21 октомври 2015 г. е! Оглеждайте се за типичен луд учен и нисичък тинейджър, возещи се в
тунингован DeLorean DMC-12.
Това беше датата, която Док Браун и Марти Макфлай заложиха в своята машина на
времето в "Завръщане в бъдещето 2".
Свикнали да отбелязваме какво ли не, защо да не отбележим и "Деня на Завръщане в
бъдещето"?!
Трилогията, създадена от Боб Гейл, режисирана от Робърт Земекис и продуцирана от Стивън
Спилбърг, е една от най-обичаните комедийни поредици и е емблематична за 80-те години на
миналия век.
Първият филм на поредицата излиза по кината в САЩ през лятото на 1985 г., а следващите два се появяват съответно през 1989 и 1990 г. Без да се отчита инфлацията, трите ленти събират малко под $1 млрд., правещи ги едни от най-касовите за времето си.
Дори в социалистическа България "Завръщане в бъдещето" мина по кината, а след това пиратските VHS касетки с нея бяха една от най-ценните, заедно с "Рамбо", "Индиана Джоунс", "Полицейска академия" и западногерманското порно.
"Завръщане в бъдещето" оказва огромен ефект върху масовата ни култура и затова нека си припомним чудесния филм с 25 неща, които може би не знаете за култовата поредица. Вижте галерията!
25 неща, които не знаете за "Завръщане в бъдещето"
Боб Гейл споделя, че идеята за първия филм от поредицата идва, когато при посещение в дома на родителите си той открива албума от гимназиалните години на баща си. Разглеждайки старите снимки, той се замисля, дали би бил приятел с баща си, ако по някакъв начин се пренесе назад в миналото и попадне в неговата гимназия.
С времето Гейл развива тази идея и я споделя с Робърт Замекис, с когото се познават още от филмовото училище. В края на 70-те и началото на 80-те двамата пишат заедно сценарии за няколко филма.
По-късно Гейл казва, че е черпил доста вдъхновения от класическия роман на Хърбърт Уелс "Машината на времето".
Гейл и Замекис завършват първия работен сценарий на бъдещия филм към края на 1980 г. и започват да обикалят с него различните филмови студиа. Двамата твърдят, че са получили около 40 отказа в онези години.
Първият проблем на техния сценарий е, че се появява във времето, в което на мода са тинейджърски филми с доста секс в тях, а сценарият на Гейл е доста консервативен в това отношение. Друга сериозна пречка е фактът, че последните филми за пътуване във времето се оказват бокс офис провали (например "Бандити във времето" на Тери Гилиъм).
След поредния отказ, Гейл и Замекис решават да идат със сценария си в Disney, които са известни с множеството си семейни филми. Там обаче са шокирани от сцените, в които майката на главния герой се увлича по него и дори го целува.
Сценарият минава през две големи преработки, но все така не е интересен за големите филмови студиа. През 1984 г. Замекис режисира "Романс за камъка", който се превръща в сериозен касов успех и набързо превръща режисьорът си в желан партньор за повечето студиа.
Финалното побутване идва от Стивън Спилбърг, който влиза в проекта като изпълнителен продуцент. Universal Pictures си стискат ръцете с Гейл и Замекис през лятото на 1984 г.
Първият избор за главната роля на Марти Макфлай е Майкъл Джей Фокс. По онова време канадецът е изгряваща звезда и е изключително популярен, благодарение на комедийния сериал "Семейни връзки", в който изпълнява една от главните роли.
Продуцентите на сериала, обаче отказват да пуснат Фокс за снимките на "Завръщане в бъдещето" и това принуждава Гейл и Замекис да търсят друг млад актьор за водещата роля. Тя е предложена на Ралф Макио ("Карате кид"), но той определя сценария като безсмислени и отказва.
През прослушване за ролята минават стотици актьори, включително и никому неизвестните тогава Чарли Шийн, Джон Кюсак и Джони Деп. В крайна сметка ролята отива при Ерик Столц, който въпреки крехката си възраст от 23 години, вече е известен с няколко свои сериозни драматични роли.
Леа Томпсън и Криспин Глоувър са оригиналните избори за ролите на родителите на Марти Макфлай, но не така стоят нещата за другите главни роли. Ролята на учения Емет "Док" Браун първоначално е предложена на Джон Литгоу, но той се заема междувременно с друг филм и не може да участва. Следващият избор е Кристофър Лойд, но той отказва. Джеф Голдблум и Джеймс Уудс са разглеждани, като варианти, но междувременно Лойд преглежда по-внимателно сценария и се убеждава, че ролята е именно за него.
Гаднярът Биф Танер първоначално е трябвало да бъде изигран от Джей Джей Коен, но когато Ерик Столц взима ролята на Марти се оказва, че Коен не е достатъчно физически респектиращ пред него. За кратко се разглеждат други опции, включително и младият Тим Робинс, но в крайна сметка ролята е дадена на Томас Уилсън. Коен получава по-малка роля в антуража на Биф.
"Завръщане в бъдещето" определено е едно от най-добрите филмови заглавия. Хитро, забавно, запомнящо се и най-важното - има чудесен смисъл в контекста на сюжета. Не на това мнение е Сид Шайнберг, който е президент на Universal Pictures. Той смята, че заглавието е прекалено объркващо и предлага да се замени с "Космонавта от Плутон", тъй като това е заглавието на фалшивия комикс, който е част от сюжета на филма.
Единодушно е мнението, че предложението на Шайнберг е глупаво, но никой не смее да му противоречи. Стивън Спилбърг решава да напише официално писмо до него, в което му благодари за чудесната шега с новото заглавие. Проблемът е преодолян.
Не всички предложение на Шайнберг са лоши. Така например той предлага да се замени домашния любимец на Док Браун. В първоначалния сценарий той е шимпанзе, но е променен на куче. Също така предлага Браун да е доктор на науките, а не професор, от къде идва и добре звучащото Док Браун.
В първите версии на сценария машината на времето представлява метална камера, която много наподобява хладилник. Боб Гейл обаче започва да се разколебава за това, когато някой му споменава, че ако филмът е успешен, много деца ще започнат да се заключват в хладилниците си, опитвайки се да имитират лентата.
Гейл решава, че е най-добре машината на времето да е мобилна и предлага тя да наподобява танк, но филмовото студио отхвърля идеята, тъй като не е достатъчно секси. В крайна сметка започва да се търси спортен автомобил, който да има достатъчно футуристичен дизайн, за да смайва хората от 1955 г. Изборът пада върху DeLorean DMC-12. Колата има изчистен дизайн и врати тип "чайка", което е достатъчно за Гейл и компания.
Когато филмът става абсолютен хит през лятото на 1985 г. интересът към DeLorean DMC-12 скача до небето, но компанията производител е обявила фалит още в началото на 1983 г. и така реален ефект върху продажбите на този, иначе посредствен спортен автомобил, няма.10. Скорост без смисъл
Въпреки множеството конспиративни теории в интернет, Гейл и Замекис многократно са заявявали, че скоростта при която се задейства машината на времето (88 мили в час или 142 km/h) e избрана случайно и е без никаква скрита символика.
Интересно е, че реалният скоростомер на DeLorean DMC-12 е разграфен само до 85 мили в час, но във филма е показан скоростомер, който е разграфен до 95 мили в час.
Ентусиасти каращи DeLorean DMC-12 се опитват да пресъздадат сцената от паркинга на мола в първия филм, когато Марти заминава за миналото, но се оказва, че мястото не е достатъчно автомобилът да развие тази скорост.
Снимките на "Завръщане в бъдещето" започват през есента на 1984 г. С всеки изминат ден на снимки става ясно, че Ерик Столц не е точния човек за ролята на Марти Макфлай. Стивън Спилбърг по-късно ще си спомни, че Столц е бил чудесен актьор, но е влагал прекален драматизъм в чисто комедийната роля.
Пет седмици след началото на снимките Замекис и Спилбърг съобщават на Столц, че той е освободен от ролята. Години след това Столц казва, че първоначално е бил смазан от това, но след това си е дал сметка, че филмът едва ли е щял да се превърне в хит, ако той е бил в главната роля.
Майкъл Джей Фокс продължава да е най-желаният избор за създателите на филма и започват дълги преговори с продуцентите на „Семейни връзки". В крайна сметка те се съгласяват да освободят Фокс, но при условие, че снимките на сериала продължават в нормалния си график. Това принуждава Фокс да снима "Завръщане в бъдещето" основно през нощта и през уикендите.
Преснимането на сцените със Столц струва допълнителни около $3 млн., но поне две сцени с него оцеляват в крайната версия.
Косвена жертва на подмяната на Столц с Фокс става и актрисата, която изпълнява ролята на гаджето му Дженифър. Клаудия Уелс първоначално взима ролята, но след това се отказва, защото поема друг актьорски ангажимент. Ролята е дадена на Мелора Хардин („Офисът"), която снима със Столц. Когато Фокс идва на снимачната площадка, се оказва че Хардин е прекалено висока за него. Междувременно Уелс отново се освобождава и отново получава ролята на Дженифър.
Високият едва 1,64 m Майкъл Джей Фокс определено не е сред снажните холивудски актьори. Този факт не само, че коства работата на Мелора Хардин, но и докарва прегърбената стойка на Док Браун.
Кристофър Лойд е висок 1,85 m, но за подмяна с по-нисък актьор не може и да става въпрос, въпреки че често операторът на "Завръщане в бъдещето" има сериозни проблеми да вкара двамата главни герои в един кадър.
Решението идва някак естествено, когато Лойд предлага героят му непрекъснато да стои леко прегърбен.
Спецификата на сценария е такава, че по-голямата част от действието се развива през 1955 г., когато и Марти, и родителите му са тинейджъри. Това води и до факта, че практически всички актьори от екранното семейство Макфлай са на едни години.
Така Леа Томпсън е 10 дни по-млада от екранния си син Майкъл Джей Фокс (и двамата са на по 23 години по време на снимките). Криспин Глоувър, който е бащата на Марти, пък е цели три години по-млад от Фокс. Марк Маклър и Уенди Джо Спербър, които играят другите две деца в семейството, пък са с четири години по-възрастни от Фокс и Томпсън.
За да бъдат изобразени, като хора наближаващи 50-те, в сцените развиващи се през 1985 г., Томпсън и Глоувър минават през продължително гримиране, което отнема по близо четири часа.
Във втората и третата част Фокс все така играе ролята на 17-годишен, въпреки, че по онова време той вече е на 28 години.
Въпреки множеството конспиративни теории в интернет, Гейл и Замекис многократно са заявявали, че скоростта при която се задейства машината на времето (88 мили в час или 142 km/h) e избрана случайно и е без никаква скрита символика.
Интересно е, че реалният скоростомер на DeLorean DMC-12 е разграфен само до 85 мили в час, но във филма е показан скоростомер, който е разграфен до 95 мили в час.
Ентусиасти каращи DeLorean DMC-12 се опитват да пресъздадат сцената от паркинга на мола в първия филм, когато Марти заминава за миналото, но се оказва, че мястото не е достатъчно автомобилът да развие тази скорост.
Музиката има водещо място в "Завръщане в бъдещето". Поп-рок групата Huey Lewis and the News пишат две песни специално за филма - "Back in Time" и "The Power of Love". Последната става сериозен хит в САЩ през лятото на 1985 г. и е няколко седмици начело на класациите там. Освен това получава и номинация за Оскар за най-добра оригинална филмова музика. Вокалистът на групата Хюи Луис има малка роля във филма.
В същото време продуцентите на Van Halen отказват името и музиката на групата да се използват. Вместо това Еди ван Хален композира няколко китарни рифа специално за филма и дава разрешение за използването на неговото име (в пълната му версия - Едуард ван Хален) в сцената с музикалните изтезания, които Марти спретва на баща си.
Майкъл Джей Фокс се научава да свири на китара за сцените по време на бала на родителите му, но гласът с който героят му пее не е негов.
Въпреки че "Завръщане в бъдещето" се води фантастичен филм, той има убийствено малко специални ефекти в себе си. В първата част те са едва 32, като единственият по-сложен ефект е в края на филма, когато машината на времето полита. Той е изпълнен с помощта на макет и син екран.
Малкото ефекти в първата част се дължи и на факта, че премиерата на филма е изтеглена с почти два месеца - от края на август за началото на юли, което води до рекордно кратка постпродукция от едва 11 седмици.
В следващите части нещата започват да стават по-сложни, но въпреки все по-сериозното налагане на компютърно генерираните ефекти, създателите на поредицата се придържат към по-консервативните практически ефекти с макети.
Гейл и Замекис първоначално планират само един филм. Сцената в края на лентата, в която Док Браун се появява с машината на времето и взима Марти и Дженифър в бъдещето за да помогнат на децата си там, е била замислена по-скоро, като шега с публиката.
Огромният успех на „Завръщане в бъдещето" обаче трябва да се осребри и студиото започва да пристиска Гейл и Замекис да направят продължение. Първоначално и двамата отказват, но от Universal любезно им обясняват, че продължение ще има, с тях или без тях. Така създателите решават, че е по-добре да създадат сами продължението.
Гейл и Замекис първоначално планират само един филм, но когато приключват със сценария си дават сметка, че материалът е прекалено голям. От студиото им предлагат да разделят продължението на две части. Двамата приемат.
Най-революционното за създаването на двете продължения е факта, че те се снимат паралелно в продължение на 11 месеца от края на 1988 г. до средата на следващата година. Днес това често се прилага, но за времето си е било нечувано.
"Завръщане в бъдещето 2" дебютира през ноември 1989 г., като в края на филма е закачен трейлъра на третата част, която е пусната по екраните през май 1990 г.
Въпреки че публиката се влюбва в Клаудия Уелс, която играе гаджето на Марти Дженифър, тя не се завръща за последните два филма. Уелс се е отеглила от актьорството няколко години по-рано, след като майки й се разболява тежко.
В ролята на Дженифът се превъплъщава Елизабет Шу. През 2011 г. Клаудия Уелс отново играе Дженифър, когато озвучава образът й в компютърна игра базирана на поредицата.
Друг актьор, който не се завръща в последните два филма е Криспин Глоувър. Проблемите с него започват още по време на снимките на първата част. Глоувър се опитва да убеди Гейл и Замекис да смекчат твърде материалистичния „хепи енд" на филма. Те разбира се, отказват. След края на снимките Глоувър започва да си печели име на ексцентричен актьор, като дори се появява в шоуто на Дейвид Летерман като герой от свой филм и не излиза от ролята по време на цялото предаване.
Слуховете твърдят, че Гейл не е искал Глоувър да участва отново в негов филм и е издействал на него да се предложи изключително нисък хонорар по време на преговорите за последните две части. Когато Глоувър иска заплащане, равно с това на другите второстепенни персонажи му е предложено още по-ниско възнаграждение и той се отказва от ролята.
Въпреки, че ролята на Джодж Макфлай е намалена значително, все пак не може да се мине съвсем без него. Това принуждава създаделите да наемат друг актьор, Джефри Уайзман, който с помощта на грим и протези заприличва на Глоувър. Където е възможно се използват кадри от предния филм.
Разбира се, това не се нрави на Криспин Глоувър, който завежда дело за неправомерното използване на образа му. Делото е разрешено в извънсъдебно споразумение, като Глоувър получава обезщетение, което многократно надхвърля потенциалния му хонорар. Казусът принуждава Гилдията на американските киноактьори да приеме нови правила, които спират филмовите студиа от използването на техники за имитация на външния вид на актьор без неговото съгласие.
За разлика от много други филми, където сценаристите не са особено пунктуални, когато става дума за свързване на различни сюжетни линии или части от дадена поредица, в „Завръщане в бъдещето" е отделено изключително много внимание на това да се покаже, че действията в миналото оказват влияние на бъдещето.
Например Марти Макфлай отпътува за 1955 г. от паркинга на мола „Двата бора". Пренасяйки се във времето неговата машина на времето прегазва един от двата малки бора, които растат на мястото на бъдещия мол. Когато Марти отново се пренася в 1985 г. се оказва, че мола вече се нарича „Самотния бор".
Трилогията изобилства от подобни връзки, като феновете се надпреварват да ги откриват и описват. Приживе Карл Сейгън е заявявал, че „Завръщане в бъдещето" е един от най-добрите филми по отношение на реалистичното пресъздаване на евентуалните парадокси, което едно пътуване във времето би създало.
Робърт Замекис първоначално не иска да прави филм, който се отнася до близкото бъдеще, тъй като традиционно всички предвиждания, които се правят се оказват наивни. Така и версията за 2015 г. на излезлият през 1989 г. „Завръщане в бъдещето 2" се оказва доста далеч от реалността.
Разбира се, нямаме летящи автомобили, нито мощни генератори на енергия, които да използват битови отпадъци. Левитиращите скейтбордове не са близо, въпреки че по-рано през годината Lexus да показаха, че подобно устройство е възможно с помощта на мощни магнити.
Масовата мода не е уцелена, но по-важното е, че няма перспектива за създаване на самозавързващи се кецове или самоизсушаващи се якета. Липсват и автоматичните бензиностанции, както и масовото разплащане само с пръстов отпечатък. Къде по-забавно е предвиждането, че през 2015 г. факсът ще се използва масово. Най-сериозният пропуск обаче е липсата на масовата компютъризация и свързаност чрез интернет.
Не всички изстрели на създателите на „Завръщане в бъдещето 2" са отишли в нищото и не малко от техните фантазии от преди повече от четвърт век са реалност днес. Дронове заснемащи новините и разхождащи кучета, са реалност днес. 3D филмите са стандарт, а огромните плоски телевизори, които са свързани със стотици телевизионни канали, присъстват във всеки дом.
Възможността за лесни и бързи видео разговори, също е предвидена точно. В една от сцените на филма се вижда огромно количество изхвърлени на боклука LaserDisc. Този отдавна забравен видео формат дори не успя да преживее 90-те. Макар и генералните подмладявания, като това, което показва Док Браун все още да са фантазия, масовото използване не ботокс и други подобни, прави лицата ни млади.
Когато Марти се оказва в 2015 г. той е атакуван от огромна 3D акула, която се оказва реклама на филма „Челюсти 19". За момент се мярка и името на режисьора му - Макс Спилбърг. Към момента на излизане на „Завръщане в бъдещето 2" са били създадени четири части на „Челюсти", а Макс Спилбърг е 4-годишния син на Стивън Спилбърг.
Създателите на трилогията, обаче не уцелват в закачките си с изпълнителния продуцент на продукцията. Никога повече не е създаден филм от поредицата „Челюсти", а Макс Спилбърг не се захваща със занаята на баща си.
Един от приятелите на Биф Танер от първите две части на поредицата се играе от Били Зейн. Това е първата му филмова роля, която минава без реплики и ще минат доста години преди актьорът да си създаде име.
Друг дебютант във филма е и Илайджа Ууд. Бъдещият Фродо е едно от двете хлапета появяващи се в „Завръщане в бъдещето 2", които Марти среща до аркадната конзола в кафенето посветено на 80-те години.
Макар и не кино дебют е интересно да отбележим и появата на Флий, басиста на Red Hot Chili Peppers. По това време той се опитва да се занимава и с кино и има малка роля в последните два филма. ZZ Top се появяват, като кънтри банда в 1885 г.
В първия филм от трилогията сценаристите пускат една доста пиперлива шегичка по отношения на Роналд Рейгън. Марти казва на Док Браун, че президен на САЩ през 1985 г. е Рейгън, на което Док с насмешка пита „Актьорът ли?". През 1955 г. Рейгън наистина е известен само с това, че е актьор и има още време до политическата му кариера.
Оказва се, че президента Рейгън всъщност доста се забавлява и на тази шега и на филма, като цяло. Дори включва реплика от него в своето обръщение към Конгреса през 1986 г. („Пътища ли? Там където отиваме не се нуждаем от пътища").
Продуцентите правят опит да предложат на Рейгън малка роля в третия филм от поредицата, но той отказва.
Центърът на градчето Хил Вали става арена на голяма част от действията в трите филма. Всъщност, това са декори, които се намират в студиото на Universal Pictures, които преди и след това, се използват за заснемането на стотици филми и сериали.
При заснемането на първия филм от поредицата декорите са приведени във възможно най-изряден вид, след което са заснети сцените, които се развиват през 1955 г. След това е докаран позанемарения вид, който е присъщ за 80-те. Сградата на съда със знаменития часовник, обаче изгаря напълно малко след заснемането на „Завръщане в бъдещето 2" през 1989 г. По ирония на съдбата, причина за пожара е светкавица.
Декорът е възстановен, но отново изгаря през 1994 г и отново е възстановен. За последно пожар поврежда структурата през 2008 г., но и днес посетителите на студиото могат да видят къде е заснета трилогията.
Не всички от участващите актьори са очаровани от ролите си и крайния резултат. Криспин Глоувър казва, че е гледал „Завръщане в бъдещето" само веднъж по време на премиерата му и след това не е гледал другите два филма. Флий пък въобще не е гледал готовата продукция и днес смята, че актьорската му кариера е била по-скоро грешка.
Елизабет Шу губи брат си при нелеп инцидент, който става точно по време на снимките. Актрисата не обича да си спомня за трилогията и рядко говори за нея. Томас Уилсън е откровен, че честите контакти с хард кор феновете на поредицата го изморяват и затова той раздава картички с отговори на най-често задаваните му въпроси. Майкъл Джей Фокс наскоро сподели в интервю, че нито едно от четирите му деца не е гледало „Завръщане в бъдещето" и отдавна е спрял да опитва да ги накара да го гледат.
Спилбърг от своя страна не харесва вторият филм, смятайки го за прекалено мрачен и отдалечен от оригиналната идея на поредицата.
Въпреки че „Завръщане в бъдещето" е една от най-касовите и обичани поредици в историята, Гейл и Замекис твърдят, че не желаят да правят повече продължения и даже ще пречат на всякакви опити за създаване на нови филми на база на тяхната идея.
Явно те не винаги са били на това мнение, защото е известно, че са правени планове за поне три различни продължения. Веднага след премиерата на „Завръщане в бъдещето 3" Фокс и Лойд заявяват, че в момента се опитват да убедят продуцентите за продължение на поредицата, което да се развива в древния Рим. Явно идеята им не е проработила.
В първата половина на 90-те се чува, че се работи по продължение, в което основна роля ще има Док Браун и неговото семейство, а действието ще се развива през 1947 г. И тази идея остава без развитие.
През 2000 г. Майкъл Джей Фокс пък казва, че се планира продължение, в което главните герои ще са други, а той ще има поддържаща и менторска роля. Наскоро Боб Гейл заявява пред фенове на поредицата, че най-близкото, което те ще получат до продължение е компютърната игра, която се появява през 2011 г.
Робърт Замекис от своя страна с горчивина отбелязва, че не би си представил да направи още един „Завръщане в бъдещето" без Фокс да има главна роля в него, а предвид здравословното състояние на актьора страдащ от Паркинсон, това едва ли някога ще стане факт.
Тагове:
кино,
филм,
филми,
стивън спилбърг,
робърт земекис,
фотогалерии,
майкъл джей фокс,
док браун,
марти макфлай,
боб гейл,
back to the future
Подобни
Научете още
Водещи
Коментари: 2
Коментирай
Последни
Новините
