1980 г. Първият ден от колежа. Робърт Шафрън точно пристига в професионалния колеж Съливан Каунти в горен Ню Йорк, а новият му съквартирант Майкъл Домиц му казва, че безумно много прилича на негов познат състудент от колежа - Еди. Робърт не обръща кой знае колко много внимание на тази информация, но по всичко личи, че Майкъл не е единственият, който забелязва приликата.
В кампуса Робърт се радва на изненадваща популярност. Хората го поздравяват, момичета го заговарят, момчета го тупат по рамото... И всички го наричат Еди. А нещата станали още по-странни, когато той открил, че с въпросния Еди дори споделят един и същи рожден ден.
Така в един момент Робърт Шафрън се среща с Еди Галанд и животът и на двамата се променя.
Те не просто си приличат. Те са съвсем идентични близнаци, разделени при раждането. Архивите от болницата потвърждават това и вестниците гръмват с историята. Ухилените физиономии на двамата новооткрити братя се появяват навсякъде. Така за случилото се разбира и Дейвид Келман, студент в друг университет в Ню Йорк. Той гледал репортажа по телевизията и останал буквално стъписан. Още на следващия ден позвънил на братята, обяснявайки им, че изглежда точно като тях.
Това е напълно действителна история и тя само маркира наистина странната история на тризнаците Еди Галанд, Дейвид Келман и Робърт Шафран. Макар събитията да се случват през 80-те, историята се разказва сега от режисьора Тим Уардъл във филма му Three Identical Strangers.
След ДНК тестове става ясно, че те тримата са братя четиризнаци, от които четвъртото бебе загинало в утробата на майката.
Тримата откриват, че освен физически, си приличат и като личности - харесват една и съща храна, пушат еднакви цигари, падат си по по-възрастни жени.
"След като се събрахме, имаше радост, която никога не бях изпитвал в живота си и тя продължи много дълго време" спомни си Робърт.
Братята се превръщат и в медийна сензация, а историята на събирането им обикаля целия свят. Те, на свой ред, успяват доста добре да монетизират известността си, откривайки свой собствен ресторант, който се радвал на много посетители, искащи да се докоснат до харизматичните тризнаци.
Постепенно обаче еуфорията им си заминава, отстъпвайки място на логичния въпрос - А защо са били разделени на първо време?
И тук историята става наистина интересна. Постепенно осиновителите им установили, че децата са били разделени с цел, без това да е съобщено на новите им родители.
Първоначално агенцията за осиновяване отказва да разкрие защо братята са били разделени при раждането. Но Уардъл и екипът му извършват собствено разследване на агенцията, откривайки, че има конкретна причина за отделянето на тримата един от друг.
Оказва се, че самите деца са част от мащабен и добре финансиран социален експеримент, целящ да даде отговор на въпроса кое е решаващото при формирането на характера - генетичните дадености или семейното възпитание.
По това време на осиновителите се казвало само, че техният син е част от изследване за развитието на детето, което всъщност е условие за тяхното осиновяване. Оттам, мистерията продължава да се заплита.
Експериментът бил ръководен от психоаналитика Питър Нойбауер, директор на Центъра за детско развитие в Манхатън. Той искал да изследва до каква степен сме формирани от нашите гени и до каква от средата, която ни заобикаля.
С надеждата да провери какви резултати ще покажат тримата братя, те били разделени в специално подбрани социално-икономически домакинства. Робърт е израснал в богат дом, Еди в семейство от средната класа и Дейвид - при родители от работническа класа.
В продължение на повече от 12 години той се среща с всяко от децата по няколко пъти годишно, а всеки етап от живота им бил надлежно документиран.
Въпреки че им били правени тестове, без те да знаят за съществуването на братята си, любопитното е, че едното дете като малко твърдяло, че има брат. По-късно се оказало, че и тримата братя са проявявали симптоми на безпокойство вследствие на раздялата в ранна детска възраст.
Освен тризнаците Еди Галанд, Дейвид Келман, Робърт Шафран, в експеримента са участвали още 4 двойки близнаци, но тяхната идентичност все още не е разкрита.
Колкото до по-нататъшната история, тя не е особено щастлива. Те постепенно започват да откриват различията помежду си, появява се напрежение между тях и постепенно започват караниците за отговорностите покрай ресторанта. Робърт напуска първи и се отдава на правото.
Постепенно, измъчван от депресия и от буйния си нрав, Еди се самоубил на 33 години, оставяйки съпруга и малка дъщеричка, а Дейвид в крайна сметка затваря ресторанта и става застрахователен консултант.
И до днес братята не са получили извинение от учените за експеримента. Робърт, дори го сравнява с ужасните тестове, провеждани от Йозеф Менгеле в Аушвиц.
Доктор Нойбауер обаче така и не изпитва съжаления за проведения експеримент до края на живота си, смятайки, че е направил правилното нещо за науката. Дори критиците на проведеното проучване твърдят, че то е може би най-ефективното правено досега.
Заради скандала около експеримента обаче резултатите от него така и не виждат бял свят.
