В политиката всичко е за добро.
Използвам мотото на "Злосторница: Втора част" (Wicked: For good) неслучайно. Като страстен меломан, отидох на кино с нагласата за цветен и забавен мюзикъл. Или поне така ме подготвиха социалните мрежи.
В рамките на една седмица си припявам всяка песен от саундтрака и внимателно преглеждам интервюта на Ариана Гранде, Синтия Ериво и Джонатан Бейли с надеждата да издадат някоя любопитна подробност за хода на сюжета.
Нищо от това обаче не можа да ме подготви за видяното на екрана.
Трейлър към филма вижте тук:
За два часа се наложи да забравя за любовта си към музиката и да разгледам сюжета през призмата на една деликатно завоалирана политическа симулация.
"1984" на Оруел, ама в розово.
Втората част на "Злосторница" следва втория акт на едноименното представление на "Бродуей". Тя пука розовия балон, в който ни затвори миналата година, и разгръща завесата към антиутопията, която в първия филм е само бегло загатната. С причина.
За тези, които не я познват, хитовата лента на Universal е адаптация на популярния мюзикъл от 2003 г., който от своя страна, е базиран на книгата на Грегъри Магуайър от 1995 г. - предистория на "Магьосникът от Оз"
Литературното произведение, сценичната версия, а вече и филма, дават повече контекст на филмовата класика с Джуди Гарланд от 1939 г. Вместо сюжета да проследява приключенията на Дороти, Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв, обръща фокуса на сюжета към антагониста - злата вещица от Запада, наречена с името Елфаба.
Връщам се на тезата си за политиката и може би най-влиятелното нейно проявление - пропагандата.
Не ни трябва политическо образование, за да знаем, че тя обича да си играе със символи. В "Злосторница" това е представено изключително ясно чрез използването на два цвята: розово и зелено, принадлежащи на две различни дами, асоциирани съответно с красотата и добротата (Глинда) и злото и разрухата (Елфаба).
Докато в първата част на мюзикала, главните герои бяха неразделни приятелки, които разрешаваха всеки проблем с песен, сега те навлизат в жестоката реалност на власт, смърт и борба за влияние.
Припомням, че първата част на филма завършва с вербуването на Елфаба (Синтия Ериво). Беше ѝ предложено да застане и да управлява Оз рамо до рамо с Магьосника (Джеф Голдблум). След като разбира, че той не е нищо повече от измамник, тя решава да отстоява истината и да обяви война на статуквото, което моментално я портретира като злодей.
В този случай, песента "Defying gravity" не е просто световен хит, а боен вик за свобода и съпротива.
Но в политиката, освен офицери, има и пешки.
Във втората част виждаме как винаги позитивната и амбициозна Глинда (Ариана Гранде) достига върха на своята мечтана популярност. Тя е "избрана" за публична фигура, която да вдъхва надежда сред гражданите, да поддържа утопията за един позитивен и жизнерадостен свят, докато в града е обявена награда за главата на приятелката ѝ.
В Оз вече няма приятелство, няма любов. Семействата са разделени от смърт и политически скандали и предателства.
Идеолог на този розово-зелен комунизъм е Мадам Морибъл (Мишел Йео), която смело бих провъзгласила за пиар на Оз. Жената, която контролира времето и мисълта и дори разплаква Ариана Гранде по време на снимките.
Малко се говори за нейния образ, а трябва. Тя е от онези, на пръв поглед второстепенни персонажи, които дърпат конците от сенките. Аз лично изпитвах някакво страхопочитание и безсилие всеки път, когато нейната фигура се появи на екрана.
В кадрите от музикалното изпълнение на песента на Елфаба "No good deed goes unpunished" открих друг символ - този път не политически, а библейски.
Показани са кадри как принц Фиеро (Джонатан Бейли), разпънат на кръст заради съпротивата си към режима на Оз и любовта си към отшелницата Елфаба. Не знам дали това е описано в книгата или е дело на режисьора Джон Чу, но определено провокира към размисъл.
Виждали сме много филмови адаптации на мюзикъли, но "Злосторница" е единственият случай, в който филм до такава степен се доближава до сценичното изкуство, че държи илюзията за интимното преживяване, характерно за театралния салон.
Всеки кадър е сниман все едно е представление на живо и всяка сцена носи различно послание.
Няма и помен от песните и танците, с които се забавлявахме през изминалата година. Музикалните партии в новия филм са по-минорни и по-емоционални, което позволява на зрителите да надникнат в интимния свят на двете героини, да разберат тяхната вътрешна борба.
Композиторът Стивън Щварц работи с Ариана Гранде и Синтия Ериво и по създаването на две нови песни - "The Girl in the Bubble" и "No Place Like Home", които ще бъдат основните претенденти за наградите "Грами" и "Оскар" за оригинална песен.
"Злосторница: Втора част" има силата да бъде пътеводител на хората на изкуството за света на политиката, но въпреки това остават притесненията, че резкият завой към по-сериозната тематика може да обърка хората пред големия екран.
Съществува риск много от зрителите, предимно децата, да не разберат всички послания, които филмът се опитва да предаде. А това може да е предизвикателство за представянето на лентата в боксофисите по света.
ОЦЕНКАТА НА "Злосторница: Част втора": 4 от 5 кафенца
••• Останалите филмови премиери за ноември вижте тук:
