Представете си следната ситуация – решавате, че ще отскочите за почивните дни от София до Пловдив. Шофирате до Цариградско шосе, но в края му се озовавате в обичайното задръстване. Но това не е проблем!
Отбивате, търсите достатъчно широко място и паркирате. Закачате на автомобила си не какво да е, а крила, след което се качвате отново и политате към града под тепетата над всички онези, които изнервено си свирят с клаксоните и чакат да се измъкнат от тапата.
Звучи като идея от анимационен филм, но е факт, че опити в тази насока са правени и продължават да се правят. А един от пионерите в съчетаването на автомобил със самолет е американецът Уолдо Уотърман.
Още преди 80 години той проектира своя аеробил – машина, с която всеки да може да се движи както по въздух, така и по обикновен асфалтов път.
Историята започва дори по-рано - през 1911 г., когато пионерът авиатор Глен Къртис казва пред Уотърман колко хубаво би било, ако можел да кара своя самолет-амфибия не само във вода и на писта. Това вдъхновява Уотърман и той започва да мисли в една смела насока – самолет без опашка, който може да се движи по пътищата като обикновена кола.
Още през 1932-а той създава и дори прави тестови полет на първата си подобна машина. Наблюдатели й лепват прякора „Whatsit” (Какво е), защото са объркани от необичайната конфигурация на машината.
Две години по-късно, през 1934-а, Бюрото за въздушна търговия обявява конкурс за създаването на лек, евтин и лесен за управление самолет. Целта е да се измайстори машина, която да струва не повече от 700 долара – цена, която дори по това време е считана за невъзможно ниска. Въпреки това към конкурса има интерес, включително и от Уотърман.
Той адаптира своя „Whatsit” проект по такъв начин, че да отговори на изискванията на Бюрото. Така се стига до прототипът „Arrowplane”, който е много по-стабилен, двуместен е, крилете са над фюзелажа (тялото на самолета), а движението и кацането се извършват чрез колесник с три колелета. Неговият „Waterman Arrowplane” е достатъчно добър, че да е една от двете машини, които получават награда в конкурса на Бюрото.
“Arrowplane” обаче не е можел да се движи по конвенционални пътища. Въпреки това той е бил сериозна стъпка напред към постигането на крайната цел на Уотърман – самолет и автомобил в едно.
Успехът на конкурса още повече нахъсва конструктора. Той основава собствена компания - „Waterman Arrowplane Corporation” в Санта Моника, Калифорния. Започва да работи по версия на самолета си, която да може да се движи по пътища и която трябва да носи името “Arrowbile”.
Тази негова идея изисква разработката на скоростна кутия, която да може да управлява витлото на самолета при полет, както и задните гуми при движение на път. Освен това новата машина трябва да отговаря на изискванията както на Бюрото за въздушна търговия, така и на щатските автомобилни администрации.
За да постигне това Уотърман използва колкото се може повече стандарти автомобилни части. Управлението във въздуха става чрез щурвал, който реално се явява и волан на земята. За да може самолетът да се ползва на обикновен път и да се движи редом с останалите коли, неговите криле могат да се свалят.
Идеята е следната – летите от точка A до точка B. Кацате, сваляте крилете, качвате се отново и потегляте по традиционния път заедно с останалите автомобили. Когато достигнете следващата си дестинация, отново слагате крилете и политате.
Уотърман провежда първия тестов полет с „Arrowbile” на 21 февруари 1937 г. Открива, че машината е лесна за управление и няма проблеми при летенето. В същото време обаче цената й от 3 000 долара е много висока.
Изобретението на Уотърман все пак е регистрирано в Калифорния, но не като самолет или автомобил, а като мотоциклет. Автомобилната компания „Studebaker”, имаща желание да рекламира своите двигатели, купува компанията на изобретателя и поръчва пет летателни апарата. Първите 3 са завършени и получават сертификати за полети от Санта Моника до Кливлънд, Охайо, през септември 1937 г., за да присъстват на Националните въздушни състезания.
Първият аеробил е сериозно повреден след принудително кацане в Аризона. Следващите обаче – аеробили 2 и 3, правят зрелищни демонстрации. Компанията обаче трябва да затвори врати още през следващата 1938 г. заради заболяване на Уотърман. Две години по-късно той отново е здрав и готов за подвизи – закупува аеробил номер 4 и двигател от „Studebaker”и продължава с разработките си.
Интерес проявява и друга компания от това време, но тогава се стига до намесата на САЩ във Втората световна война. След края на конфликта интересът към летящите коли вече го няма – светът има да се справя с много по-сериозни проблеми.
Към края на 40-те години Уотърман събира всички части на незавършения „Arrowbile” номер 6, до които успява да се добере, и отново продължава работата си. Създава подобрена версия, която получава името „Аеробил“ #6 (Aerobil).
Фюзелажът е със стоманена конструкция, покрита от алуминиеви панели. В него се побират пилот, стоящ на предната седалка, и двама пътници на пейката зад него като всички се качват от единствената врата, намираща се от дясната страна на машината. Уотърман проектира крилете по такъв начин, че да могат да се свалят като едно цяло, а не като две отделни части както е при „Arrowbile”.
„Конвертирането“ на самолета в автомобил и обратно е сходно като това на предната машина. Рекламите, че всичко става за 3 минути обаче са силно преувеличени.
През 1957 г. машината получава регистрационен номер като самолет в експерименталната категория. Дотогава обаче интересът към подобна машина се е изпарил напълно, което може би обяснява и защо 50 години по-късно все още не можем да полетим направо от булеварда и да избегнем задръстванията и излишното обикаляне.
Същевременно обаче идеята за самолет, който се превръща в автомобил и обратното, не умира. През следващите десетилетия има и други подобни проекти. Един от най-популярните е на словашка компания и носи името Aeromobil. Идеята зад него в голяма степен е същата като тази на Уотърман.
Разработката му тече от началото на 90-те досега, като словашкият аеромобил има много по-футуристичен дизайн и неговата идея е да бъде продукт за "заможните купувачи на суперколи и ентусиасти в областта на летенето".
Те едва ли ще го ползват, за да се измъкнат от задръстванията в София, но самата концепция за кола, която може да лети, сякаш е достатъчно вълнуваща, че да не се отказваме от нея вече цяло столетие.
