Опиумните години, които светът изличи насила

Живеем в епохата на бързите технологии - съответно и на бързите дроги. Но не винаги "вдигащите" наркотици, към които днес прибягват хората, когато искат да се забавляват, са били на мода.

Само преди около 100-150 години една от най-широко употребяваните дроги в света, е бил чистият опиум, на основата на който по-късно са създадени както морфинът, така и хероинът. Наричан "цъфтящо растение на радостта", "кафявата фея" ("fée brune" на френски) и "среднощно масло" и пушен по особено атрактивен начин, опиумът в чистия си вид днес е почти забравен.

Викторианската форма на употреба на дрогата се нарича "чънду" и е изключително рядка в съвременния свят. Хората, които знаят как се пуши с опиумна лула, лампа, чаша и още куп красиви джаджи, са практически много малко, дори и в родината на опиумното пушене - Китай, както и във Виетнам, Лаос и Камбоджа - страните, които някога са изнасяли "маджун" за Европа.

Причината модерният свят да забрави за наркотика, който днес е останал само в легендите, книгите от края на 19 век и много рядко във филмите - е, че през 20-те години на XX век правителствата поемат на истинска война срещу пушенето на опиум под предлога, че той съсипва обществото.

Друга причина обаче, за която практически не се говори е, че именно тогава Bayer пуска в производство токсичното химично производно на опиума - хероина, а друго производно - морфинът, който е 10 пъти по-силен от опиума, влиза в употреба в медицината.

В следствие на корпоративни и държавни интереси пушенето на опиум се превръща в абсолютно табу, опиумните квартири, които в продължение на няколко десетилетия заемат значимо място в ъндърграунда на десетки големи градове по света - са затворени, а предметите от времето днес са обект единствено на рядка колекционерска страст.

Един от съвременните колекционери - Стивън Мартин, който е и консултант на сериала "Престъпна империя" на HBO, разказва пред Collectors Weekly своята изключително интересна история.

Той признава, че от колекционер на красиви антични предмети за пушене на опиум, постепенно се пристрастява към пушенето, което го докарва до опасно състояние.

Мартин, който с удивление установява, че за пушенето на опиум днес практически не съществува съвременна информация, решава да напише две книги: "The Art of Opium Antiques", през 2007-ма, в която описва колекционерската си страст към предметите за пушене и "Opium Fiend: A 21st Century Slave to a 19th Century Addiction" през 2012-та, в която разказва какво е да си опиумен наркоман през 21 век.

Когато решава да опита емпирично как точно се използват всички тези предмети, които колекционира, животът на Мартин се превръща в истински филм.

Журналист и писател по професия, през 2001-ва той заминава за Лаос, където по това време са единствените две останали легални "опиумни квартири" в света. Там се пуши по традиционния китайски начин - с лула, която е създадена да всмуква наркотика и запалена лампа, която го разтапя.

След няколко години и тези обществени квартири ще бъдат затворени, за да останат само няколко души специалисти в света, които да разказват за традицията.

По-късно Мартин създава, заедно със свой приятел, също колекционер на антики, собствена "опиумна квартира" в Югоизточна Азия по подобие на онези, съществували някога. По това време той пуши един път на месец и не се смята за закачен.

"Опиумът е много особена дрога. С модерните наркотици опитваш само веднъж и след това си закачен до живот. При пушене опиумът действа точно обратното. Трябват ти години и години, за да се закачиш".

И друго отличава опиума от съвременните дроги, при които смъртта обикновено се случва в следствие на предозиране. Интересното е, че при "чънду" можеш да умреш не от свръхдоза, а от абстиненция в следствие на липсата му.

Точно това се случва и с приятелка на Мартин - американката Роксана Браун, експерт по източна керамика, която живее в Банкок. Тя пуши опиум по традиционния начин всеки ден и успява да завлече Мартин.

При ежедневното пушене той не усеща как се превръща в крайно зависим и описва как става невъзможно в един момент да живееш без ритуала.

Всички опити да спре се провалят. В крайна сметка колекционерът на антики успява да се спаси, благодарение на посещението си в един будистки манастир в близост до Банкок, в който лекуват хора със зависимости. В продължение на пет дни той поема отвратителна на вкус отвара, която предизвиква повръщане, предизвиквайки симптомите на абстиненция, но в много по-интензивен вариант. Така тялото на Мартин е пречистено и той успява да приключи с опиумните експерименти.

Неговата приятелка обаче няма този късмет.

През пролетта на 2008-ма година тя заминава за САЩ по работа, но властите я хващат заради контрабанда на антики. Те я арестуват в петък. В сряда сутринта полицията намира Роксана мъртва в килията си. Тя умира от опиумна абстиненция - едно от най-страшните неща на света, по думите на Мартин, който, поради липсата на съвременни данни, има тази информация от старите книги.

По времето на възхода на пушенето на опиум, са създадени хиляди малки инструменти, които съпътстват приготовлението, пушенето и вдишването на опиума.

Тези неща днес са абсолютно забравени, като според Мартин не повече от 10 души в света се интересуват от колекционирането им. След кампаниите през 20 век много предмети са събирани и горени. Същото се отнася и за документи, книги и снимки.

На пушенето на опиум се гледа като на толкова лош навик, че много неща дори не са документирани, с малки изключения и колекционерът продължава да се учудва, че информацията му идва от книги, написани преди 1920 година.

Стивън Мартин смята, че опиумната мания никога вече няма да се върне на мода.

Основната причина е, че има твърде много предмети, които трябва да се използват за приготвянето на наркотика. Освен това няма начин да скриеш опиумна лула или лампа под якето си, така че е много трудно пушенето да остане скрито.

Друга причина за това е, че макар тонове опиум всяка година да излизат от полята на Афганистан и Бирма, практически всичко отива за производството на хероин. А когато няма суровина, никой не се сеща за "чънду".

Макови полета в Афганистан/ архив: Webcafe

Третата причина е, че пушенето на опиум изисква много време, място и специални умения.

Затова и някога са съществували "опиумните квартири", в които някои специално приготвя инструментите за пушене. Там можеш и да полегнеш, което е било желателно, тъй като понякога опиумът предизвиква гадене или световъртеж.

Вижте в галерията някои снимки и картини на пристрастени към опиума мъже и жени от края на 19 и началото на 20 век. Тези снимки обикалят интернет и днес предизвикват немалко почуда.

Снимки: Messy Nessy Chic, Collectors Weekly