Филмът "То: Част втора" получи смесени отзиви. Частично можете да обвините филмовия бизнес за това. Първата поява на Пениуайз, любимия зловещ клоун на целия свят, струваше на създателите си само 35 милиона долара, но отбеляза касов успех от 700 милиона долара и така стана един от най-печелившите филми на 2017 година.
Като резултат "Част втора" не просто получи зелена светлина - филмът имаше много по-голям бюджет - два пъти по-висок според режисьора Анди Мушети, с много по-мащабни маркетинг и реклама.
С всички тези допълнителни пари филмът стана... не нещо лошо, но все пак набор от добри индивидуални сцени, без зад тях да стои свързан разказ.
Не лош филм, който трудно може да бъде повече от сбор на отделните си части. Това е поне едно от обвиненията към продължението на филма по едноименния роман на Стивън Кинг.
Липсата на пари или поне ограничението на бюджета със сигурност изважда на преден план разказа. Изобилието им често води до това режисьорите да се фокусират върху харченето им за сметка на добрата история.
Но ако крайният продукт се окаже популярен, на кого му пука? На раменете си той може да изнесе цял франчайз. Ето защо големи студиа като Warner Bros искат да изхарчат купчини пари, за да направят продължение на хит.
Филмовата продукция очевидно е скъп и рискован бизнес със съкрушително големи авансови разходи без гаранция за възвръщаемост. Всеки нов филм е изстрел в тъмното.
Рискът е много по-малък, ако продукцията е част от вече наложил се франчайз, който води хората в киносалоните, независимо какво казва критиката. Попитайте акционерите от Disney. Беше необходим риск, за да се наложи филмовата вселена на Marvel, но тя в крайна сметка доказа, че наистина съществува златна гъска.
И тук може би си мислите: Няма ли проблем с "То: Част втора" в този случай? Не разреши ли ръководството на Warner на Мушети да ги простреля в крака?
Може да се каже, че хорър жанрът е задействал машината на франчайза - все пак в ужасите могат да се открият безброй такива примери, много преди вселената на Marvel да се появи сред идеите на Кевин Файги. Филмът на Мушети обаче прави нещо рядко срещано в този жанр.
Става дума за (спойлер!) това, че има финал. Категоричен финал. Следователно - не дава възможност за трети, още по-малко - за развиването на цял франчайз.
Но, о, неверници! Като за начало, който е чел 1400-те страници на романа на Стивън Кинг и е обърнал внимание на ролята, която играе Бен Ханском във финалната част, знае, че има потенциал за литературно продължение на историята, ако Стивън Кинг поиска. Какво ако Бен, да кажем, е пропуснал нещо в тунелите под Дери, фикционалния град, в който се развива действието?
Във филма нещата се развиват различно, но обяснение тук, ретроспекция там и готово - не е като да не е правено преди.
Много по-вероятно е да има предистория или дори серия от предистории за То, ако се вземат предвид годините, в които Пениуайз е вършал из улиците на Дери, преди намесата на Загубеняците.
Всичко зависи от печалбите.
В първия си уикенд на големия екран "То: Част втора" спечели 91 милиона долара в Северна Америка и още 94 милиона долара по света. Това е значително по-малко от появата на първата част на екран. Но резултатите изглеждат слаби единствено сравнени с предшественика. За филм, забранен за лица под 16-годишна възраст, това продължава да е сред най-добрите резултати на всички времена за премиерен уикенд. И всичко това при все, че е дълъг 169 минути, а реакциите на критиката бяха доста хладни. Затова финансовата част на начинанието изглежда обещаващо.
Forbes очаква касов успех от 450 млн. долара, което е напълно порядъчен резултат за филм на ужасите с възрастова рестрикция за категорията. Всяка стотинка нагоре от тази сума би направила завръщането на Пениуайз финансов императив, следователно - на практика сигурно.
