Когато американецът Джонатан Полард е осъден за шпионаж, той става първият таен агент, който отива в затвора заради кражба на секретна информация от съюзническа държава.
При това не коя и да е, а САЩ. Всъщност откраднатата информация е толкова деликатна, че пълният списък с файлове е строго секретен и дори не е възможно да се оповести напълно за какво става въпрос.
Цялата история става повод за разрив в отношенията на САЩ и Израел. Именно официални лица на втората са ръководили операцията по шпиониране на ключов съюзник, а премиерът Шимон Перес е принуден да поднася официални извинения и в крайна сметка закрива напълно агенцията, отговорна за всичко.
Инициативата обаче не тръгва от Израел, а от един най-обикновен анализатор, имал навика да се хвали с напълно измислени истории за себе си.
Всъщност точно това е едно от нещата, с които е запомнен Полард от колегите си в Станфордския университет, където завършва политически науки. Там бъдещият шпионин си измислял различни истории, с които да впечатли приятелите си, включително такива, че има израелско гражданство и даже е с ранг на висш офицер в Мосад.
Обичал да твърди и че баща му е агент на ЦРУ, изтеглен от Чехословакия по време на Пражката пролет, след като е разкрит. Всъщност в реалността Полард-старши бил уважаван учен микробиолог. За Джонатан обаче подобни факти не са особено важни.
Той е с еврейски произход по бащина и майчина линия, и от рано е възпитан с чувство за дълбока еврейска идентичност и отдаденост към ционизма. Това е нещо, което ще изиграе важна роля по-нататък в живота му.
Веднага, след като завършва образованието си, кандидатства за работа в ЦРУ, но е отхвърлен, тъй като се проваля на детектор на лъжата по въпроси за системна употреба на наркотици в предишните няколко години.
Все пак успява да се уреди на работа във военното разузнаване на флота, където никак не му върви. Почти веднага след постъпването си разкрива информации относно военното аташе на Южна Африка в САЩ, а впоследствие се забърква в други скандали относно същата държава, които водят до това той на няколко пъти да бива прехвърлян в различни отдели.
Хващан е да лъже за различни неща, но някак си все успява да се измъкне, въпреки непрекъснатите знаци и дори препоръки от висши служители, че не е годен за работа с достъп до секретна информация.
В един от психологическите тестове на Полард заключението е, че той е "манипулативен грандоман, който понякога е несигурен какво е истина, преувеличено, въображаемо или откровена лъжа".
Въпреки това Полард не само продължава да има достъп до секретна информация, но даже е повишен до ниво "свръх секретно". На всичкото отгоре често получава похвали от преките си началници, след като успешно преминава тестове, които показват, че няма психични увреждания.
В същото време Полард все по-често недоволства от средата, в която работи. Според него много от колегите му са с открити антисемитски убеждения, а пък американското разузнаване укрива важна информация от своя ключов съюзник Израел.
Така през юни 1984 г. сам предлага услугите си на полковника от израелските ВВС Авием Села, който по това време следва докторантура в Ню Йорк. Двамата се срещат и Полард обяснява как американското разузнаване умишлено е ощетявало Израел при някои от кризите в Близкия Изток като не е предоставяло определени информации.
Села получава зелена светлина от своите командири и започва да работи с американеца. Само след няколко дни Полард започва да предоставя файлове и документи срещу заплащане в пари и ценности на стойност десетки хиляди долари. Цялата операция е под шапката на Лакам или Бюрото за научни отношения, което е с преки заслуги към израелската ядрена програма.
Срещу 1500 долара всеки месец (повече от 3800 долара в днешни пари) и диамантен годежен пръстен за новата си годеница, Полард се съгласява да предоставя на израелците американските данни за съседите на Израел и други враждебно настроени държави, заедно с всякаква информация за подкрепата, която те получават от Съветския съюз - най-вече по отношение на ядрената програма на Пакистан и развитието в региона на програми за биологично и химическо оръжие.
Друга тема от оперативен интерес са всякакви потенциални информации относно мръсни тайни на израелски политици, близки до САЩ, които биха могли да бъдат използвани в някакъв момент.
На всеки две седмици между януари и ноември 1985 г. Полард носи големи кутии с документи в апартамент във Вашингтон, където ги копира чрез специално направена високоскоростна копирна машина.
Пътуванията му са толкова чести, че в един момент шефовете на Полард стават подозрителни, тъй като той започна да изостава в работата си. Когато му е направена проверка се установява, че той обработва големи количества информация от Близкия изток, вместо от Северна Америка и Карибите, където всъщност трябва да е фокусирана дейността му.
Случаят е прехвърлен към ФБР и не след дълго става ясно какво се случва, след като шпионинът е следен и заснет как изнася строго секретни документи.
Полард също се усеща и опитва да потърси убежище в израелското посолство заедно с жена си, но на път за там е арестуван.
Процесът се превръща в шумен скандал, а докато той тече, прокурорите предоставят доказателства, че Полард е опитвал да продава информация на Южна Африка, както и през посредници на Пакистан. Тези обвинения не са доказани, но шпионинът прави пълни самопризнания, за това, което е предал на Израел, както и за документи, свързани с Китай, които предоставял на жена си за нейни бизнес начинания.
В крайна сметка и двамата са осъдени. Полард получава доживотна присъда с право на преразглеждане след 30 години, докато жена му е осъдена на 5 години затвор.
Смята се, че част от продадената информация отнасяща се до американски военни тайни, попада в съветски ръце, разменена срещу разрешаване на еврейска емиграция от СССР към Израел.
Самото правителство в Израел прави оценка на целия скандал и решава, че е най-добре да поеме вината, да поднесе извиненията си към американската държава и да представи всичко за нерегламентирана операция. В изкупителна жертва се превръща Лакaм, начело с директора си Рафи Ейтан, който отнася цялата вина.
В следващите години все пак Израел се опитва да измъкне Полард от затвора. Предоставя му гражданство, а през 1998 г. лично премиерът Бенямин Нетаняху прави опит за сделка с тогавашният американски президент Бил Клинтън. В следващите години се организира цяла кампания, водена от политици и неправителствени организации с цел помилване на шпионина.
Само че възможността за толкова скорошно освобождаване на Полард провокира остра реакция както сред републиканци, така и сред демократи.
Накрая Полард все пак е освободен през 2015 г. с 5-годишен изпитателен срок, който изтича през 2020 г.
Първото нещо, което прави, е да хване самолета за Израел, където е посрещнат като герой.
