Ако скоро сте ходили на кино, вероятно сте забелязали трейлъра на филма "Имението Даунтън" (Downton Abbey). В случай че британската драма не се е радвала на зрителското ви внимание, няма нищо странно когато трейлърът се появи на екран да се запитате: "Абе, това не беше ли сериал?"
Да, беше. При това е една от най-гледаните и високо ценени телевизионни продукции в света. Сега обаче получава своето продължение на голям екран, а в това няма нищо необичайно.
Десетки са телевизионните сериали, които заради популярността си в един или друг момент са се превърнали в игрални филми.
При някои резултатът е сполучлив и преходът към големия екран се оказва добра идея. При други излизаш от киното с намръщена физиономия и усещането, че някой е посегнал на спомените ти за някое сравнително добро шоу, погаврил се е малко с тях и те е накарал да платиш, за да гледаш цели този мъчителен процес.
В галерията ни можете да видите няколко сериали, които са ставали основа/вдъхновение за игрални филми. Успешно... или не чак толкова.
"Veronica Mars... изкарва по-малко пари отколкото е струвал. С оглед на това, че бюджетът обаче е дошъл от дарения е трудно да се прецени дали създателите всъщност са на загуба или са спечелили от него." Почти е сигурно, че са загубили. Първо, филмите освен производствен бюджет имат и разходи за маркетинг, и реклама. Айде да кажем, че тях ги поемат разпространителите. Добре, ама само част от приходите на филмите се връщат обратно при кинаджиите. При тези от кината в САЩ прибират най-много половината, а от прожекциите в други страни я има 1/3, я не. Ама преди данъци. И от тези пари трябва да отиде нещо и при дистрибуторите, дори може да е първо при дистрибуторите, ако са се договорили по правилото "first dollar gross". А Роб Томас колко хонорар да си е платил за сценария и режисурата? То все едно да се продаде на себе си. Ако е взел, то ще е съвсем малко - надявал се е на печалба, не на хонорар. Значи е работил по-евтино или за нищо. А значи е на загуба. * * * "Mr.Bean... става дума за "дете в тялото на зрял мъж" - човек, който в опита си да се справи с ежедневни задачи се забърква в неприятности и създава неудобства за околните. Вдъхновен от физическата комедия на актьорите от нямото кино..." Ето пример, как може да преписвате едно към едно от Уикипедия и пак да не разберете за какво става дума. Не се ли замислихте защо там преди нямото кино специално е споменат Жак Тати? Аткинсън много пъти е казвал в интервюта откъде са му вдъхновенията - разбира се, че е гледал и нямо кино, но в комедията много повече се е влиял от Монти Пайтън, като огромно влияние е получил от играта на Джон Клийз. А също и други комици за времето си като например Норман Уиздъм (ако сте чували за филмите с мистър Питкин станали популярни у нас в края на 70-те - 20 години след направата им). Но конкретно за мистър Бийн винаги е казвал, че най-много се е повлиял от Жак Тати. Като ученик е бил председател на филмов клуб и един ден получили комедия на Тати. Аткинсън се шашнал - точно този филм му отворил погледа към свят, който никога не е виждал. Въртял филма отново и отново през целия уикенд. Играта на Тати е точно такава - заета от нямото кино, само че силно осъвременена с голямо участие на звука във възприятието. И заемките на мистър Бийн се виждат в този филм - евтината смешна кола, гримасите пред огледалото, това че попаднал на непознато място героят започва да си играе с всичко, което докопа и т.н. Филмът се казва "Ваканцията на г-н Юло" и сега разбирате защо един от игралните филми се казва "Ваканцията на мистър Бийн". Бийн има и други заемки от други филми на Тати. Юло в "Моят чичо" е тъкмо дете в тялото на мъж. Жак Тати е класик в комедията, незаслужено пропуснат у нас. Ако не сте го гледали непременно трябва.