Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Франция избира президент: Този вот няма да е скучен

Всичко, което трябва да знаете за президентските избори във Франция и защо са важни те Снимка: Getty Images
Всичко, което трябва да знаете за президентските избори във Франция и защо са важни те

На 48 милиона французи с правото на глас има предстои да изберат следващия президент на страната си, който ще управлява Франция за период от 5 години. 

Първият тур на изборите е насрочен за 10 април и след преброяване на резултатите, първите двама ще се изправят един срещу друг на втори тур, който ще се проведе на 24 април. Спечелилият на втори тур ще встъпи в длъжност на 13 май.

Кандидатите са 12 - 8 мъже и 4 жени, като на тези избори за първи път в историята на Републиката, основана от Шарл дьо Гол през 1958 г., има толкова драматичен и нестабилен контекст преди началото на вота.

След две години на пандемия, енергийна криза, която Европа все още не е овладяла напълно, и продължаващ военен конфликт в Украйна французите трябва да решат дали ще дадат втори мандат на настоящия си лидер Еманюел Макрон, или ще променят курса по много радикален начин.

Изборите във Франция може да изглеждат маловажни на фона на случващото се в момента в света, но предвид факта, че тук говорим за втората най-голяма икономика в ЕС и един от центровете на власт, влияещ върху цялостната политика на Блока, вотът на французите неминуемо засяга цяла Европа. 

Кои са кандидатите?

Кандидатите, които събраха необходимите подписи 13 672 от лица на изборна длъжност и ги предоставиха на Конституционния съд, са 12. Те и се класират за изборната надпревара.

  • Натали Арто от партията Lutte ouvriere
  • Никола Дюпон-Енян от дясната партия Debout la France
  • Яник Жадо от зелената партия Europe Ecologie Les Verts
  • Ан Идалго от Социалистическата партия
  • Жан Ласал от партията Resiston
  • Марин Льо Пен от крайнодясната партия Rassemblement Nation
  • Еманюел Макрон от центристката партия La Republique en Marche
  • Жан-Люк Меланшон от радикалнолявата партия Union Populair
  • Валери Пекрес от консервативната партия Les Republicans
  • Филип Путу от партията Nouveau Parti Anticapitaliste
  • Фабиен Русел от комунистическата партия Parti Communiste Français
  • Ерик Земур от крайнодясната партия Reconquête

Какво показват анкетите?

От няколко месеца насам основните допитвания във Франция показват, че Еманюел Макрон почти сигурно ще отиде на втори тур, а срещу него ще се изправи крайнодясната Марин Льо Пен. До последния залп обаче нищо не е сигурно.

Според последното проучване на центъра за изследователски изследвания Cevipof, проведено между 10 и 14 март, гласовете се разпределят така:

  • Еманюел Макрон - 29%
  • Марин Льо Пен - 16%
  • Ерик Земур - 13%
  • Жан-Люк Меланшон - 12%
  • Валери Пекрес - 10,5%
  • Яник Жадо - 7%
  • Фабиен Русел - 4%
  • Ан Идалго - 2,5%
  • Жан Ласал - 2%
  • Никола Дюпон-Енян - 2%
  • Филип Путу - 1,5%
  • Натали Арто - 0,5%

При евентуален втори тур между Макрон и Льо Пен Cevipof предвижда победа за настоящия френски президент с разпределение на гласовете - 59% срещу 41% в полза на Еманюел Макрон. Ако прогнозите се окажат верни, разликата ще е по-малка в сравнение с изборите от 2017 г., като Макрон победи Льо Пен с 66% на 34%.

Снимка: Getty Images

Какви проблеми стоят пред Франция?

До нахлуването на Русия в Украйна, основните въпроси, които вълнуваха френското общество и се превръщаха в тема за дискусии между кандидат-президентите, бяха икономиката на страната и регулирането на потока от мигранти.

По първата тема Еманюел Макрон натрупа точки при своето управление, след като се справи с COVID-кризата и сведе нивото на безработица в страната до 7,4%, каквато беше и целта му, когато дойде на власт.

По въпроса с мигрантите обаче Макрон е критикуван от претендентите за Елисейския дворец.

Официалната статистика от 2020 г. показва, че във Франция живеят около 6,8 милиона емигранти. Най-многолюдната общност е на алжирците, следвани от мароканците и португалците, а прогнозите са за постоянен и стабилен ръст и през следващите години.

Затова и политиката по отношение на емигрантите беше в основата на кандидат-президентските кампании. До 24 февруари. С началото на руската инвазия в Украйна дебатите се ориентираха в посока Кремъл и НАТО.

Какво искат основните кандидати за бъдещето на Европа, НАТО и Русия?

Поне засега Берлин не дава знак, че Олаф Шолц ще заема лидерските позиции на Ангела Меркел в Европейския съюз, което означава, че позицията е отворена за френския президент. А редици анализатори и политически лидери виждат в настоящия държавен глава Еманюел Макрон подходящ водач за страните на Стария континент.

Макрон е поддръжник на общата европейска политика. Той неведнъж е заявявал, че има нужда от заздравяване на връзките между отделните страни-членки на Съюза чрез подобряване на стандарта за живот във всяка една от тях.

Пред Европейския парламент Макрон твърдо се застъпи и за разширяване на блока с приемане на държавите от Западните Балкани. А що се отнася до проблемите с Русия, НАТО и Украйна, той иска общ план за отбрана и синхронни преговори с Владимир Путин до разрешаване на кризата.

Той също така е един от основните радетели за това Европейският съюз да разполага със своя единна армия или поне общ военен проект, който да се грижи за сигуността на Общността. 

Снимка: Getty Images

Докато Макрон предлага по-тесни връзки между страните в ЕС, неговият опонент за Елисейския дворец - Ерик Земур не веднъж е изразявал силни симпатии към определени държави от Европа за сметка на откритата му неприязън към други.

По негово мнение от ЕС трябва да бъдат отстранени "черните овце" Полша и Унгария, а в редица интервюта пред Le Parisien и Le Figaro е подчертавал, че е готов да вдигне стена с границите на държави от Шенген, за да предпази Франция от мигрантите.

Седмици преди президентски избори Земур се обяви и за оттегляне на Франция от НАТО, а относно разширяването на ЕС в посока към Балканите, Земур коментира, че това няма да се случи с благословията на Париж, ако той ръководи страната.

Снимка: Getty Images

По тези въпроси третият основен претендент за президент на Франция - Марин Льо Пен е меко казано непостоянна. През 2017 г. тя стана популярна с твърдата си антиевропейска реторика, като се застъпваше за позицията, че Франция първо трябва да напусне еврозоната, а след това и ЕС.

Но на фона на шумното фиаско, наречено Брекзит, тя се отметна от тези изолационистки идеи под претекста, че това предложение е всяло страх в сънародниците ѝ.

Льо Пен продължава обаче да е на мнение, че Европейският съюз се нуждае от фундаментални промени в структурите си, като тя настоява за преосмислянето на общността в посока даване на повече независимост на отделните държави членки. 

По отношение на Русия Льо Пен редовно се застъпва за позицията, че Франция трябва да подобри връзките си с Москва и да е по-критична към САЩ и НАТО, особено по отношение на влиянието им в Източна Европа.

Льо Пен е и категорично против предложението на Еманюел Макрон за разрастване на отбранителните сили в ЕС с обща военна политика, а смята, че всяка държава трябва да запази независимостта си, като сама защитава границите си.

Що се отнася до разширяването на Съюза, Льо Пен защитава позицията, че с приемането на нови държави ЕС ще се превърне в огромен федерален алианс, което ще доведе до негативи за Западна Европа. Най-големият от които е приливът на емигранти.

Обобщено и Марин Льо Пен, и Ерик Земур радикално се различават в позициите си за бъдещето на Франция от настоящия президент Еманюел Макрон. И точно прави изборите интересни. До 24 април, когато новият стопанин на Елисейския дворец ще е ясен. 

Според експертите поне към момента е малко вероятно някой да успее да вземе втория мандат на Макрон от ръцете му, но това не означава, че френският президент е изправен пред лесна победа. 

За времето на първия си мандат той мина през множество сътресения, включително протестите на "Жълтите жилетки" срещу обявените от него промени в трудовото законодателство, които трябваше да дадат повече свобода на работодателите. 

Така че с интерес ще очакваме първо 10 април, а след това и 24 април, за да видим кой ще е човекът, който ще определя политиката на Франция, а и на Европейския съюз през следващите четири години. 

   

Най-четените