Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър": Двучасово извинение за "Последните джедаи"

Сагата завършва с филм, препълнен със събития и огромно дози носталгия, които целят отново да сплотят феновете. Отново обаче ще има както доволни, така и недоволни. Четете повече в нашето ревю без спойлери.
"Искате носталгия? Ето ви нещо, което ви е добре познато!", казаха Disney и Джей Джей Ейбрамс толкова много пъти.
Всичко това се усеща като извинение към всички онези, които не са останали доволни от "Последните джедаи" (на снимката: Фин и Роуз в кадър от предния филм). Снимка: IMDB
Всичко това се усеща като извинение към всички онези, които не са останали доволни от "Последните джедаи" (на снимката: Фин и Роуз в кадър от предния филм).
Героите на новата трилогия продължават да са все така несигурни и неуверени в това кои са, какво са и за какво се борят. Но този път поне им е обърнато подобаващо внимаине и се усещат като група.

В ревюто няма спойлери за "Възходът на Скайуокър"

---

В края на 2017 г. "Междузвездни войни: Последните джедаи" (Star Wars: The Last Jedi) пристигна в нашата галактика с обещанията да е не само най-мрачният филм от поредицата, но и да е различен.

И беше, о, със сигурност беше. При това в такава степен, че успя да раздели зрителите така, както дори Епизоди 1-3 на Джордж Лукас не успяха в началото на века.

"Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър" (Star Wars: The Rise of Skywalker) вероятно е обречен да направи същото.

Филмът на Джей Джей Ейбрамс се появява в взривоопасна ситуация, в която няма как да угодиш на всички, а опитът за това може да доведе до хаотичен резултат. Може би точно това се е получило.

Без спойлери за филма, само ще ви припомним в каква ситуация бяха главните герои след края на "Последните джедаи" на Райън Джонсън. Кайло Рен (Адам Драйвър) уби своя учител - Сноук, но вместо да се върне към светлата страна на Силата, се отдаде напълно на мрака и зае овакантения пост Върховен лидер на Първия ред. Само благодарение на саможертвата на неговия вуйчо - Люк Скайуокър (Марк Хамил), малцината оцелели бойци от Съпротивата се спасиха, но положението за тях не изглеждаше никак розово.

"Възходът на Скайуокър" обаче още от самото си начало тласка историята в съвсем различна посока. От нищото на зрителя е снесена нова заплаха, която сякаш е била скалъпена по време на бърз брейнсторминг сред сценарния екип, чиято цел е била една: "Да направим феновете щастливи".

Именно това е усещането, което "Възходът на Скайуокър" носи - че Джей Джей Ейбрамс, който освен режисьор е и съсценарист на филма, се опитва да поднесе огромно извинение на разочарованите от "Последните джедаи" и от творческите решения на Райън Джонсън.

На места го прави по вадещ очите начин - с реплики, които са директна препратка към нещо, което феновете са критикували в предишния филм. През останалото време се връща към рецептата си от "Силата се пробужда" - дай на феновете това, което си мислиш (или те си мислят), че искат. Към това добавя и идеи, сякаш почерпени от стари комикси или книги от вече заличената някогашна митология, преди Disney да купи Lucasfilm.

Така "Възходът на Скайуокър" в крайна сметка изглежда като един двучасов трибют, който кавър банда прави на най-големите хитове на любима група.

Във филма могат да бъдат открити сюжетни линии и дори сцени, отпращащи не само към оригиналната трилогия на Лукас (Епизоди 4-6 от 1977-1983 г.), но и към предисторията (Епизоди 1-3 от 1999-2005 г.). От 2015 г. обаче мина много време - вече го няма онова вълнение, което зрителите изпитваха преди "Силата се пробужда".

След 4 нови филма по "Междузвездни войни", превърнали се в повод за спорове, носталгията вече не е достатъчна.

Всъщност, възможно е вече нищо да не е достатъчно. Франчайзът е стигнал до момент, в който е невъзможно да бъдат задоволени очакванията на всички зрители, че дори на мнозинството от тях.

Това от своя страна води до друг голям проблем на филма. В опита си да оправи кашата, която от Disney/Lucasfilm са решили, че "Последните джедаи" е сътворил, Джей Джей е наблъскал твърде много събития в тези над два часа. Първо действие можеше спокойно да е по-сгъстено и орязано, вместо да прехвърля героите и зрителите от едно място на друго, от него на трето, след това на четвърто - и това в рамките на няколко минути. За да си представите за какво става дума, спомнете си "Епизод 3: Отмъщението на ситите". Тук това се случва дори повече.

За зрителя е изморително, а на много места и ненужно - просто отлага пътуването на историята от точка А до точка Б с твърде много отбивки.

Събитията във "Възходът на Скайуокър" са достатъчни за цели два филма. На всичкото отгоре Ейбрамс прекалява с някои добре познати трикове, като ги използва не веднъж, не два, а три пъти в рамките на един сценарий.

Като по-положителен аспект може да се отбележи това, че за пръв път в новата трилогия действието се фокусира върху основните герои - Рей, Поу и Фин, които най-накрая се усещат като група. Подобно на поколението, в чийто пик се появи новата трилогия, нейните герои са дяволски несигурни и нерешителни за това какво са, какво искат и как да го постигнат. Адам Драйвър (Кайло Рен) остава най-забележимото нещо в актьорския състав, но нека бъдем честни - никой не очаква от франчайза изпълнения като за "Оскар".

Успешно са представени и няколко нови персонажи, които, за радост, не са така натрапчива кръпка, каквато беше Роуз в "Последните джедаи".

А кърпенето като цяло е налице, поне що се отнася до историята. Филмът определено дава отговори - това, което много фенове искат от 2015 г. насам. Някои от тях са задоволителни, а при други възкливаш: "Как и защо, по дяволите, измислиха това?".

Натрапчиво е усещането, че при подготовката на новата трилогия не е имало цялостен план, а корекциите, правени спрямо зрителските нагласи, допълнително влошават нещата. Но когато зрителите очакват различни неща, това неизбежно води до хаос и някои логически дупки, които вероятно в бъдеще ще бъдат запълвани с комикси и книги.

Disney чисто и просто пришпориха новата трилогия и срокът от по две години между филмите очевидно не е бил достатъчен за изглаждане на всички ръбове и за изграждането на солиден път, по който уверено да се върви напред.

Във "Възходът на Скайуокър" е направен опит това да се компенсира с динамика, екшън и задължителните драматични моменти, които - въпреки слабостите - вероятно ще трогнат по-запалените фенове. Но дори тези елементи са в повече и "Възходът на Скайуокър" е твърде препълнен.

В музикално и визуално отношение филмът запазва високо ниво, макар че през 2019 г. трудно нещо може да ни впечатли. Запазено е едно от най-добрите решения в новата трилогия - да не се прекалява с компютърно-генерираните ефекти, а да се разчита и на аниматроника, маски и кукли.

"Възходът на Скайуокър" е от онези филми, за които е трудно да се даде окончателна присъда. "Разпни го!" звучи крайно, особено ако си почитател на франчайза. За феновете е напълно нормално да отидат и да гледат новия филм, с който завършва сагата за Скайуокър. Ако сте от зрителите, които не са така ангажирани с поредицата, гледането изобщо не е задължително.

Макар да дава един задоволителен завършек на сагата, "Възходът на Скайуокър" в никакъв случай не е перфектен, нито ще остане в историята като най-добрия филм от поредицата. Че дори от новата трилогия.

Във всички случаи реакциите ще са разнопосочни и ще се повлияят от очакванията ви, мнението ви за "Последните джедаи" и това, което определяте като "приемливо кино".

Благодарим за извинението, Джей Джей... но може би нямаше нужда.



Най-четените