Шегите за габровци и тяхната пестеливост, която граничи със скъперничество, са толкова познати, че не си заслужава да ги повтаряме отново. Чували сме ги поне по два пъти, само че колко от нас са се замисляли дали в хумора има и истина? Или поне зрънце точност?
Митът за стиснатия габровец в основата си е любопитен микс от народен хумор, психология, антропология и история.
Габрово има късмета да се развива изключително бурно по време на Възраждането, но подема се комбинира със сложно географско положение и по-суров климат. Градът е в подножието на Стара планина и не се радва нито на плодородието на Юга, нито на връзките по вода на дунавските градове.
"Земята им наоколо не е майка, а мащеха", пише в своя очерк за Габрово Вера Мутафчиева.
Това изгражда един специфичен дух на практичност, която лесно може да бъде сбъркана с прекомерна пестеливост. Мутафчиева го нарича "бога на труда".
Със същата практичност обаче се славят и държави като Ирланция, Швейцария, Шотландия и Нидерландия. Вицовете за стиснати шотландци сигурно са повече и от тези за габровците, не им отстъпват по количество и шегите за педантичните швейцарци и нидерландци, като заради последните го има и изразът "going Dutch".
В него е събрана есенцията на мирогледа им - делене на сметката до стотинка, внимателно обмисляне на разходите, прецизно пресмятане до последния цент.
Българската народопсихология - не само тази от Габрово - също е тясно обвързана със спестяване вместо dolce vita.
И до днес използваме изрази като "бели пари за черни дни" и "пари при пари отиват". В тях прозира разбирането, че ключът към благополучието е в спестяването, дори и околните да го възприемат като скъперничество. Особено в неплодородни региони като Габрово например.
В националното самосъзнание градът първоначално е образец за предприемчивост и несравним търговски дух. Габрово се прочува като "българския Манчестър" заради занаятчиите и търговците си.
Още преди Освобождението там процъфтяват ковачите, абаджиите, кожарите и тъкачите, а с тях и търговията на стоката им. през 1835 г. пък именно там е открито първото светско училище в България, което дава допълнителен тласък на града.
Любопитен факт е, че Вера Мутафчиева описва ситуация, при която в габровското семейство било нормално жената да е пръв съветник на мъжа си за финансите.
Докато в другите градове, по нейни думи, жената не подавала нос от вкъщи, габровецът виждал в съпругата си доверен човек, който няма да го подмами.
Габровката "не бърка в чекмеджето", щом мъжът ѝ обърне глава. Затова и не само до началото на XX век Габрово вече е сред най-богатите градове на България заради предприемчивите си граждани.
Именно тогава се зараждат и първите шеги на тема "стиснатите габровци". Първоначално те са съвсем незлобливи и по-скоро се опитват чрез хумор да опишат предприемчивостта на габровци.
Oт уста на уста започва да се предава точно вицът за котката с отрязана опашка, осакатена с цел да се пести ценната топлина в стаята.
През 60-те години на пазара излиза и първият сборник с вицове за Габрово, който налага образа на жителите му като пестеливи до крайности хора.
Книжката съдържа както съвсем добродушни шеги, така и по-остри бъзици, само че веднага става хит. Впоследствие сборникът е преиздаван и осъвременяван нееднократно, като последно това се случва през 2020 г., когато към него са добавени и модерни анекдоти за габровци, подходящи за XIX век.
Габрово далеч не се противопоставя на създадения образ, напротив - през 1972 г. врати отваря и Домът на хумора и сатирата.
И до днес жителите на града сами сътворяват бисери за себе си и се гордеят, че може и да не са стиснати до степен да слушат хорото от Севлиево, но са предприемачи до мозъка на костите си.
