Походът на Marvel към завладяване на киноекраните започна преди 10 години с излизането на The Incredible Hulk и Iron Man. Успехът на втория, донякъде заради перфектния избор на Робърт Дауни-младши в главната роля, позволи да се реализират плановете за една огромна "филмова комикс вселена".
Десетилетие по-късно, благодарение на милионите, изкарани от излезлите до момента 18 филма, стана възможно да получим "Отмъстителите: Война без край" (Avengers: Infinity War) - третия филм, събиращ всички герои на едно място, който без съмнение е и най-зрелищния и мащабен филм по комикс, правен някога.
С него Marvel предприемат два големи риска. Първо, събират в едно почти всички значими персонажи, които сме виждали в досегашните им филми, с надеждата, че в рамките на 2 часа и 20 минути ще се намери място за всички. И, изненадващо, успяват - филмът не се преобръща от "тежестта" на актьорския си състав.
В същото време "Война без край" се опитва да задоволи всички зрители - както тези, които искат "още от същото", така и недоволните, основателно мрънкащи срещу еднообразието във филмите на Marvel и вече поизтърканата им и предвидима формула.
И отново, по някакъв магичен начин, създателите на филма успяват да направят това.
В центъра на историята е извънземния завоевател Танос (Джош Бролин). Целта му е събирането на т.нар. Камъни на вечността - артефакти, останали от създаването на Вселената. Всеки артефакт контролира даден аспект на съществуването - време, пространство, реалност и пр.
Танос е твърдо решен да се сдобие с всички камъни и чрез специална ръкавица да използва силата им, за да премахне половината живи същества във Вселената.
Проблемът е, че два от камъните са на Земята, а тя вече има своите пазители - като се започне от Железния човек (Робърт Дауни-младши), мине се през Доктор Стрейндж (Бенедикт Къмбърбач) и Черната пантера (Чадуик Босман), и се стигне дори до "кварталния герой" Спайдър-мен (Том Холанд).
В космоса също се намират познати ни персонажи, които макар и случайно, ще се окажат замесени в кампанията за спиране на Танос. Залогът този път не е Ню Йорк (Avengers) или измислена източноевропейска държава (Avengers: Age of Ultron), а цялата Вселена.
Така няколко групи от изненадващи съюзници, които за пръв път виждаме заедно на екран, ще поемат на едва ли не самоубийствени мисии, за да не позволят на Танос да събере всички камъни.
Подобно на всички Marvel филми и тук налице са две неща - много зрелищен CGI екшън и смешки в комуникацията между героите, които на моменти карат филма да изглежда като комедия. Тези два елемента се редуват през голяма част от филма, напрягайки зрителя със сцена с размахване на юмруци и след това помагайки му да се отпусне с някоя шега.
Към края си обаче "Отмъстителите: Война без край" поема в една по-различна насока. Шегите стават все по-малко, а драмата - изненадващо за филм на Marvel - се повишава значително. Има го усещането за трагедия, а загубите, които "добрите" търпят, посяват стръкчетата на съмнението в зрителя.
Все пак всеки филм на Marvel разказва за могъщ злодей, когото с много усилия и без почти нищо загубено героите успяват да сломят, нали така?
Тук обаче злодеят е различен. Танос получава повече внимание, сцени и реплики, от който и да е от супергероите. Актьорът Джош Бролин (Сикарио, Няма място за старите кучета) донякъде изнася филма на гърба си, макар и "скрит" в дигиталната лилава кожа на Лудия титан. Още първите минути на филма ни показват що за заплаха е той и че побеждаването му няма да е лесно. Танос мачка всичко по пътя си и през голяма част от времето изглежда едва ли не непобедим.
Интересното е, че той не е поредният еднопластов лошковец. Сценаристите използват отношенията му с Гамора (Зоуи Салдана) - неговата доведена дъщеря и заклет враг, за да придадат някаква доза човечност и трагизъм на персонажа.
Зад мотивите му да осъществи вселенски геноцид има една болна логика, с която човек може и да не е съгласен, но трябва да признае, че е там. Така в рамките само на един филм Танос успява да надскочи Локи (Том Хидълстън) като най-сполучливия "лош герой" във филмите на Marvel.
Акцентът върху злодея е изненадващ, особено когато имаш актьорски състав като този на "Отмъстителите: Война без край". По-основните персонажи на Дауни-младши, Къмбърбач, Марк Ръфало (Хълк), Крис Евънс (Капитан Америка), Скарлет Йохансон (Черната вдовица) и Крис Хемсуърт (Тор) делят екрана с още десетки герои от досегашните филми на Marvel.
Някак на всеки е отделено поне малко внимание, но масовката прави всеки супергерой с една идея по-малко специален. В същото време тя позволява комбинации и запомнящи се сцени, които досега не сме виждали.
"Война без край" наистина прилича на комикс. Основната заслуга за атмосферата му не е толкова на актьорите, колкото на писателите (сценаристите) и художници (екипите по специални ефекти).
Както посочихме, сценаристите Стивън Макфийли и Кристофър Маркъс постигат почти невъзможното, обръщайки по малко внимание на всеки от десетките персонажи. Те не се опитват да развиват "добрите герои" в този филм - това е запазено за Танос.
Вместо това сценаристите разчитат на връзките и взаимоотношенията градени във всички 18 филма досега, както и на надеждата, че зрителите поне визуално познават персонажите и им пука за тях.
В този ред на мисли новите "Отмъстители" не е подходящ филм, с който човек да се запознае с филмовата вселена на Marvel. В една или друга степен е необходимо да познавате героите, да знаете горе-долу кой какъв е, за да не гледате неразбиращо екрана и да задавате редовно тъпи въпроси на приятелите ви нърдове.
От другата страна е смайващо големия списък с хора, работили по специалните ефекти на филма. Те наистина рисуват светове - действието във "Война без край" се развива не само на Земята, но и на различни места из Космоса.
Забележима новост е една мащабна битка между армията на Танос и защитниците на Уаканда, която може да бъде видяна и в трейлъра. Това без съмнение е най-впечатляващата подобна сцена във филм по комикс до момента.
Финалът, както и цялата структура на действието във филма, наистина напомнят за някои от големите комиксови "събития", които издателството Marvel прави в комиксите си. Тук се появява и сериозното притеснение. Често тези "събития" в комиксите, събиращи всички герои на едно място, нямат абсолютно никакви последствия.
Филмът "Отмъстителите: Война без край" на пръв поглед изненадва с необратими и шокиращи събития, но съществува риска подобно на хартиените оригинали още в следващия филм да ни разочароват с обрат, който да върне всичко както си е било.
В крайна сметка "Отмъстителите: Война без край" се явява нещо като "Империята отвръща на удара" за франчайза (като място в историята, няма как да го достигне като качества).
По-мрачен и малко по-смел е от всичко до момента, но и ясно заявява, че "следва продължение...". То поне идва скоро - още през 2019-а. И е интересно как и дали режисьорита - братята Русо, ще успеят да надминат мащаба на това си творение.
