По света не са много разузнавателните служби, които провокират интерес, интрига и даже малко мистика, колкото Мосад. Ефективността на израелското разузнаване е толкова известна, че с годините почти се е превърнала в синоним на нещо, което буди едновременно възхищение, респект и страх.
И няма как и да е по друг начин, при условие, че самото оцеляване на държавата Израел неведнъж е зависело именно от дейността на Мосад и нейните агенти.
А сред тях специално място има Ели Коен, който в продължение на години приема самоличността на богат бизнесмен и прониква сред най-високите ешелони на сирийското общество. Тази отдаденост го принуждава да живее двойнствен живот с различни самоличности и в крайна сметка му коства всичко.
Роден е в началото на 20-те години на миналия век в Египет в семейството на мизрахи евреи. Възпитан е като отдаден ционист и още като млад, няколко години след създаването на Израел през 1948 г., тайно подпомага египетски евреи да избягат в посока новата държава.
Така попада и в полезрението на Мосад. Произходът му на мизрахи - евреи, родом от Близкия Изток и Северна Африка, а не от Европа - отдадеността му към националната кауза, както и свободното владеене на арабски, английски и френски го правят идеален кандидат за тайните служби.
Получава бързо обучение, но така и не е назначен на активна длъжност. След Суецката криза е изгонен от египетските власти, тъй като става подозрителен и в крайна сметка се установява да живее в Тел Авив, където в продължение на няколко години работи като чиновник. Кандидатства за работа в Мосад, но е отхвърлен.
Едва през 1960 г. в контекста на нарастващото напрежение в региона е потърсен отново.
В онзи момент директорът на Мосад Меир Амит търси конкретен агент, който да бъде инфилтриран сред голямата сирийска диаспора в Аржентина. За целта му е необходим човек с външен вид на арабин, говорещ езика, който лесно може да се представи за сириец. Никой от наличните агенти няма нужните качества и се стига до досиетата на отхвърлените кандидатури, където името на Коен изпъква веднага.
Вербуван е и преминава 6-месечно обучение, след което става истински катса - действащ полеви агент на Мосад.
Веднага е изпратен в Буенос Айрес, където се представя за наскоро пристигналия в града богат бизнесмен Камал Амин Таабет. Коен е общителен тип с добро чувство за хумор, чар и харизма и това му помага лесно да създаде контакти и даже да завърже приятелства с дипломати от сирийското посолство.
Сред тях създава ясното впечатление, че има много пари и има желание да отдели голяма част от тях за партия БААС, която в онзи момент е незаконна в страната си, но малко по-късно поема пълния контрол след преврат.
Така Коен си осигурява вход към политиката. През 1962 г. заминава за Дамаск, носейки в джоба си писма от сирийските приятели, в които те дават гаранции, че е надежден и описват готовността му да бъде от полза за БААС. Сред тези приятели е и генерал Амин ал Хафез, който в Буенос Айрес е военно аташе, но след преврата става президент на Сирия.
Едва ли се е надявал на по-добро попадение.
Естествено освен с референтни писма, той отива в Дамаск и с ясно разработен план по какъв начин да създаде контакти с политици, военни и популярни обществени фигури. Започва да посещава най-актуалните кафенета и ресторанти в града, а скоро след пристигането си домът му става център на разточителни партита, посещавани от целия хайлайф.
На тях той винаги осигурява компанията на проститутки, както и неограничени количества алкохол, така че да предразположи гостите си към подходящи разговори.
Самият той често се преструва на пиян и окуражава тези около него да говорят за военни планове, докато в същото време се преструва, че не разбира нищо. Всичко обаче остава прилежно записано и изпращано към Тел Авив чрез таен радиопредавател или с пратки през Европа.
Особено важно се оказва личното му приятелство с президента Хафез. Благодарение на него Коен присъства на военни съвещания и даже се смята, че в един момент е бил близо до това да бъде назначен за заместник-министър на отбраната.
Даже получава достъп до укрепителната линия на Голанските възвишения, които тогава служат за граница с Израел, и съумява да придобие подробна представа за ключовия стратегически обект, изпращайки снимки и скици на укрепените позиции.
Според една от историите се направил на загрижен за сирийските войници, които нямали достатъчно сянка. Затова закупил дървета и наредил да бъдат засадени около всяка позиция, в която има войници. Впоследствие въпросните дървета стават цел за израелските военновъздушни сили по време на войната от 1967 г., а Голанските възвишения са превзети за часове.
Коен успява да се добере и до планове за отклоняване на течението на река Йордан, така че Израел да бъде лишен от важен воден ресурс. Предадената информация от мнимия бизнесмен обаче позволява на израелската армия да осуети намерението на сирийците.
Проблемите му се появяват, когато начело на сирийското разузнаване застава генерал Ахмед Суидани. Той дълго време подозира, че някъде около правителството има високопоставен шпионин и се заема със задачата да го разкрие.
В същото време не харесва и Коен, който в един момент започва да му се струва подозрителен. Самият шпионин често пъти действа безразсъдно и неколкократно е предупреждаван от началниците си да бъде внимателен и да не прави радио връзки твърде често или по едно и също време на денонощието.
Последното в крайна сметка се оказва фатално. Коен е засечен именно по радиосигналите с морзов код, които изпраща от дома си, като за целта Суидани е подпомогнат от съветски експерти и контраразузнавателно оборудване.
Тактиката им не е сложна. Наредено е пълно радиомълчание в цялата столица за определен период от време всяка вечер. В момента, когато се появява сигналът на Коен, той е локализиран, а Суидани лично води ареста му в самия момент, когато шпионинът изпраща съобщение.
Процесът е кратък и демонстративен. Ели Коен е осъден на смърт и публично обесен в центъра на Дамаск, а тялото му е оставено на показ.
Той става и една от причините за падението на Хафез. По-малко от година след това президентът е свален с преврат, воден от генерал Салах Джадид. Основна фигура сред превратаджиите е и тази на генерала от военновъздушните сили Хафез ал Асад, който няколко години по-късно сам ще оглави преврат и ще установи авторитарен режим задържал се до днес.
Колкото до Коен, той остава една от най-мразените личности в Арабския свят дълго време след смъртта си.
В Израел обаче той е почитан като национален герой, а историята му е екранизирана в сериала "Шпионинът" с участието на Саша Барън Коен.
