Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Русия привиква медиите, нарочени за "чуждестранни агенти"

Хватката на Кремъл върху неудобни и опозиционно настроени хора и организации се затяга на фона на мегадело за шпионаж срещу бивша бизнесдама обвинена в шпионаж за чужда държава Снимка: БГНЕС
Хватката на Кремъл върху неудобни и опозиционно настроени хора и организации се затяга на фона на мегадело за шпионаж срещу бивша бизнесдама обвинена в шпионаж за чужда държава

Русия прави нова крачка към това да огранич това, което нарича "чуждо влияние" и "чуждестранни агенти". Във вторник в Кремъл са били привикани представители на медии, нарочени за проводници на чужди интереси, за да бъдат уведомени, че ще им бъдат наложени санкции заради нарушаване на ограниченията, предава АФП, цитирайки съобщение на държавния надзорен орган за комуникациите "Роскомнадзор".

В съобщението се казва, че групи хора или отделни лица, посочени като чуждестранни агенти, трябва да се регистрират в министерството на правосъдието, а след това да обозначават публикациите си, провеждащи съответните външни влияния, или ще бъдат обект на глоби.

От "Роскомнадзор" подчертават, че чуждестранните медии в Русия, както и тези "действащи като чуждестранен агент", разпространяват своите материали "без подходящо етикетиране", създавайки среда за дезинформация.

"В същото време руските медии, работещи в чужбина, се съобразяват с всички съществуващи местни закони, приложими за чуждестранни агенти, въпреки че не са съгласни с някои от техните разпоредби", изтъкват от "Роскомнадзор".

Засега не става ясно кои точно медии попадат в този списък, нито с какво точно са нарушили ограниченията на руския медиен регулатор. Това, което се разбира, е, че онези, които все пак са влезли в нарушение, ще бъдат глобени между 50 хил. и 500 хил. рубли (6750 долара и 675 долара) в зависимост от нарушенията.

Засега се знаят няколко медии, които Кремъл определя като чужди агенти. Това са финансираните от САЩ Радио "Свобода"/Радио "Свободна Европа' и "Гласът на Америка".

От 2017 г. насам в Русия беше прокаран закон, позволяващ чужди медии да бъдат етикирани като чуждестранни агенти, като това действие беше отговор на обвиненията в САЩ и Западна Европа спрямо финансираната от Кремъл англоезична телевизия RT.

Законодателството, позволяващо на властите да определят организации с този термин, първоначално беше прието през 2012 г., като беше насочено срещу неправителствени организации (НПО) и беше използвано масово срещу правата и природозащитни организации.

Преди това терминът "чуждестранен агент" се активно по време на епохата на СССР и по-специално по време на Судената война, когато неудобни лица биват обвинявани, че са платени от Запада и действат под команда на външни кукловоди.

През декември 2020 г. Държавната Дума още веднъж разшири обхвата на закона, позволявайки това определение да бъде поставяно и на физически лица. С промените също така бяха увеличени и потенциалните наказания за неспазване на неговите разпоредби, с възможни присъди до 5 години затвор.

Критиците казват, че новото законодателство има за цел допълнително да репресира несъгласните преди парламентарните избори догодина.

В понеделник Русия посочи първите лица съгласно разширения законопроект: трима местни журналисти, художник-активист от Санкт Петербург, както и един от най-известните активисти за защита на правата в страната - Лев Пономарев. Ден по-късно руските власти определиха за чуждестранен агент и известната организация за защита правата на жените Насилию.нет.

Междувременно във вторник съдът в Москва осъди за шпионаж в полза на чужда държава и Карина Цуркан, която бе в ръководството на руската електрическа компания Интер РАО.

Според съда тя е предала на молдовското разузнаване през 2015 г. документи, съдържащи подробности за руските енергийни доставки за Украйна, включително за сепаратистките територии, намиращи се извън контрола на Киев.

Процесът срещу 46-годишната Цуркан, която е руска гражданка, родена в Молдова, се състоя при закрити врата. Състав на съда я осъди на 15 години затвор, а нейно имущество на стойност 656 млн рубли (около 7,3 млн евро) беше конфискувано в полза на федералния бюджет.

Самата тя отрича всички обвинения срещу себе си, като твърди, че те са били "скалъпени" с цел да бъде несправедливо отстранена от печелившата компания.

Зад нея застанаха и редица руски правозащитни организации, които отбелязаха, че в последните няколко години в Русия значително са зачестили процесите за шпионаж и държавна измяна.

Според правозащитната организация "Мемориал" Карина Цуркан е "политически затворник", а процесът срещу нея има скрита цел - "да поддържа идеята за Русия като крепост, обсъдена от врагове".

"Аферата Цуркан е пряко свързана с военните действия в Източна Украйна", където местните сепаратисти, подкрепяни от Москва от 2014 г. водят борба за отцепване от Украйна, коментират още от "Мемориал".

Адвокатът на Цуркан каза пред руски медии, че неговата подзащитна смята да обжалва присъдата.

Най-четените