Екранизациите по книгите на Дан Браун си заслужават, най-малкото заради Том Ханкс в ролята на професор Робърт Лангдън. Към това прибавяме увлекателен сюжет, малко мистерия, малко история и изобилие от европейски забележителности, представени обикновено през великолепен монтаж.
Случаят с филма "Ад" обаче е малко по-различен от "Шифърът на Леонардо" и "Ангели и демони".
Причината е, че "Ад" (Inferno) е най-силната книга на Дан Браун и с най-тежка и сериозна тематика.
В нея няма конспиративни теории със съмнителна стойност и вместо това из страниците непрекъснато витае въпросът "Ами ако сме прекалено много за тази Земя?".
Ами ако нашето почти неконтролирано размножаване не унищожава и нас, и планетата ни бавно, но сигурно? И дали не е време за чума, която да поразчисти...
На екран историята и нейните болезнени питания се пренасят великолепно и държи зрителя в напрежение до последно.
Том Ханкс вече е перфектно обигран в образа и костюма на проф. Лангдън, като този път до него е невинно изглеждаща, опасна като смъртоносен вирус Фелисити Джоунс.
Ханкс е на обичайната висота, доказана с две награди "Оскар" - ясен син поглед и перфектен тон, с който ни превежда през ребусите, които трябва да решава и които обикалят из "Ад" на Данте Алигиери.
Джоунс е парчето, което прави пъзела на филма съвсем завършен. Тя се справя чудесно в задачата да ни подведе с красивото си лице, след което да ни удари виртуален шут в корема.
Участието на Ханкс и Джоунс се дирижира от режисьора Рон Хауърд, който стои и зад "Ангели и демони" и "Шифърът на Леонардо".
По-важното е обаче, че той стои и зад "Красив ум", "С пълна газ" и пресния трилър "Еден".
Хауърд е и голям фен на Дан Браун, чете внимателно творчеството му и сам предлага да режисира екранизациите по книгите, като в същото време нарича изходния материал "изключителен" заради комбинацията от интересни истории и увлекателни факти.
На снимачната площадка режисьорът и Браун работят в тясно сътрудничество и това определено личи в крайния продукт.
Личи и в "Ад", където фини подробности от романа са показани автентично и без претупване. Без да трупам спойлери, ще отбележа колко внимателно и красиво са показани "картата на Ада" по Данте, смъртната маска на поета, детайли от фасадите на Флоренция, Венеция и Истанбул, истанбулската цистерна.
Педантичността тук е особено важна, защото иначе накрая нещо ще липсва - я достоверна актьорска игра, я някоя подробност от фабулата.
"Ад" щеше да е истински великолепен и до голяма степен не-Данбраунов филм, ако точно фабулата не беше варварски изкривена накрая.
Внимание! Следват истински спойлери!
Гледната точка на героя Зобрист, който смята, че човешката популация е прекомерно голяма, е представена брилянтно и в книгата, и във филма. Неговата позиция е кристално разяснена и, честно казано, почива на железни аргументи дотолкова, че публиката започва да ѝ вярва.
В романа на Браун Зобрист посмъртно успява да извърши делото си - да освободи вирус, който да направи половината човечество бездетно, без директно да го убива.
Във филма нехуманният край е заменен от сладникав хепиенд, който съсипва, омаскарява и плюе на иначе прекрасната продукция. Подиграва се на работата на Ханкс и Фелисити Джоунс, на средствата, изразходени за снимки и декори, и на работата на Дан Браун като автор на романа.
Стойността на "Ад" идва точно от сложния казус, който чопли, а на голям екран продукцията бяга с 200 от неудобната тема.
Въпреки това ако искате една приятна, но не и съвсем отпускаща кино вечер, заложете смело на екранизацията по Браун. Най-малкото заради актьорския състав, а и не само.
Пък и е още един начин да подгреем за предстоящата премиера на новата книга на Дан Браун - "Тайната на тайните".
Оценката ни за "АД": 3 от 5 кафенца
Филмът е наличен в Netflix, Apple TV и в Amazon Prime.
