Учените гневни от новия филм със Скалата

Тръгващият днес по кината „Сан Андреас" отново подхваща един отдавнашен дебат: колко своеволия може да си позволи Холивуд в пресъздаването на големи природни бедствия.

Във филма с Дуейн Джонсън-Скалата в главната роля, жестоко земетресение с магнитуд 9 по скалата на Рихтер разтърсва Калифорния и причинява ужасяващи последствия на огромна територия в Щатите.

Джонсън играе началник на спасителния отряд на пожарната служба в Ел Ей с над 600 документирани спасявания в кариерата си. Когато легендарният разлом на Сан Андреас неочаквано се измества и предизвиква масовата суматоха, той и бившата му жена (Карла Гуджино) трябва да намерят начин да стигнат от Лос Анжелис до Сан Франциско, за да спасят дъщеря си.

„Ето какво не е за вярване", каза самият Джонсън при гостуването си в шоуто на Джими Фалън миналата седмица. „Хванахме сеизмолог номер 1 в света да прегледа сценария... и когато си тръгваше той каза „Всичко, което снимате във филма, реално може да се случи". Молим се да не се случи, но е възможно".

Само че покрай премиерата на „Сан Андреас" вече няколко учени се изсмяха на това твърдение.

„Смятам, че е опасно да подвеждаш аудиторията да си мисли, че сградите се клатят и избухват по този начин, макар че всичко е измислица и хората го знаят", казва Хезекия Люис, професор в университета Виланова.

Д-р Томас Джордан, директор на Центъра по земетресения в Южна Калифорния, направи списък с конкретни примери от „Сан Андреас", нямащи нищо общо с реалността, и го нарече „ревю на киселия учен":

1.Пълен мит, популяризиран от филмите, е, че земетресенията карат земята да се разтваря и да образува големи пропасти.

Точно това се случва във филма, но Джордан обяснява, че земетресенията всъщност придържат скалните форми една до друга.

2.Образуващото се в „Сан Андреас" цунами е толкова голямо, че достига до върха на най-високия небостъргач в града.

Възможно? Не толкова. „Вълната във филма е около пет пъти по-голяма от най-голямата вълна, която реално може да се образува от земетресение", казва д-р Джонсън.

3.Земетресенията във филма са 9.1 и 9.6 по скалата на Рихтер, но самите разломи никога не са генерирали такава мощ.

„Разломът има две главни точки, северният разлом Сан Андреас и южният. Най-тежкият случай на северния е бил през 1906 г. и е бил 7.9 по Рихтер, а на южния е бил 7.8 през 1892", обяснява Джордан.

4.Модерните сгради, дори небостъргачите, имат впечатляваща устойчивост при земетресения.

Джордан е уверен, че те могат да удържат на много, когато са построени по стандартите. „Що се отнася до тези големи сгради във филма, някои просто падат, други се разпадат на части, но това не е реалистично. Филмът показва разтрошаващо се стъкло навсякъде - това е реалистично. Но високите, модерни сгради биха се справили много по-добре заради структурата си".

Все пак той и колегите му проявяват разбиране към нуждата холивудските филми да доукрасяват природните явления заради търсения кинематографичен ефект.

Някои отчитат и че в отделни сцени героите в „Сан Андреас" все пак подхождат много правилно към мерките за безопасност.

„Щом чуя въпрос дали изобразяването на това или онова е неточно спрямо реалността, казвам „Затова ги наричат филми", обяснява Боб Томпсън, основател на центъра „Блиър" за телевизионна и популярна култура към Университета Сиракуза. „Ричард III" е слаба откъм английска история, но е велика Шекспирова пиеса".

Неговият извод е простичък - в този тип филми крайният резултат е добър, когато се постигне баланс между реалност и фантазия.

А дори „Сан Андреас" да не го е постигнал, липсата на кой знае каква конкуренция в афиша почти му гарантира финансовия успех. С което гарантира и появата на още бедствия на голям екран.