"Сам на скалата": как изглежда вярата в невъзможното

„Благодарим ти Алекс Хонълд, че ни даваш смелост, че ни учиш как да вярваме в невъзможното и че ни вдъхновяваш. Този филм е за всички, които вярват в невъзможното."

С тези думи режисьорът Елизабет Чай Васарели и световноизвестният фотограф и планинар Джими Чин завършиха благодарствената си реч, след като „Сам на скалата" (Free Solo) спечели „Оскар" за най-добър документален филм. Думите им са право в десетката. Показаното в „Сам на скалата" звучи невъзможно не само преди да го гледате, но и след това.

Филмът е посветен на едно от най-големите постижения в скалното катерене в близките години. През юни 2017 г. катерачът Алекс Хонълд (тогава 31-годишен) осъществява първото фрий соло изкачване на скалата Ел Капитан в националния парк „Йосемити", САЩ. Тези 3 часа и 56 минути, в които катери 914-метровата отвесна скала, разчитайки само на собственото си тяло, са документирани от екипа на National Geographic, които застават зад документалния филм. Начело са партньорите в работата и в живота Джими Чин и Елизабет Чай Васарели. Те влизат с камерите си в живота на Алекс месеци преди изкачването и остават плътно до него и близките му, за да покажат как изглежда вярата в невъзможното отвътре.

Какво прави катерачът между медийните вълни, които предизвикват подвизите му, как живеят близките му, как живее самият той. Каква част от човешкото в човека отнема прословутата вяра в невъзможното, която от своя страна дава вяра на всички хора по света, разширява границите на силите ни, но всяка следваща крачка има потенциал да бъде фатална.

Васарели и Чин поставят камерите си на такива места, че да видим реалността, в която живее този необикновен мъж: буса му, който е оборудван само с най-необходимото (няма дори баня), леглото, което понякога дели с приятелката си, храната, която яде директно от тигана с пластмасова бъркалка вместо лъжица.

Чуваме историята и на близките на Алекс. В опит да се обясни една личност, която малцина можем да проумеем, във филма са включени и майката на Алекс, неговата приятелка, приятелите му катерачи. Виждаме дори медицински екип, който проверява дали функционира нормално нервната система на мъжа, който доброволно се подлага на смъртна опасност.

Най-ценното качество на наратива в „Сам на скалата" е това, че зрителят вижда отблизо какво се случва с катерача, когато не е на скалата - целия процес от хрумването на налудничавата идея, през изтощителните тренировки и плача на близките до пътя обратно надолу и началото на следващия подвиг.

Историята във филма е забележителна. Това обаче, което го изстрелва на челната позиция сред най-добрите документални филми на 2018 г., са техническото му оформление, музиката и заснемането. Операторите разполагат десетки камери около Ел Капитан, които да запечатат изкачването на Холънд.

Най-силни са кадрите, заснети с дрон. Те показват истинското измерение на рекорда - пукнатитните в скалите, карате скока, гладката като стъкло гранитена скала, върху която Алекс трябва да се задържи. Зрителят забравя за откровено нечовешкия аспект на всичко това, и остава зашеметен от току-що видяното и преживяното.

„Сам на скалата" е труден и в известен смисъл тъжен филм. Напълно възможно е, предвид склонността на човек да категоризира и лепи етикети, циничното и възвишеното да са в постоянен конфликт в тези 1 час и 40 минути. От позицията на удобния диван вкъщи или седалката в киносалона не можем да си представим болката за всички хора около Алекс и неговите събратя по призвание, още по-малко - природата на импулса му.

Мнозина жертват спокойствието си и бъдещето си в името на нечие лично щастие. Онова, което е неразбираемо, е липсата на страх от смъртта при хора като Алекс. Именно в това може да бъде открит трагедийният елемент във филма - мащабът на начинанието му изисква усилия и настройка, които за обикновен човек са трудни за разбиране и осмисляне.

„Сам на скалата" се гледа най-добре, когато се постараем да не заемаме страна, а просто се насладим на всеки аспект от тази многопластова история. Когато погледнем от всяка гледна точка - на Алекс, на приятелката му, майка му, приятелите му...

Да надмогнеш себе си, да станеш свърхчовек, винаги е означавало жертва и страдание за всички наоколо. Алекс е именно такъв - човек, който вярва в невъзможното. Дали го приемаме или не, няма значение, защото в голямата картина на човечеството, именно хора като Алекс Хонълд и техните действия палят искрата на голямата човешка машина, съставена от 7 милиарда единици.

"Сам на скалата" е част от програмата на 23-ия София Филм Фест. Повече подробности ТУК. Филмът ще бъде излъчен в ефира на National Geographic на 26 март 2019 (вторник) от 19:00 часа