Българският розов домат, казват, е в опасност. Европейският съюз през година-две му вдига мерника или поне така гласят социалните мрежи. И има хора, които не на шега се стряскат, най-малкото защото смятат, че розовият домат е на българската трапеза от прастари времена.
Доматите обаче се пръкват в Източна Европа сравнително късно - някъде в средата на XIX век.
По това време вкусният плод вече е неизменна част от италианската кухня и се среща в кулинарни книги от Неапол (от 1692 г.) и от Болоня (от 1702 г.). В тези книги се посочва, че испанците, които пътуват до Новия свят, учат европейците как да пържат зеленчуци с домати.
Колкото до розовия домат - той е селектиран за първи път в южните щати на САЩ и по-точно във фермите на менонитите.
Тези религиозни земеделци селектират едър сорт домати с бледочервен или по-скоро розов цвят и месеста сърцевина.
Въпреки че от този първообраз са създадени още десетки сортове розови домати, големината, формата, цветът и вътрешността им си остават сходни. Именно така познаваме розовите домати и в България.
Те обаче далеч не са изконни за нас - идват тук в края на XIX век и то от Цариград.
В османската столица се отглеждат както червени, така и розови сортове домати и те се споменават в османски рецептурник от 1844 г. Затова българин на име Александър Димов от Куртово Конаре, област Пловдив, решава да донесе семена от розовите домати и в родното си село.
Легендата гласи, че по дългия път Димов е успял да съхрани непокътнати ценните семена в гегата, с която се придвижвал.
Ето така, от Турция към Куртово Конаре, се придвижва розовият домат, който толкова обичаме.
В селото веднага започват да селектират домата така, че да е максимално издръжлив на местния климат. Както посочват от БТА, Куртово Конаре е мястото, на което са отгледани и първите фъстъци и червени чушки в България, така че не е чудно, че и розовият домат на българска почва тръгва оттам.
По подобен начин - от Цариград - розовите домати достигат и до Каспийското крайбрежие и се появява каспийският розов домат, който е изключително сходен с българския.
Комунизмът и колективизацията обаче едва не слагат край на вкусния плод. Въпреки че розовите домати са устойчиви на заболявания, те не дават търсената от властта изобилна реколта, която да се изнася към СССР.
По тази причина идва пренасочването към индустриални сортове домати, които пък нямат същите качества.
Розовият домат остава изцяло за домашно отглеждане и именно така бива съхранен като сорт, характерен и за нашата страна.
На тяхно място се настанява един наистина изобретен тук от Института по зеленчукови култури сорт - домат "Идеал".
Той е с по-малки и яркочервени плодове и малко повече семки в сърцевината. Заедно с него се селектират и други сортове - "Български трапезен", "Николина", "Момино сърце", "Червен градински" и "Сияна".
С други думи - все сортове червени домати, а не розови, макар и при правилно отглеждане да са също толкова вкусни.
Те обаче изместват сортове като "Розов дар", "Розова магия", "Роза лукс" и "Розов градински". Колкото до друг познат ни великолепен сорт - "Биволско сърце" - той не е български, а полски.
С промените след 1989 г. и особено с идването на новия век и новите технологии за земеделие розовият домат в България постепенно се възражда. По пазарите и супермаркетите се завръщат "Розова магия" и едрите розови домати, а с вноса на европейски семена имаме и изцяло нови за страната сортове като "Мами пинк".
В специализираните магазини за сортови семена всеки любител може да си закупи и семена за "Розов дар", "Роза лукс", "Розов гигант" и други.
Розовият домат, разбира се, не е заплашен от Европейския съюз, но все пак е застрашен вид - заради климатичните промени.
Високите температури са благоприятни за развъждането на молци и гъсеници, които нападат още неузрелите плодове. Както посочват от Euractiv, тези вредители могат да унищожат над 99% от реколтата от розови домати, които са особено уязвими на тях.
Розовият домат има фина кожа, която лесно се поддава на атаките на насекоми и гъсеници и веднъж нападнат, плодът бързо загнива.
Затова запазването му действително ще изисква упоритост и усилия, ако искаме да се радваме на розовите домати и занапред. От Куртово Конаре, където от 10 години насам има фестивал на розовия домат и червената чушка, ще потвърдят, че трудът си заслужава.
