Идва онзи момент, в който сутрин очи тъмнеят, глава се люшка...
Защото преминаването към зимното часово време традиционно носи със себе си стрес за тялото и циркадния ритъм. Ставането по тъмно води до трудно събуждане и навлизане в делничните задължения и до чудене кой въобще е измислил подобно чудо.
Най-често идеята за смяната на времето се проследява до Бенджамин Франклин, само че корените на въртенето на часовниците с час напред и час назад не са точно там. Но по реда си...
Всичко започва, когато Франклин изпраща шеговито писмо до парижани и вестник Journal de Paris.
Цялото писмо, написано през 1784 г., е изтъкано от фина ирония. В него Франклин описва как предната вечер е бил на гости и парижките домакини извадили новата си газена лампа, която била невероятно изтънчена.
Оказва се обаче, че лампата харчи твърде много газ за светлината, която осигурява на стопаните си.
След това американецът, който междувременно се шегува, че обожава икономиите, пък се прехвърля на твърде ранното си събуждане в Париж в 6 сутринта, когато френската столица вече била облята в слънчева светлина.
Оттам се заражда идеята на любителя на икономиите за изместване на часовниците с час напред в шестте есенно-зимни месеца на годината. По негови изчисления, при това тоста точно разписани, смяната ще спести от свещи, газ за лампите и ще осигури повече слънчева светлина дори и в най-тъмните месеци.
Парижани, а и целият свят, долавят тънкия хумор на Бенджамин Франклин и не приема сериозно предложението му.
Както уточнява Институтът "Франклин" на сайта си, идеята, която се превръща в реалност, е на ентомолога от Нова Зеландия - Джордж Хъдсън. През 1895 г. той предлага да местим стрелките с два часа напред или два часа назад в зависимост от сезона.
Мотивите на Хъдсън са съвсем лични - той иска повече светлина през денонощието, за да събира насекоми за колекцията си.
Подобно хрумване се споменава и в трудовете на британеца Уилям Уилет и през 1916 г. в крайна сметка е изпробвано в Германия. Целта е същата, която Бенджамин Франклин на майтап споменава в писмото си - икономия на гориво в трудните времена на Първата световна война.
По оценки на Берлин от онзи период, смяната на времето би спестила 23,8 млн. долара тогавашни пари.
И така през 1918 г. голяма част от Европа плюс Съединените американски щати вече упражняват смяната на времето.
Оттогава насам са изпробвани различни варианти при смяна на времето.
И европейските страни, и САЩ са опитвали да преминат само на лятно часово време, но са намирали експеримента за неуспешен. Решението на Европейската комисия дали и докога ще продължаваме да въртим стрелките също се забави заради пандемията.
Може би е време за ново шеговито писмо, което да сложи край на тази мъка?
