, съветник по външната политика на азербайджанския президент Илхам Алиев, коментира, че "целта е да се неутрализира военната инфраструктура" в Нагорни Карабах.
Той добави, че на местното арменско население са изпратени SMS съобщения, предупреждаващи ги за "контратерористичните действия". Гражданите са били "помолени да стоят настрана" от военни цели.
От министерството на отбраната на Азербайджан посочват, че са организирали "хуманитарни коридори и приемни пунктове", за да "осигури евакуацията на населението от опасната зона".
Последно през 2020 г. Армения и Азербайджан влязоха в дефакто военни действия за Нагорни Карабах.
Споразумението за прекратяване на огъня, постигнато тогава с посредничеството на Русия, се провали, като азербайджанските сили поеха контрола над коридора Лачин, единственият входен или изходящ път за региона.
Оттогава хуманитарните организации казват, че не са в състояние да доставят храна и гориво на хората в региона, докато се появяват все по-големи страхове от "етническо прочистване" на Нагорни Карабах. Така, на практика, регионът от вече над 9 месеца се намира в състояние на обсада.
Azerbaijan,terrorizing Armenian civilians of #NagornoKarabakh. Children and families, hungry,with no electricity, hiding in basements. As you see,Aliyev's war machine is not targeting armed soldiers as it is mentioning.We call on Intl community,please stop this genocidal madness! pic.twitter.com/k5vbdx9mR5
— Siranush Sargsyan (@SiranushSargsy1) September 19, 2023
Представители на местните арменски власти в района твърдят, че сега Азербайджан изпраща своите войски, "за да приложи политиката си на геноцид".
Сергей Казарян, министър на външните работи на непризнатото правителство на Нагорни Карабах, коментира, че новият акт на агресия на Баку цели "физическо унищожаване на цивилното население и граждански обекти".
Арменският презмиер Никол Пашинян излезе с официална позиция за действията на Азербайджан, като изтъкна, че страната му няма разположени свои войски в Нагорни Карабах.
"Армения не участва във военни действия и искам още веднъж да отбележа, че Армения няма армия в Нагорни Карабах. В момента няма да предприемаме никакви необмислени действия. Няма да им се получи. Колкото и да е трудно, по-специално емоционално, не трябва да позволяваме на някои сили, външни и вътрешни, да излагат на риск арменската държавност", коментира той в официално изявление.
Пашинян заяви, че Азербайджан е "започнал наземна операция за етническо прочистване на арменците в Нагорни Карабах".
В интервю миналата седмица арменският премиер каза, че Азербайджан е натрупал голям брой войски на общата граница на двете страни и по линията на контакт в Нагорни Карабах.
До последно Пашинян твърдеше, че Армения и Азербайджан биха могли да сключат мирно споразумение до края на годината, като Ереван прави всичко възможно това да се случи.
През юли първият дипломат на ЕС Жозеп Борел заяви, че Брюксел е "дълбоко загрижен за сериозната хуманитарна ситуация" и призова всички страни да се ангажират с "договорени резултати и бъдеще, изградено върху общи интереси и взаимно доверие".
В разговор с азерския президент Илхам Алиев по-рано този месец държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен призова Азербайджан да се въздържа от военна ескалация и подчерта "необходимостта от диалог", като същевременно настоя страната да отвори отново Лачинския коридор.
Новината за започналата атака на Азербахджан в Нагорни Карабах предизвика международна реакция. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова Баку да прекрати военните си действия в региона.
"Военните действия на Азербайджан трябва незабавно да бъдат прекратени, за да се даде възможност за истински диалог между Баку и арменците от Карабах", написа Мишел в социалната мрежа X.
