През 60-те години на миналия век стремежът далеч не е само към "мирния атом". Студената война води до гореща надпревара в ядреното въоръжаване, в която се включват както СССР и САЩ, така и редица европейски държави.
Сред тях е и Франция, твърдо решена да се сдобие с ядрен арсенал с доказано унищожителна мощ. За целта провежда точно 193 тестови детонации на ядрени бомби, като уловката е, че нито един от тестовете не е на територията на континентална Франция.
В периода от 1966 до 1996 г. Париж използва земите на Френска Полинезия за опитите си с атомни бомби.
"В продължение на 30 години бяхме опитните мишки на Франция", заявява за "Дойче Веле" Хинамуера Морган-Крос, млада депутатка от архипелага в Тихия океан.
Тя е и член на международна неправителствена организация за превенция на ядрената война, защото знае от първа ръка какви последици може да има ядреното замърсяване.
Морган-Крос признава, че на жителите на Френска Полинезия е предоставена напълно фалшива информация за типа на атомните бомби, които ще се тестват.
Тогавашният френски президент Шарл дьо Гол заявява, че оръжията са "зелени и изключително чисти".
Той обяснява, че бомбите са далеч по-безопасни от тези, които са хвърлени над Хирошима и Нагазаки и с този довод местното население нито е предупреждавано за детонациите, нито е евакуирано.
Последиците от ядрените тестове не се разгръщат веднага за полинезийците и някои от тях се забелязват едва след няколко поколения.
През 80-те години на XX век във Френска Полинезия вече има цели семейства, страдащи от ракови заболявания. Морган-Крос не прави изключение - тя е диагностицирана с левкемия през 2013 г., като по-рано нейните майка, лели и сестри също чуват диагнозата "рак" - на щитовидната жлеза или на гърдата.
Бившият президент на Френска Полинезия - Оскар Темару - заявява пред "Си Ен Ен", че опасността от ядрените тестове така и не е разяснена на полинезийците.
Темару добавя, че в учебниците на островите се изучава историята на опитите с атомни бомби, но никъде не се посочва каква цена са заплатили местните жители.
Той уточнява, че част от жителите на архипелага дори не свързват раковите си заболявания с френските ядрени оръжия, толкова старателно са крити заплахите от тях.
За Морган-Крос обаче е било въпрос на минути да "сглоби пъзела" и да свърже наученото в училище със своята левкемия и рака при роднините си.
"Преди това си мислехме, че вината е в нас. Че имаме лоши гени", споделя полинезийката.
Въпреки че през 1996 г. Париж окончателно прекратява ядрените опити, Франция така и не се извинява официално на Френска Полинезия. Нито пък плаща необходимите компенсации за вредите, причинени от тестовете.
Кратко признание за стореното идва през 2021 г. при посещение на Еманюел Макрон, който казва, че тестовете са били толкова смели, защото не са били на континентална територия.
Затова Морган-Крос и нейни колеги от полинезийския парламент непрекъснато изнасят речи на заседанията на ООН, като подчертават опасностите, които ядрените оръжия крият. Те настояват не само за разоръжаване и компенсации, а и за още по-подробни проучвания за вредата от радиацията върху човешкия организъм.
"Ако не говорим за ядрената история на Полинезия, ако не я признаем, сме обречени да я повторим", посочва бившият полинезийски президент Темару.
