Президентската надпревара във Франция е на финалния етап преди балотажа в неделя, 24 април. Дни преди това двамата кандидати - настоящият президент Еманюел Макрон и опонентката му Марин Льо Пен - се изправиха един срещу друг в единствения си телевизионен дебат за тази предизборна кампания.
Близо 3 часа те обсъждаха теми като цената на живота във Франция, Русия, климатичните промени и имиграцията. Не бяха пропуснати и обещанията към избирателите и обвиненията на опонентите един към друг.
По думите на Льо Пен 70% от французите вярват, че стандартът им на живот е по-нисък в сравнение с този преди пет години. Тя заяви, че ще бъде президент на мира и националното братство, акцентирайки, че трябва да се "даде приоритет на французите в собствената им страна".
Макрон от своя страна обясни, че Франция се е сблъскала с безпрецедентна криза, при която COVID е бил последван от война в Европа. Той обясни, че е ръководил Франция през тези предизвикателства и има за цел да я направи по-силна държава.
По думите му изборите в неделя са "референдум за Европа, за секуларизма, и момент за ясен избор".
Ръстът на цените на енергията и на тези в магазините е основна тема на президентската надпревара във Франция тази година и естествено беше в центъра на вниманието на двамата кандидати и в дебата.
Льо Пен коментира, че ще премахне ДДС върху енергията, както и че ще намали или премахва други данъци върху гражданите. Макрон от своя страна посочи, че неговото решение - таван на цените, е "два пъти по-ефективно" от намаляване на данъците. Според него предложенията на опонентката му няма да работят.
Разделителна линия между двамата беше и темата за Русия и войната в Украйна. Макрон обвини Льо Пен в близки връзки с Кремъл и вземане на заем от руска банка за партията ѝ. По думите му Русия е поела по "фатален път" и ролята на Франция и Европа била да даде военно оборудване на Украйна и да приеме бежанци.
Льо Пен се обяви срещу даването на оръжия, но подкрепи политиката за подкрепа на Украйна и приемане на бежанци.
Макрон тук напомни на опонентката си, че тя е била сред първите политици, признали анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и че когато говори с Русия, тя говори с "банкера си". Льо Пен се защити с това, че е взела пари от руска банка, защото нито една френска не е искала да отпусне заем на партията ѝ. На аргумента ѝ, че е трябвало да заеме пари като милиони французи, настоящият президент контрира, че французите не търсят финансиране от Русия.
По въпроса за бъдещето на Европейския съюз Льо Пен вече не иска напускането му, а неговата промяна отвътре. Тя е на мнение, че Франция се проваля да защитава интересите си в сегашния формат на ЕС и планира да спре преговорите по търговски сделки, които нанасят "щети на френските производители и фермери".
Според Макрон нейната идея за "Европа на нациите" ще доведе до края на Евросъюза.
Сред другите спорни теми бяха пенсионната възраст, за която Макрон казва, че трябва да се увеличи от 62 на 65 години, докато Льо Пен иска да я запази, макар според президентът опонентката му може да обещава повече на пенсионерите, но не казва как ще плати за това.
И двамата кандидати са съгласни, че са необходими повече ядрени електроцентрали, макар да имат различни възгледи за климатичните промени.
