Руският президент Владимир Путин подписа укази за признаване на Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) в понеделник на церемония, проведена по държавната телевизия.
По-рано през деня ръководителите на самопровъзгласилите се проруски републики поискаха от лидера на Кремъл да признае тяхната независимост и суверенитет.
Членовете на Съвета за сигурност на Путин подкрепиха инициативата на среща, която се проведе в същия ден.
Путин вече е провел телефонни разговори с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, за да обяви пред тях намерението си.
Той е информирал двамата европейски лидери за резултатите от разширеното заседание на Съвета за сигурност на Русия. Там е била обсъдена текущата ситуация около Донбас в контекста на поставения от Държавната дума въпрос за признаване независимостта на двете самообявили се републики.
От ръководствата на ДНР и ЛНР е постъпил в понеделник призив за признаването на техния суверенитет заради "военната агресия" на украинските власти. На тази база президентът на Русия е заявил, че възнамерява в скоро време да подпише съответния указ.
Впоследствие Путин отправи телевизионно обръщение през руския "Первий канал" към руснаците в Русия и Украйна.
Той започна своята реч, обръщайки поглед върху историята, и коментира защо от негова гледна точка Украйна просто не е държава.
"Украйна не е съседна наша страна, а е неотделима част от нашата история, там са нашите близки и приятели. За да обясним действията на Русия и целите, които си поставяме, трябва да кажа няколко важни думи: Съвременна Украйна бе създадена изцяло от Русия. Сталин присъедини СССР и ѝ даде някои земи, по-рано принадлежали на Румъния и Полша. През 1954 г- Хрушчов също ѝ подари допълнителни земи. Така се сформира територията на съвременната Украйна", заяви президентът на Русия.
Путин коментира, че въпреки болшевишките според него корени на съседната държава, сега там са съборили паметника на "нейният създател и архитект" Владимир Илич Ленин и наричат тези процеси "декомунизация".
"Различни националистически движения в Украйна си приписват "завоюването на независимост". Разпадът на историческа Русия, обединена в СССР, тежи на тяхната съвест", коментира Путин.
Според него новите независими държави е трябвало да се откажат от исканията си за членства в различни организации зад граница. но въпреки това "Русия винаги е сътрудничила с Украйна и е уважавала нейния интерес".
"Нашият народ призна геополитическата реалност, станала след разпада на СССР. Още от момента на обявяване на независимост на Украйна, Русия винаги ѝ е помагала. По експертни оценки обемите на ежегодните кредити, които Русия е давала на Украйна от 1991 г. до 2013 г., са в размер на 250 милиарда долара. 100 милиарда долара е дала Русия на Украйна по други линии от 1991 г. насам", каза още той.
Путин изтъкна, че през 2011 г. двустранните икономически отношения между Русия и Украйна са били в размер на 50 млрд. долара - много повече отколкото търговията ѝ с ЕС преди пандемията.
"Вместо партньорство, Украйна започна да проявява безцеремонен характер. В Киев се опитаха дори да използват диалога с Русия като шантаж към Запада. С това украинските власти започнаха да трупат позитиви за себе си с абсолютно отрицание на всичко руско. Национализмът взе ръст, и украинците забравиха колко много им е помагала Русия", коментира още руският президент.
Той заяви, че още през 1991 г. Киев е започнал да преследва чужди политически интереси, които са започнали да стават интереси на управляващите, но не и на обикновения народ.
"Интересите се състояха в това да оказват услуги на геополитическите врагове на Русия, вместо да правят живота на хората по-добър. Започна борба с различни олигархически кланове, корупцията придоби особен характер - тя разяде украинското правителство. Именно тя доведе до преврат през 2014 г.", допълни Путин.
Той обвини САЩ в това, че е превеждала по банкови сметки над 1 милион долара дневно на участници в протестите.
"Майданът не върна демокрацията в Украйна, а напротив - доведе ситуацията там до задънен изход. Украйна е в остра криза - през 2019 г. почти 6 милиона украинци - около 15% от цялото население, са били принудени да търсят хляб извън пределите на страната. През 2020 г. в условията на пандемията над 6000 лекари са напуснали страната, за да работят в чужбина", каза още Путин.
Според него ситуацията в Донбас е придобила вече "критичен характер".
Той допълни за пореден път, че НАТО и Западът са отказали да отбележат притесненията на Русия за сигурността ѝ, като според него също така привличането на Украйна към Алианса увеличава много риска от "внезапна атака" срещу страната.
Така Владимир Путин нареди на парламента да признае двата сепаратистки региона и да ратифицира договорите за приятелство.
"Смятам за необходимо да се вземе дълго закъсняло решение: незабавно да се признаят независимостта и суверенитета на Донецката народна република и Луганската народна република", заяви още руският президент.
"Моля Федералното събрание на Руската федерация да подкрепи това решение и след това да ратифицира договорите за приятелство и взаимопомощ с двете републики. Тези два документа ще бъдат подготвени и подписани в най-близко бъдеще. И от тези, които иззеха и задържаме властта в Киев, настояваме за незабавно прекратяване на военните действия. В противен случай цялата отговорност за евентуалното продължаване на кръвопролитието ще бъде изцяло на съвестта на режима, управляващ на територията на Украйна", коментира още Путин.
"Обявявайки решенията, взети днес, аз съм уверен в подкрепата на гражданите на Русия и всички патриотични сили на страната. Благодаря за вниманието", завърши обръщението си той.
Междувременно от Европа последва бърза реакция на заявеното намерение на Путин да признае ДНР и ЛНР.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел обяви на специална пресконференция след днешното заседание на европейските външни министри в Брюксел, че ЕС е готов да наложи санкции на Русия не само при ново нахлуване в Украйна, но и при признаване от Москва на независимост на Донецк и Луганск.
При подобна стъпка ще предложа на министрите от ЕС да одобрят санкциите, изготвени от Европейската комисия, обясни еврокомисарят.
Борел добави, че санкциите ще засегнат и Беларус, ако от територията на тази страна или с нейно участие бъдат предприети действия срещу Украйна.
Беларус губи суверенитет с приемането на руски войски, под въпрос е неядреният статут на тази страна, каза още той.
